Сергей Борисов - ZEITGEIST

Близо до МДУ, 2005 

С въвеждането на този термин във връзка с работата на Борисов се стремим да предадем разнообразието на художествения език на автора. Той никога не е бил документален фотограф и винаги е използвал различни жанрове: портрет, голо тяло, студийна и пейзажна фотография.

Борисов често е наричан „летописецът на Московските и Санкт Петербургските ъндърграунд сцени“ и „прославилият Москва и нейната бохема“.

Въпреки че в по-голямата си част са режисирани, фотографиите на Борисов са израз и метафоричнo представяне на разнообразни нагласи и емоционални състояния: от поетични и възвишени такива до иронични изражения и гротескни  сцени. Винаги индивидът – „новият човек“, „героят на времето“ – е основен интерес за Борисов.

Фотографията като средство би могла да се мисли и  разбира като нивелир на различни течения в живота и културата. Ето защо това, което фотографът вижда през обектива на своята камера, е разликата между действителността и неговия вътрешен свят – тази разлика позволява на автора да заеме иронична позиция. Борисов винаги е бил свръх чувствителен спрямо процесите, които протичат в руското общество: било то към рухването на СССР („Руснаците идват“, 1985), към появата на новото „Пепси-поколение“ („Самота“, 1993) или към изгрялата селфи култура („Селфи с Путин“, 2014).

Вместо просто да документира реалността, Борисов е привлечен от симбиозните отношения между субекта и заобикалящата го среда. Удивителната способност на артиста да озаглавява творбите си с кратки имена му позволява да им предаде допълнителни значения. В „Дефиле“ (1987) и „Гласност и Перестройка“ (1986) отделният образ, обогатен със семантична конотация, придобива нова дълбочина.

Гост в студиото, 2012

Визуалният език на Сергей Борисов се отличава с използването на пейзажа – най-вече на архитектурата и панорамите на Москва – за предаване на емоционалните състояния на героите му и създаване на многослойни алюзии. Взаимоотношенията между архитектурните елементи, усложнените композиции и игривото използване на перспектива и светлина, от една страна и личности - от друга, имат разтърсващ ефект. Трябва да се отбележи, че небето представлява важна част от алтернативната рамка на Борисов, която често служи за предаване на метафорично значение. 

В творби като „Изповед“ (1993) и „Маша на комина“ (2003), спиращите дъха гледки позволяват да се загатне за вътрешното състояние на  персонажите, които буквално се издигат над своята драма.

Интересът към голата фигура като въплъщение на красотата е неразделна част от визуалния език на Борисов. Тялото в неговата работа не е обект на желание – лишеното от сексапил тяло също извиква определено естетическо възприятие. Експресивната мощ на творбите на Борисов до голяма степен разчита на съчетаването на естествени и в същото време величествени пози с емблематични за конкретните периоди атрибути.

Голата фигура, изобразена в ранните творби на Борисов, го прави пионер на този жанр сред руските фотографи и до голяма степен действа като мощен символ на опозицията срещу съветската идеология. Провокативната фотографска серия на жените със символи на СССР („Ученички“, 1989), („Покажи инициатива!“, 1987), революционна за времето си, се отнася към забранените теми от съветската действителност. В по-късните творби на Борисов голата фигура символизира свободата от периода на перестройката, а в последните му творби тя служи като средство за предаване на радикален жест, изразен от модела.

Джаз по време на почивка, 1987

Особено забележително е създаденото от Борисов легендарно „Студио 50 А“, което му служи като работно пространство от началото на 1980-те до наши дни. Там той прави по- голямата част от своите фотографии. От края на 1980-те  до първите години на новото хилядолетие, то е акумулатор и средище на московския културен живот за дипломати и ексцентрични художници и артисти, ъндърграунд музиканти и особняци, знаменитости и колекционери, които в различна степен имат своята роля в него. Кръгът от свободомислещи творчески вдъхновени хора се оформя около Борисов и неговото „Студио 50 А“. 

Геният на Борисов за създаването на „икони“ на времето го прави един от най- търсените фотографи в Русия. „Залез“ от 1985 и „Акробат“ от 1993, „Па дьо дьо“ от 2016 несъмнено биха могли да се разглеждат като символи на своята епоха.

"Zeitgeist" не е ретроспективна изложба в тесния смисъл на думата, поради непрекъснатостта на творческата работа на Сергей Борисов – оставайки ангажиран със и отзивчив към действителността, той запазва своята непреклонност в задължението да я запише. 

-----------------------

Сергей Борисов е роден в Москва през 1947. През 1970 – 1980 той фотографира поп- звезди, рок и поп-групи за плакатите и обложките на албумите на „Мелодия“. През 1979 създава „Студио 50 А“- средище на бохемата от онова време. Борисов продължава да работи активно и днес, фотографиите му се излагат в музеи и галерии в Русия, Европа и САЩ. 

Катрин Борисов е родена в Москва през 1978. Дипломира се във Факултета по журналистика в Московския държавен университет. От 1999 до 2001 работи като заместник-ръководител на отдел „Илюстрации“ във вестник „Известия“, от 2001 до 2009 е редактор на снимки в списания като L’Officiel, Elle, GQ и Snob, а след това и ръководител на отдел „Фотография“ в издателска къща ‘SPN – media’.  Катрин Борисов организира самостоятелни изложби на Жил Бенсимон (Петровски пасаж, Москва; Строгановски дворец, Санкт Петербург; Киев), на Сергей Борисов (Хотел „Коринтия“, Санкт Петербург), както и  различни издания на  фестивала „Мода и стил във фотографията“ (Москва, 2001, 2003) и  Фотобиенале (Москва, 2002, 2004). От 2010 е художествен директор на галерия „РуАртс“ и е курирала повече от 50 проекта.