Лекари и журналисти в кампания за чист въздух

Проблемът със замърсяването на въздуха често е невидим, поради това и подценяван, и именно затова символ на кампанията са светещи маски, които променят цвета си в зависимост от нивата на вреди емисии.

Лошото качество на въздуха в България означава, че страната продължава да нарушава стандартите на ЕС за качество на въздуха. През 2017г. България беше първата държава, осъдена от Европейския съд с предписания за предприемане на действия за подобряване на въздуха и страната ни все още е изправена пред потенциални високи глоби.

България плаща огромна здравна цена за високите нива на замърсяване на въздуха в урбанизираните зони. Загубите вследствие на намалена производителност и разходи за лечение на предизвиканите от замърсяването болести са в размер на 29.5% от  Брутния вътрешен продукт.

По данни на СЗО през последните години броят на смъртните случаи в България,  дължащи се на високите нива на замърсяване с фини прахови частици, варира между 14 000 и 18 000 души годишно.  Голям е броят  и на хората, които развиват заболявания, свързани със замърсения въздух – респираторни, сърдечно-съдови, нервно-мозъчни, репродуктивни, като особено засегнати са и  децата.

Основните източници на малките замърсяващи частици  (PM2.5) в България са домакинствата, изгарящи изкопаеми горива или биомаса, и транспортът. Производството на електричество чрез изгаряне на въглища в ТЕЦ-овете  и други промишлени процеси също допринасят за замърсяването с фини прахови частици. Въглищните инсталации са отговорни за почти целия серен диоксид в атмосферата над страната и повечето емисии на азотни оксиди. Те допринасят за образуването на смог и киселинни дъждове.

Научно е доказано, че дори и малки подобрения в качеството на въздуха, особено в гъсто населените райони, водят както до измерими ползи за здравето, така и до икономически ползи. Тези предимства включват по-високo качество на живот за гражданите, намаляване на  заболяванията, свързани със замърсяването, по-висока производителност поради съкращаването на дните в отпуск по болест, по-малко медицински разходи за обществото и други.

Именно затова, като съпътстваща  инициатива на кампанията „Свали маската на моя град”,  сдружение "Въздух за здраве" и алианс "Здраве и околна среда" (HEAL ) организираха експертен здравен форум „Чист въздух за София” с  партньорството на  Факултета по обществено здраве, Българския лекарски съюз, Национална пациентска организация, Българското дружество по алергология, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, Асоциацията на студентите по медицина в България и Първа детска консултативна клиника. 

Експерният форум събра здравни, медицински и пациентски организации, експерти и представители на институциите, за да бъдат обсъдени стратегии и мерки как да се повиши качеството на въздуха.

Форумът е първото по рода си събитие, което има за цел да фокусира вниманието върху здравните последици от замърсяването на въздуха (огромна преждевременна смъртност, причиняване на редица сериозни заболявания, намаляване  производителността на труда и годишни загуби в милиарди за здравната ни система),  както и да обедини здравната общност около проблема.

По време на събитието беше приет меморандум на съгласие, с който здравните експерти официално поемат ангажимент да работят за решаването на проблемите с качеството на въздуха.  

Всеки гражданин може да подкрепи кампанията „Свали маската на моя град“ чрез различни действия, посочени в уебсайта на кампанията.

Чрез инициативата лекарските и пациентски групи призовават за конкретни и осезаеми решения за жителите на София и България, включващи: Спазване на правно обвързващите стандарти на ЕС за качеството на въздуха, установяване на стандарти за качество на въздуха (гранични стойности) за PM10 и PM2.5 в съответствие с препоръките на Световната здравна организация, здравните експерти да бъдат ангажирани по темата с качеството на въздуха (включително  промени на политиката, информиране на обществеността за здравните рискове вследствие на замърсяването на въздуха) и да сигнализират своите пациенти, когато замърсяването надхвърля препоръките на ЕС и на СЗО, да се премине от енергията от въглища към възобновяеми енергийни източници и да се насърчава енергоспестяването, да се приоритизират  проектите за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници,да се насърчи употребата на системите за възобновяема енергия за отопление на домакинствата и преминаването от използването на изкопаеми горива, въвеждане на строги стандарти за емисиите на превозните средства в градската среда; приемане на принципа „замърсителят плаща“ със санкции за тези, които не спазват правилата, развиване на активното пътуване, включващо ходене, каране на велосипед и устойчивия градски транспорт като гръбнак на градските транспортни политики.