Информация за предстоящия конгрес се появи на страницата на Министерство на туризма само ден по-рано – на 14 ноември и там се казва, че се очакват над 500 участници, а България ще бъде домакин на събитието, организирано от Световната организация по туризъм UNWTO.
Очевидно Световната организация по туризъм обича да експериментира в България, защото вторият конгрес се провежда след първия провал през 2016 г. на Международия конгрес на световните цивилизации и модерния (креативния) туризъм.
Ето как протече ден първи на Втория конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути:
- Всички делегати се събират около 8-8,30 ч. в хотел "Балкан", където конгресът ще бъде открит в 9 часа. Официалните гости, депутати, дипломати, гостите от чужбина търпеливо чакат началото. С 34 минути закъснение, все пак откриването започва.
- Обявеният в програмата официален гост Бойко Борисов, премиер на Република България не присъства. Той присъства на откриването на първия конгрес, но при вида на полупразната зала, участва в общата снимка и с бърза крачка си тръгна. Този път не допусна грешката дори да се яви.
Обявената за гост Йорданка Фандъкова, кмет на столицата, също не присъства. Тя не допусна тактическата грешка и през 2016 година.
Обявеният като гост нов председател на Световната организация по туризъм отсъства и на негово място е заместникът му - Хайме Санклементе.
- Програмата започва с гайди, които постоянно трещят в микрофоните и публиката си запушва ушите – пространството не предполага аудио комфорт – не и при включени микрофони, но това никой не е проверил предварително и на тонрежисьора не му хрумва да изключи системата.
- Следва фантастично изпълнение на неколцина от танцьорите от ансамбъл "Българе" – те са перфектни, дори в тясното пространство, в което играят.
- Зад микрофона застава Валя Балканска, която съвестно изпълнява „Излел е Делю хайдутин“, но на микрофон и в малката зала, звученето е лошо.
По-късно става ясно, че абсолютно никой от организаторите не си е направил усилието да обясни на гостите коя е тази дребна възрастна жена с народна носия, защо изпълнява именно тази песен и как лично Карл Сейгън избира песента й да пътува през космоса с "Вояджър" за срещата с друга разумна цивилизация. Да си пее там!
- На общата „семейна“ снимка се изсипва почти цялата зала, а водещият обещава, че всеки ще бъде „тагнат“. Ха-ха-ха – казват участниците.
На първия „работен“ панел „на високо ниво“, на сцената сядат десетима представители на туризма по света и у нас. Министърът на туризма на България Николина Ангелкова обявява, че е време „световните цивилизации да бъдат върнати към живота!“. После изтъква, че министерството е създало мобилно приложение, което служи за упътване в чудесата на България. Малка подробност е, че министерството не е създавало нищо подобно, платформата дори не е негова собственост и това бе обявено още при представянето на приложението от неговите автори. Министерството, от друга страна, е неспособно да подкара сайт за почти 7 млн. лв. вече трети мандат и това ще остане непроменено!
За да е ясно на аудиторията колко сме готови да работим по темата за туризма, Ангелкова каза на ясен английски: „Притежаваме платформата да седнем заедно и да обсъждаме разни теми. Трябва да имаме стратегия и цел. Някои държави имат плажове, други имат зимни курорти, а ние имаме и двете, но без местните общности, които са най-важни, нищо успешно няма да се случи.“
Защо министърът решава, че работният език на срещата е английски, след като повечето от официалните гости не го говорят, не е ясно. Вероятно, защото организатор се води UNWTO, а ние сме само англоговорящи домакини.
Гостите на сцената говорят на езици, които обаче се нуждаят от превод. В слушалките, на канала за български език, вместо превод се чува пъшкане, мънкане и изведнъж разправия: „Не ми пипай копчето! Абе това си е моето копче! Остави ми копчето, ти казах!“ В залата се носи кикот. Министърът извисява глас на нашенски: „Няма превод на български!“. Разправията в слушалките затихва.
Изведнъж се чуват няколко произволно хванати думи, ново мълчание. Въпросният превод започва и звучи толкова потресаващо зле, че представлява хвърляне на думи в пространството. В момент, в който е събрано цяло изречение, аудиторията научава, че „културното наследство се дели на две части: такива, които се докосват и такива, които не се докосват“. Не е ясно дали това е мисъл на говорещия или преводачът толкова си може.
На аудиторията е ясно, че гостите на този „панел“ идея нямат какво да обсъждат, но думите „цивилизации и маршрути“ се повтарят на равни интервали, за да е ясно какъв е надсловът. След като на Конгрес №1 водещ бе журналист от американския CNN, този път водеща е журналист от CNN Гърция. Тя съвестно задава въпроси, които водят към открития космос, но веднъж съдържат думата „цивилизация“, а следващия път – „маршрут“.
В крайна сметка гостите говорят кой за каквото намери за добре, включително за липсата на персонал в своята страна, на пътна инфраструктура и дори за визия за туризма в съответната държава.
Когато обаче започва преводът на думите на госта от Иран, става ясно, че страната му предлага 400 музеи, милиони артефакти (Ангелкова не пропусна да отбележи 40 хил. исторически паметници у нас), прекрасна природа, прекрасно море, прекрасна пустиня, прекрасни гори, сняг по върховете и 30 градуса температура в ниското по едно и също време. Затова Иран предлага еко туризъм, културен, селски; фантастични ястия. Хората гостуват по домовете на местните и получават невероятно преживяване. Освен това Иран предлага медицински туризъм, защото са с доказано квалифицирани на световно ниво кадри и модерни болници.
И тук последва съкрушително кроше: „Организирахме обща изложба с Лувър, а също така гостувахме с експозиция в Лувър.“
Явно в Иран не са чували, че само българското тракийско наследство е чудо на чудесата като международно гостуване в Лувър! Тази експозиция няма нищо общо с министъра на туризма. Нейно бе постижението да се вари боб в центъра на френската столица, да разлива таратор, да черпи с тракийски миш-маш и да се похвали с типично нашенски туристически панаир.
На финала на изказването на иранския гост стана ясно, че в страната му се строят над 500 нови и модерни хотели и въпреки американските санкции, това не пречи страната да бъде все по-силен притегателен център за туристи от цял свят.
Гостът от Камбоджа заяви, че 50 на сто от посещенията в страната му са за културен туризъм.
Какво изтъкна министър Ангелкова на втория Световен конгрес на древните цивилизации и историческите маршрути?
Туризмът доказа потенциала си като един от основните генератори за растеж на световната икономика и се развива с ускорени темпове през последните десетилетия. Секторът има дял от 10,4 % от световния БВП, даващ заетост на над 313 млн. души по света. В България той създава около 13 на сто от брутния вътрешен продукт и е сред водещите икономически сектори.
Работим упорито страната ни да се наложи като четири-сезонна дестинация с нейните вече световноизвестни зимни и морски курорти и прекрасни плажове. Предстои да бъде открита и с богатството си на минерални извори, СПА комплекси и голф игрища на световно ниво. На територията ни са регистрирани над 40 000 исторически паметници и обекти, които правят България една от най-атрактивните дестинации за хора, интересуващи се от история и култура.
Според Министерство на туризма зам.-председателят на UNWTO Санклементе е „категоричен, че този конгрес ще повлияе на развитието на туризма на национално и международно ниво.“
Помощ! Помощ! България не заслужава това! Българските експерти в сферата на туризма, които действително работят за привличането на нови гости, които разработват същинските маршрути, които с цялото си сърце работят за имиджа на страната ни, не заслужават това!
След края на „работния панел“ всички участници „срещата на високо ниво“ са отделени от простосмъртните гости – току виж някой журналист пак задал неподходящ въпрос. Участниците похапват от обяда тип „евтина университетска кантина“ и през смях обсъждат преживяването, наречено Световен конгрес. Общият въпрос на хора от Европа и Африка се свежда до „Какво беше това всъщност?“
Следва втора част от програмата за деня: разглеждане на Ларгото. Там следва изненада: цялото пространство под стъкления купол е запълнено от масички с цветни ръчни изделия.
Този мини базар всъщност е наречен туристическо изложение с представяне на 15 общини!
Момците с гайдите ги надуват, девойчета с народни носии подскачат жизнерадостно, на големи маси са подредени баници и тиквеници за дегустация, вижда се изработка на дървени лъжици, вретено с ярки многоцветни конци, майстор на сребърни гривни, сръчно плетящи жени и красиви ръчно правени вълнени коледни сувенири. Изглежда пъстро и симпатично.
От страницата на Министерство на туризма става ясно обаче, че това е „двудневно туристическо изложение“. Нищо чудно, че конгресната част е пълна трагедия – те дори не знаят какво означава туристическо изложение и малкото базарче, на което участва и англичанка от Кюстендил с бонбони от овче мляко, няма общо с изложение – нито по съдържание, нито като цел.
Според министерството обаче, там са били представени 15 общини, които „представят потенциала на своите райони като туристически дестинации.“
Това вероятно е представянето на община…не се чете. Но изделията от вълна предизвикаха внимание. Цената им обаче около и над 100 евро стресна делегатите.
Е, става ясно, че потенциалът е в производство на вълнени сувенири, черги – една от тях се продава за 1000 евро и освен това можем да вдигаме адски шум.
Когато официалните гости пристигат начело с министъра, в затвореното пространство на Ларгото отново засвирват гайдите. След тях за втори път Валя Балканска изпълнява „Излел е Дельо хайдутин“. Някои от гостите питат: „Вие винаги ли това правите?“
О! Не е само това! След Валя излизат кукери. Но не какви да е кукери, а няколко деца и неколцина по-високи хора, здраво стиснали маските си, предвождани от воевода със сабя, който надува полицейска свирка! „Това наистина е в повече! Какво е това?!“ – питат хора от няколко държави.
Бабите от Банско обаче се отсрамват и в салфетчици раздават кому баничка, кому тиквеник. За щастие сред гостите присъстват и такива, които си носят мокри кърпички и услужват на гостите, които са дегустирали. Според всички световни стандарти за безопасно хранене, пред всяка от тавите с храна трябваше да е сложена табелка със съдържанието и описание на алергените – тиквеникът, например, беше с орехи. Но за това няма на кого да му хрумне. Тиквениците все пак представят общини, не ресторанти!
Ако някой си мисли, че нещо от археологическия комплекс с римските останки е било показано – да не си мисли такива неща. Чак до историческите маршрути на около 10 метра от сцената под купола, делегатите не стигат – дори не поглеждат натам. Който видял – видял. За любопитните гости възникват и въпроси що значат думите на латински в описанията на древните обекти, но тъй като нито един римлянин не е наблизо, за да обясни, си остават неразбрани.
Какво се случва на вечерята? Едва ли някой е изненадан, че там участват гайдари, танцьори и кукери. На Валя Балканска е спестено трето изпълнение за деня на „Излел е Дельо хайдутин“ – вече и пред пълни маси.
Ден втори от Световен конгрес на древните цивилизации и историческите маршрути. Програмата се движи с около час закъснение. В залата са не повече от 40 човека. Те са от бизнеса, интересуват се конкретно от туристическите презентации на гостите от екзотични държави.
Представителят на Кралство Камбоджа Йенс Таенхарт поднася презентация с която показва, че представите на кралството за туризъм са с около 100 години пред нас. За участниците в бизнеса това представяне означава основание за бизнес веднага!
За сметка на това, без да е бил предварително обявен в програмата, но поради нужда от попълване с презентатори, участие взима Петър Берон. Първо разказва напоително пред представителя на Афганистан, който е сред онези 40 внимателни слушатели, как муджихидините щели да го застрелят, докато той кротко ловял прилепи (реално погледнато прилепите са по-исторически и от Пътя на коприната!) и накрая завършва историята си с прозрението, че „Изтокът си е Изток, Западът си е Запад. Никога няма да се срещнат!“.
Ден трети: туристически автобус с полицейски конвой – една кола със святкащи лампи отпред и една отзад, отиват до Пловдив. Хората се питат толкова сериозно ли е положението в България, та да пътуват по прав път с полицейски ескорт.
Какво казва българският министър (цитат от страницата на ведомството): „Разбира се, трябва да продължим да работим много, за да доразвием потенциала си и тази година лансирахме инициативите за създаване на Карта на стоте европейски туристически обекта и Общ Балкански туристически продукт“.
И… завесата пада.