Русия принуждава Запада да сменя целите си в украинския конфликт

През изминалите две години войната в Украйна премина през няколко етапа. Първият завърши след отказа на украинския президент Володимир Зеленски от постигнатото споразумение в Истанбул в края на март 2022 г. и с това се провали мирното уреждане на конфликта. Вторият продължи до края на същата година и през него въоръжените сили на Украйна постигнаха успехи в Харковска и Херсонска области, а третият етап се характеризира с подготовка, провеждане и провал на украинското контранастъпление, завършило до края на есента на 2023 г. Оттогава започна четвъртият етап от войната, характерно за който е „пълзящото“ настъпление на руската армия, превзела вече важни опорни райони в ДНР и ЛНР.

В бойните действия през тези етапи, към март 2024 г., въоръжените сили на Украйна губят 577 самолета, 270 вертолета, 16000 БЛА, 486 ЗРК, 15522 танка и други бронирани машини, 1243 реактивни система за залпов огън (РСЗО), 8440 оръдия и минохвъргачки и 18782 броя специална автомобилна техника. Безвъзвратните загуби на личен състав, според различни оценки, са около 500 000. Тези данни показват, че ВСУ вече не може да провежда крупна настъпателна операция, поради което преминават към отбрана по целия фронт. Едновременно с това, за да се демонстрира на Запада, че страната все още има сили и може да ѝ се вярва, се преминава към

извършване на терористични операции на руска територия.

На Запад вече са убедени, че наложените санкции на руската икономика и финанси не доведоха до реализиране на поставените цели. Доказателство за това е фактът, че през 2023 г. Русия стана петата икономика в света. Не се осъществи целта на Запада политически да изолира Русия. Напротив, тя увеличи влиянието си на всички континенти, създавайки при това значителни икономически и политически проблеми на Запада и особено на Франция в Африка.

Тези политически, икономически и военни успехи на Русия принудиха Запада постепенно да променя целите си в борбата с нея. В началото на 2022 г. той обяви „Нашите санкции ще разрушат Русия“. Половин година по-късно, след като ВСУ постигна известен успех, Западът обяви „Нашата задача е стратегическо поражение на Русия“ чрез „победа на бойното поле“. Провалът на контранастъплението на ВСУ доведе до поставяне на нова цел „Не можем да позволим на Русия да спечели войната“, защото след загуба на Украйна „тя може да нападне друга европейска страна“.

В последно време се правят усилия тежестите по украинската война да се прехвърлят на НАТО, по-точно на европейските страни-членки. Наскоро проведената среща на министрите на външните работи потвърди идеята НАТО да увеличи ролята си в координиране на външната помощ за Украйна. За целта се обсъжда Контактната група по отбрана на Украйна, известна като „Групата Рамщайн“, да бъде ръководена от НАТО, а не както досега от САЩ. Според полският министър на външните работи Радослав Сикорски задачите, които военослужащите на НАТО ще изпълняват в Украйна, няма да имат пряко отношение към бойните действия, защото само ще „помагат и обучават“.

Постепенното включване на НАТО във войната и евентуални удари по бази и полигони, където има негово присъствие,

неминуемо ще разшири мащаба на конфликта. Особено ако на украинска територия, под каквато и да е форма, се окажат редовни войскови части на която и да е страна от НАТО.

Министрите на външните работи са обсъждали и въпроса за създаване на фонд от 100 млрд. долара за финансиране на Украйна в продължение на пет години. Вноските в него ще бъдат от бюджетите на страните-членки и ще са „доброволни и задължителни“. Ето как украинският президент оценява предоставяната от САЩ помощ в интервю за американската агенция CBS News, дадено на 26 март: „Сумите, които отделя Конгресът, в повечето случаи 75-80% остават в САЩ. Производството е при тях и данъците се плащат там“. Същото е и със средствата, отделяни от ЕС, а в бъдеще така ще бъде с тези от предлагания фонд. С тях съответната страна ще развива собствената си промишленост, ще открива работни места и ще увеличава собствения си БВП, а

за Украйна ще остане единствено привилегията да воюва.

От резултатите на срещата става ясно, че непостигнатите досега цели налагат вземане на кардинално решение за съдбата на Украйна, а то е приемането ѝ в НАТО. Според Йенс Столтенберг „Украйна ще стане член на НАТО. Въпросът е кога, а не дали“ ще стане това. Изглежда, че поредната нова цел, която си поставя Западът, е конфликтът да не се разширява, да продължи финансовата и военна помощ на ВСУ, да се предотврати крупно руско настъпление, да започнат преговори за запазване на останалото от Украйна и тя да се приеме в НАТО.

Появиха се и желаещи да станат посредници в този процес. Китай за втори път изпрати свой дипломат на обиколка в Европа за проучване на виждането ѝ за неговото осъществяване. Турция също има свой план за това. Със същата цел се очаква свикване на конференция в Женева, на която не е ясно дали ще присъства Русия, а без нея тя може да има само пропаганден ефект.

Желанието за посредничество на Китай и Турция е обяснимо не само по политически или хуманни съображения – и двете страни има крупни икономически интереси в Украйна. При създалата се обстановка те понасят загуби, например, китайски фирми напускат Одеса, а намерението на Турция да построи в Украйна завод за производство на БПЛА „Байрактар“ може и да не се осъществи.

Своето становище по създалата се обстановка украинският президент изрази в интервюто за CBS News. Според него „няма да е необходимо да деокупираме всички наши територии единствено с военни средства. Сигурен съм, че когато загуби това, което е завоювал след 2022 г., той ще бъде готов за диалог“. „Той“ е руският президент. От думите му следва, че границите от 1991 г., в това число и Крим, са изключени, т.е. няма да се иска те да бъдат възстановени. Това е прогрес, защото посочената нова отправна точка е границата от 2022 г. Според него за предпочитане е четирите нови субекта на Руската федерация - ДНР, ЛНР, частите от Херсонска и Запорожска области - да се „деокупират“ чрез преговори.

За да започнат преговори, президентът Зеленски трябва да отмени собствения си указ от 30 септември 2022 г.,

с който си забрани да води преговори с Русия. Тя пък трябва да промени конституцията си, в която четирите нови области за записани като субекти на Руската федерация. Първото лесно може да стане, независимо дали след май т.г. президентът Зеленски ще бъде легитимен да го направи или това ще направи друг, но Русия да промени конституцията си само защото на украинския президент му се е дощяло да започне преговори, не ми се вижда реално. Впрочем министърът на външните работи Сергей Лавров е лаконичен „да се мечтае не е вредно“.

В интервюто на президента Зеленски има един важен момент, а имено „сигурен съм, че когато загуби това, което е завоювал след 2022 г., той ще бъде готов за диалог“. Той допуска мирни преговори, но същевременно не изключва „деокупирането“ да се осъществи с военна сила. Поради това се иска от руския президент не „да предаде“ чрез преговори завоюваното след 2022 г., а „да го загуби“ и тогава „той ще бъде готов за диалог“.  Последното означава, че Украйна трябва да си го вземе, а единственият начин за това е чрез нова настъпателна операция. За подготовката ѝ е необходимо спиране на бойните действия, получаване на нова мащабна военна помощ от Запада, мобилизиране на още хора и подготовката им за нейното провеждане.

Същността на становището му се потвърждава от изявлението на Михаил Подоляк, съветник на украинския президент, който твърди, че са „готови на нови Мински споразумения или дори на нов Нормандски формат, но това ще бъде само пауза“. Тази пауза ще се използва не само за укрепване на ВСУ, но и за засилване на терористичната дейност в Русия с цел дестабилизиране на вътрешното ѝ положение. Ще се съгласи ли Русия на такъв подарък за ВСУ? Според мен не. Това личи и от думите на прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков: „Геополитическата реалност кардинално е променена от началото на СВО (…) с която, безусловно, на всички ще се наложи да се съобразяват“.

На Запада, рано или късно, макар и твърде неохотно, ще му се наложи да се съобразява с новата реалност.

Ракетните удари, нанасяни от средата на март по украинската енергосистема, предприятията от отбранителната промишленост, командните пунктове, базите за съхраняване на въоръжение и горива и по настанените в жилищни блокове натовски инструктори и наемници, са едно от средствата за промяна на реалната обстановка в Украйна. От особено значение е постепенното унищожаване на обекти, генериращи и разпределящи електроенергия. Без електрозахранване спира електротранспорта, промишлеността, производството на въоръжение и работата на  нефтопреработвателните заводи. Нанасят се удари по газопреносната мрежа и по крупните газохранилища в западната част на страната, в които се съхранява и газ за ЕС. С това се създават проблеми не само на Украйна, но се променя обстановката и в ЕС.

Очертава се, че на засилените украински терористични удари по граждански обекти и убийствата на хора на руска територия, ще има неочакван отговор и за Киев, и за Запада. По всяка вероятност

терористичните операции могат да станат причина за обявяване на Украйна за терористична държава.

Наскоро МВнР на Русия предяви към Киев досъдебни претенции за извършени от него терористични престъпления. То отправи иск към Украйна за арест и предаване на организаторите, в т.ч. и на ръководителя на Службата за сигурност Василий Малюк. Искът се базира на изискванията на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм и на Международната конвенция за борба с финансиране на  тероризма. Вероятно, в зависимост от разследването, ще бъдат предявени обвинения към Украйна за участие и финансиране на терористичния акт в „Крокус Сити Хол“. Днес американците правят всичко възможно да не допуснат обвиняване на Украйна за него, защото не само нейния, но и техния международен авторитет силно ще пострада. А това е крайно нежелателно, особено преди президентските избори през есента в САЩ. Оттук и силният натиск върху съюзници и медии непрекъснато да утвърждават мълниеносно оповестената, буквално минути след трагедията, версия за участие на "Ислямска държава" в зверското избиване на хора.

Ненапразно на Запад започват да се притесняват от евентуалното доказване на неговата съпричастност в украинската терористична дейност. На 3 април френският министър на отбраната, вероятно като глашатай на Запада, настоятелно звъни на руския си колега. След като е удостоен с внимание, по време на разговора настойчиво убеждава армейски генерал Сергей Шойгу, че Киев и Западът нямат отношение към злодеянието в „Крокус Сити Хол“. Според "Шпигел" разговорът между двамата министри е преминал в „твърде груб тон“. Френският министър е поискал да се прекрати търсенето на каквато и да е връзка на Украйна с терористичния акт, което се приема като заплаха или ултиматум. Отговорът на Шойгу е „дано френските служби не са замесени“, в противен случай „Франция ще има проблеми“.

По всяка вероятност Украйна няма да предприеме действия по предявените искания от руското МнВР. Ако това стане, Русия сигурно ще поиска намеса на международни организации. И ще има основание, защото Украйна обяви само военно положение, а не война на Русия. Съгласно посочените конвенции какъвто и да е терористичен акт не може да се представя като военно действие. Още повече, че

бомбеният тероризъм срещу граждански обекти не е оправдан дори при обявена война.

От тази гледна точка твърде е възможно четвъртият етап от специалната военна операция да прерасне в мащабна контратерористична операция с използване на всички разрешени методи и средства за ликвидиране на тероризма. Възможно е в НАТО да предвиждат подобно развитие на обстановката. Поради това се предприемат мерки за увеличено присъствие на „инструктори“, наемници и дори войскови части, например, подготвяните от френския  президент. Ето как целта на тези приготовление беше обяснена в края на март от ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел: „Подкрепата на Украйна не е заради това, че обичаме украинския народ. Тя е в наш собствен интерес“, защото „руска победа сериозно ще се отрази на интересите на САЩ и Европа“.

Много вероятно е повишената активност на НАТО по подготовка на нова мащабна помощ за Украйна, включително заплахата, че ще стане член на НАТО и подготовката на Русия за обявяване на Украйна за терористична държава, а Западът като спонсор на тероризма, да има за негласна цел търсене на приемлив вариант за постигане на мир, най-вероятно чрез разделяне на Украйна. При това с отчитане на руските условия за демилитаризация и денацификация  на страната.

Границите на евентуалната раздяла ще зависят от военните постижения на Русия, от политическото споразумение със Запада като следствие от тези постижения и от икономическата целесъобразност за двете страни. Последната е твърде важна, защото не е достатъчно само да се контролира определена територия. Далеч по-важно е тя безпроблемно да се вгради в икономиката на съответната страна, което особено важи за Русия, и да се осигури живота на хората, а това изисква влагане на огромни средства. Поради това при евентуално разделяне на Украйна ще се търси баланс между Русия и Запада в зависимост от военните постижения, политическата необходимост и икономическата целесъобразност. По всяка вероятност през 2024 г. ще стане ясно дали това предположение или друго подобно ще се осъществи или развитието на украинския конфликт ще се разшири и ожесточи.

Следвайте "Гласове" в Телеграм