След полуфиналния сблъсък от Шампионската лига между отборите на Арсенал и Манчестър Юнайтед се появиха снимки на футболиста на Арсенал Никлас Бендтнер, на които се вижда как излиза по бельо от нощен бар в Лондон. Датският национал очевидно е полял мъката от отпадането на своя отбор
<p> Но не това е интересното, а реакцията му. Футболистът се извини на клуба и на феновете за постъпката си. Той заяви в интервю за „Таймс”: „Нямам оправдание, постъпката ми е ужасна!”, „Когато видях снимките не можах да повярвам, че това съм аз. <strong>Това ще е урок за мен</strong> в бъдеще. <strong>Никога няма да се повтори</strong>”.<br /> <br /> Публичното разкаяние на 21-а годишния спортист ме накара да си спомня за нас. Например за това: <br /><br /> Въпрос: Да не сте обиден на България?<br /> Христо Стоичков: <strong>България ли?</strong> България нищо не ми е дала като държава. България какво ми е дала на мен? <strong>Нищо.</strong><br /><br />Или за това: „Който ме харесва, да ме харесва, който не ме харесва, <strong>да духа супата</strong>” (Любослав Пенев след Евро '96);<br /><br />Или пък това: „<strong>Не се срамувам от нищо</strong> и няма за какво да се извинявам бе, тюфлек” (Христо Янев след загубата на младежкия ни национален отбор от Чехия с 8:0).<br /> <br />Лошото е, че си спомних и други неща:<br /> 14-кратният олимпийски шампион по плуване Майкъл Фелпс бе сниман как държи стъклена тръбичка. Американецът призна, че е пушил марихуана. Той се извини за постъпката си и още: „Аз съм на 23 години и независимо от своите достижения в басейна, <strong>се държах детински и неподобаващо</strong>”.<br /><br />Или: <br /> Защитникът на Реал Мадрид Серхио Рамос се извини публично заради решението си да гледа свой приятел в корида, вместо да остане до края на мача срещу Валядолид. Испанският национал напуснал "Сантяго Бернабеу" пет минути преди края на мача, за да отиде да гледа коридата. След коридата: "Аз се извинявам на всички за моето поведение. <strong>Съзнавам, че сгреших</strong> и ще приема наказание от клуба, ако има такова. <strong>Съжалявам</strong> за случилото се”.<br /><br /> Тези спомени не ме карат да кажа „там” какво е хубаво, всичко е ОК, хората са културни, а ние „тук” сме простаци и „такъв ни е манталитетът”. Не желая да правя изводи, нито да търся обяснение, нито да обвинявам някого. Достатъчно е, че, прочитайки историята с Никлас Бендтнер, се сетих за всичко това.</p>
<p> <em><strong>Кофти памет!</strong></em></p>
<p> </p>