Поради това ще да дойде прав генералният секретар на ООН, в периода 1962-1971 г., У Тан, който формулира без излишна куртоазия твърдението:
1/ Когато спорят две малки държави, обикновено изчезват както проблемът, така и държавите;
2/ Когато спорят голяма и малка държава – проблемът изчезва, а с него и малката държава;
3/ Когато спорят две големи държави – и проблемът остава, и държавите остават.
На 20 октомври 2018 г. от далечен Арканзас достигна до нас както словесно, така и ярко визуализирано определението на Доналд Тръмп, че демократите са “ку-ку”. Ние, двамата автори, които въпреки някои насаждани внушения, през ноември 2016 г. стискахме палци за Тръмп в епичната му битка с Хилъри, сега вече сме убедени, че нашият герой е “пипе”.
Само преди броени дни той ревна гороломно, че Саудитска Арабия ще бъде подложена на най-жестоки санкции. Малко по-късно, заяви, че е удовлетворен от предприетите първи мерки по случая с журналиста Джамал Кашоги. Саудитците уволниха 18 служители и могат да продължат да уволняват още. На нас, простосмъртните все пак не ни стана ясно как след като отива в консулството на собствената си държава, за да поиска издаване и заверка на документи за гражданско състояние с оглед предстоящо сключване на брак, журналистът някъде вътре бива причакан от група побойници, които в израз на възмущението си, не просто го набиват, а и го удушават.
Водачът на “най-великата демокрация” има визия за всичко. Един ден след първоначалното си изявление, той смени тона и се оказа, че представените му факти били противоречиви. Едновременно с това, никак не смени убеждението си за контрактите на обща сума 450 млрд. долара, от които 110 млрд. за оръжие и военна техника. Един милион работни места в САЩ струват много повече от евтиното заиграване с фактите. Като си помислим, че в случай на разтрогване на сделките, бизнесът ще го лапнат веднага руснаците и китайците, които Доналд Тръмп ненавижда повече и от демократите.
В този “много тревожен свят”, както го определи Бойко Борисов, засега нашият министър-председател заема правилната позиция на баланса с недвусмисленото си изявление от Брюксел, че “санкциите са точно прът в колелата, който спира и променя конкурентноспособността на бизнеса”.
Все по същото време, заместник министър-председателят на Италия Матео Салвини, определи наложените от 2014 г. насам мерки спрямо Русия като “икономическа, социална и културна лудост”. Премиерът Джузепе Конте бе твърде ясен: “санкциите вредят на Италия”. На този фон основателно възниква въпросът кой и кога ще си начеше крастата.
От началото на октомври 2018 г., когато Жак Атали обяви, че “демокрацията копае собствения си гроб”, от Интернет изтекоха много кофи сълзи от невинни за копаенето на гробове демократични личности.
Преди да се скара на САЩ, на Обединеното кралство, на Италия, на Германия и на Франция за едни или други вътрешни, външни или смесени политики, великият ум заклейми КНР, Русия, Турция, Индия и малко по-леко Бразилия и Унгария за техните възможни или невъзможни грехове.
Все пак, най-накрая предсказва като същински Делфийски оракул, че диктатурите няма да просперират повече, отколкото и най-лошите демокрации.
Понеже се уморихме от клишета и от съвременни оракули, посочваме най-смисленото изречение от публикацията му: “Трябва да обсъждаме сериозно сериозните теми и да започнем да чуваме гласовете на бъдещите поколения”.
* * *
Ние се опитахме да ви представим както сериозно, така и максимално разгърнато поглед върху един от най-важните проблеми на съвременния свят.
Още в дълбока древност се е родил принципът на “талиона” или това, което популярно наричаме “око за око – зъб за зъб”.
От Древен Рим се е запазила поучителна история. Един патриций ударил шамар на свободен гражданин, при това на публично място. Потърпевшият се обърнал към Сената и след дълги разисквания било решено побойникът да му заплати като компенсация една златна сестерция. Всъщност, стриктното прилагане на талиона би трябвало да се материализира под формата “шамар за шамара”. Колко по-добре обаче звучи една златна монета?! Виновникът незабавно изпълнил решението на Сената. На следващата сутрин патрицият излязъл на форума, придружен от роб, който носил пълна торба със сестерции. Той удрял шамар на всеки срещнат и моментално му се издължавал с по една жълтица.
Каин ли ще убие Авела, Авел ли ще убие Каина или всички съвременни политици непотребни ще станат? Над това ще разсъждават хронистите на човешкото безумие.
За сега новият пророк Жак Атали нищо не ни казва.
P.S. Като мине 11 ноември 2018 г., ние пак ще имаме какво да ви кажем.
Със специална благодарност за ценните идеи и съвети на нашия приятел адвокат Константин Симеонов.
Край на поредицата