- Автор: cnn.com
- 29 Апр 2024
- 1503
- 3
Автор: Джулиан Зелизер, професор по политическа история в университета Принстън, САЩ, edition.cnn.com
Протестите от 1968 г. трябва да служат като предупреждение за днешните демократи
Демократическата партия е все по-разтревожена от вътрешното разделение в нея относно войната Израел-Хамас, което заплашва да навреди на нейните шансове на президентските избори през ноември.
Избухването на пропалестински протести в университетите и последвалите ги сблъсъци с полицията предвещават лоши времена. Исканията на протестиращите студенти са донякъде различни в различните университети, в същото време те напълно се обединяват в призивите за край на войната и откъсване на университетските фондове от компании, свързани с Израел, както и от бизнеси, които печелят от войната.
След решението на президента на Колумбийския университет Минуш Шафик да упълномощи полицейското управление на Ню Йорк да прекрати протестите, което доведе до арестите на повече от 100 студенти — и подобни действия в други институции — студентите разшириха целите си, които вече включват и борба за свободното изразяване и правото на протест. Междувременно много други студенти в цялата страна смятат, че университетите са направили твърде малко, за да предотвратят антисемитската реторика, тормоза и физическото сплашване. Тази седмица Университетът на Южна Калифорния обяви, че ще отмени церемонията по дипломирането си поради опасения за сигурността.
Много протестиращи студенти смятат администрацията на Байдън за отговорна и съучастник в насилието и хуманитарната криза, пред които са изправени жителите на Газа. Междувременно републиканците надушиха своята политическа възможност. В сряда председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, представител от Луизиана, беше в Ню Йорк, където каза на протестиращите в Колумбия „да се върнат в клас и да спрат с тези глупости“. Той също така призова Шафик да подаде оставка, „ако не може незабавно да въведе ред в този хаос“ и предложи да се извика Националната гвардия, ако протестите не бъдат овладени. Независимо дали е истинска неговата загриженост, ясно е, че поне политически Републиканската партия възнамерява да очерни демократите като партия с радикални избиратели, които застрашават стабилността на нашите институции.
Сътресенията, които виждаме днес, връщат спомена за мащабните студентски протести от 1968 г. - сравнение, което става още по-актуално с оглед на това, че конгресът на Демократическата партия тази година ще се проведе в Чикаго. Демократите може би вече съжаляват за избора си да проведат събитието във Ветровития град, като се има предвид, че един от най-бурните конгреси в американската история се проведе на същите тези улици. След като президентът Линдън Джонсън обяви, че няма да се кандидатира за преизбиране, партията номинира неговия вицепрезидент Хюбърт Хъмфри. Но моментът на коронясването на Хъмфри бързо прерасна в хаос. Докато полицията в Чикаго, отприщена от кмета Ричард Дейли, се изправяше срещу протестиращите срещу войната във Виетнам със сълзотворен газ и палки по улиците, телевизионните репортажи на цялото това насилие навредиха значително на перспективите на Хъмфри.
Бившият вицепрезидент Ричард Никсън, републиканският кандидат за президент, се възползва от разделението сред демократите и се кандидатира като защитник на „закона и реда“, говорейки от името на американците, които той нарече „мълчаливото мнозинство“. Една от рекламите на кампанията му показва снимки на протестиращи, докато неговият глас зад кадър казва: „Несъгласието е необходима съставка на промяната, но в система на управление, която предвижда мирна промяна, няма кауза, която да оправдава прибягването до насилие... Обещавам ви, ще имаме ред в Съединените щати". В речта си, приемайки номинацията на Републиканската партия, Никсън обеща да представлява „забравените американци – онези, които не викат и не демонстрират. Те не са расисти или болни; те не са виновни за престъплението, което измъчва страната... те дават тласък на американската мечта.“
Експлоатирането на тази тема доведе Никсън до победа през ноември. Резултатът му щеше да бъде още по-добър, ако не беше конкуренцията от трета страна в лицето на губернатора на Алабама Джордж Уолъс, който се присъедини към неговата реторика срещу хипитата, протестиращи срещу войната.
Много историци днес са съгласни, че интензивността на антивоенното движение, насочено към Джонсън („хей, хей, ЛБД (бел.ред инициалите на Линдън Джонсън), колко деца уби днес“) като архитект на конфликта, намали подкрепата за Хъмфри и даде възможност на Никсън да спечели Белия дом.
Байдън и неговият предизборен екип със сигурност трябва да се тревожат сега, че историята ще се повтори.
Въпреки това са налице важни разлики между 2024 г. и 1968 г., които правят настоящата ситуация значително по-малко опасна за Байдън, отколкото се страхуват някои демократи. В момента дебатите за войната поне не се водят за американското присъствие на терен, какъвто беше случаят с Виетнам. И въпреки че има продължаващо напрежение сред демократите относно реформата на наказателното правосъдие, партията като цяло е много по-обединена по тези въпроси, отколкото през 60-те години на миналия век, когато разломите бяха огромни.
Антивоенните протести през 60-те години на миналия век продължиха години наред. Остава неясно дали протестите - които все още не са толкова големи по мащаб и обхват, колкото бяха протестите срещу Виетнам - ще продължат да се засилват или ще започнат да се разсейват, особено след като университетите излязат в лятна ваканция. В едно скорошно проучване от месец март на Harvard Kennedy, анкетиращо млади хора на възраст между 18 и 29 години, запитаните отговарят, че конфликтът Израел - Палестина за тях е на второ място по важност. На първо място са често рецидивиращите случаи на въоръжено насилие в страната, както и проблемите с инфлацията, здравеопазването и високите цени на жилищата.
Другата разлика е, че докато Конгресът през 1968 г. се провеждаше в епохата на ефирната телевизия, където политическите конгреси можеха да привлекат вниманието на много по-широк и разнообразен кръг от американци, медийният пейзаж от 2024 г. е такъв, че заседанията на Конгреса ще бъдат видени, ако изобщо се гледат, от доста по-фрагментирана публика. Междувременно социалните медии също доведоха до бързото разпространение на изключително вредни видеа с антисемитска реторика по време на протестите в университетите.
И, разбира се, човекът, който ще се опита да спечели с темата „закон и ред“ през 2024 г., ще трябва да го направи между множество съдебни дела, водени срещу самия него. Въпреки че Тръмп призова за потушаване на протестите през 2020 г. след убийството на Джордж Флойд, сега той може да има малък успех с този призив, като се имат предвид множеството му повдигнати обвинения (той отрече всички неправомерни действия) и фактът, че собственото му президентство олицетворява безредици и хаос за много избиратели.
Независимо от разликите, които обуславят тези две ситуации, демократите ще направят добре да приемат сериозно потенциалната политическа заплаха и да чуят своите избиратели, които са загрижени за конфликта в Газа, в критичните месеци преди изборите, между август и ноември.
Най-малкото Байдън може да избегне грешката, която направи Хъмфри, който просто игнорира яростта на своите последователи, като пусна музикална група да изсвири песента „Happy Days Are Here Again“ (бел. ред. "Щастливите дни са тук отново") на конгреса на демократите през 1968 г., за да заглуши протестите на антивоенните делегати.
Източник: CNN
Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким
