Варварите загубиха

Терористичният акт в Петербург, уви, бе предсказуем. Ние сме част от този свят, срещу който воюват терористите. Светът, към който принадлежат Атина и Йерусалим, Рим и Париж, Библията, Шекспир и Достоевски, Рафаел и Вивалди, Рубльов и Джото.

Ние сме част от цивилизация, която варварите се опитват да унищожат – както се опитват да унищожат наследството на други цивилизации в Палмира и на всички места, до които могат да се доберат, както унищожават и паметници на ислямската култура, невписващи се в тяхната извратена и сектантска представа за религия.

Противопоставянето между варварите и цивилизацията принципно се отличава от конфликтите вътре в самата цивилизация. Между държавите може да възникне напрежение заради държавните интереси и зоните на влияние. Такива конфликти обикновено завършват с компромисен мир.

Невъзможно е обаче да сключиш компромисен мир със самото зло и безумието; не можете да се споразумеете с терористите, ако се държите добре, да ви оставят на мира. Точно така, както не можете да се договорите с чумата – чумата няма цар, с когото би могло да се сключи мир и който би могъл да поддържа този мир.

Затова трябва да признаем, че няма да ни оставят на мира – както и всички останали. Както Франция и САЩ, както Англия и Израел.

Спецслужбите ще продължават да работят и да отбиват множество удари. Не бива да си обещаваме, че службите няма да пропуснат нито един удар. Но трябва да сме благодарни за отбитите удари. Трябва да ценим държавата, благодарение на която Ермитажът не е опожарен, а „Медният конник“ не е взривен.

И трябва да се научим да живеем в свят, в който вилнее чума, и за да ѝ се противопоставим, от нас се изисква бдителност, благоразумие и солидарност. Защото не можем да изберем да живеем в свят без чума. Но можем да изберем как да реагираме на нея.

Преобладаващото мнозинство от гражданите на Петербург реагират изключително достойно. Общественият транспорт вози хората безплатно; безплатно работят и най-големите таксиметрови фирми. Множество доброволци развеждат хората по домовете им със собствените си коли.

В редица ресторанти има доброволци, които помагат на хората, хранят ги безплатно. Има, разбира се, и единични съобщения за собственици на автомобили, които искат да припечелят.

Едните (и такива са абсолютното мнозинство) се стремят да помогнат на съгражданите си в трудния момент, другите – да приберат няколко хиляди повече. И за едните, и за другите трагедията в метрото означава възможност за печалба. Само че за едните тези пари са жалки. За другите – нещо, което не може да се купи с никакви пари. Самоуважение. Доброто име на съгражданите. Съпричастност към сънародниците.

В перспектива доброто име е важно и за успешната работа, за развитието на бизнеса – но за да се осъзнае това, е необходима определена Вяра в бъдещето, готовност да инвестираш в нещо толкова неосезаемо като доверието и достойнството. Между възможността да извлекат бърза материална изгода и възможността да спечелят репутация и уважение мнозинството избраха второто.

Естествено тук много важна е реакцията на градските власти, но е важна и гражданската зрялост на обикновените хора. Способността – и горещото желание – да проявят солидарност.

В този трагичен ден бяхме свидетели на истинска нравственост, достойнство, чест и на това как се проявяват те – в готовността да пожертваш нещо заради ближните си. Наследството от 90-те – „всеки сам за себе си“, „взимай-и-бягай“, „не е моя вината, че някой си не може да живее пазарно“– остана окончателно в миналото.

Същия избор – между солидарността и опита за припечелване на дребни пари – видяхме и в медийната сфера. Някои – и те бяха преобладаващи и сред руските, и сред чуждестранните коментатори – се държаха достойно, изразявайки подобаващи за случая съболезнования. Изрази на утеха и подкрепа и от Украйна, и от близките и далечни чужди страни.

Някои се опитаха, напротив – някак си автоматично, без да помислят и минута – да впишат случилото се в своята политическа митология, да използват трагедията за своите цели. Разбира се, не хората, които биха искали да разтурят държавата и да „свалят режима“, устроиха този терористичен акт.

Но когато той се случи без тяхно участие, те избраха най-лошата линия на поведение – заеха се да нападат държавата. На фона на терористичния акт това изглежда като използване на действията на терористите за собствени цели – да, именно, и представлява точно такова използване.

Те моментално заявиха, че взривът е организиран от Путин. Очевидно, подлагайки мозъците си на опасно прегряване, те не допускат мисълта, че което и да е зло в света може да се случи без участието на техния архивраг.

Други решиха, че трагедията е дело на наемници, но в резултат на политиката на Русия в Сирия. Видите ли, ако Русия се беше държала добре, нямаше да има никакви терористични актове.

Фактът, че в цивилизованите държави се случват същите и дори по-мащабни терористични актове, се оказва пак така твърде сложна за възприемане мисъл. Един виден борец срещу режима дори заяви: „А защо трябваше да посягат на Исакиевския събор?”. По какъв начин конфликтът около катедралата е свързан със случилото се в метрото, не става ясно.

Впрочем тесният кръг на тези революционери е страшно далеч от народа. Хора, които на фона на трагедията се опитват на дребно да ударят по режима, са не повече от собствениците на коли, които се опитват да приберат своите няколко хилядарки.

Такива коментари обаче показват определени етични принципи – нравствеността, честта и достойнството се състоят не в това да служиш на своите съграждани, а в това да демонстрираш неукротимата си враждебност към руската държава.

В това отношение след терористичния акт шансовете на революционното движение наистина се влошиха – не защото властта ще се възползва от тях и ще прояви сила, а защото на фона на истинската нравственост, проявена от гражданите на Петербург, революционната нравственост изглежда очевидно фалшива.

Целта на терористичния акт е да изплаши, сломи, унизи хората. Да ги принуди да се оглеждат, ходейки по улиците. Да разруши доверието и солидарността. Това не се случи. Варварите загубиха. Жителите на Северната столица на Русия издържаха на изпитанието – и го направиха с чест.

Превод от руски: Елена Дюлгерова

Източник: https://vz.ru