- Автор: Гласове
- 10 Фев 2024
- 2519
- 12
Автор: Свети Лука Кримски
Слово в деня на Богоявление (1954г.)
Вие всички знаете, че израилският народ е бил избраният Божий народ, но не всички знаете, че този народ в Свещеното Писание е наречен народ с медно чело и железен врат.
Медночелият народ много трудно възприемаше пламенните призиви на великите пророци за изправяне на пътищата си и великите предсказания за своя Спасител и Месия, и не ги слушаше. Той държеше високо гордата си глава и не огъваше железния си врат в покаяние и смирение.
Сам Синът Божий слезе на земята и се въплъти в смирено човешко естество. От неговите уста жестокият израилски народ чу Божествената проповед и откровението на Божиите тайни; видя множеството Негови чудеса.
Но и това не го вразуми, а Сина Божи беше оскърбяван и преследван, ненавиждаха Го, не веднъж искаха да Го убият с камъни и, накрая, Го убиха, разпъвайки Го на кръст.
Всичко това аз не ви говоря от себе си, то е написано от апостол Павел в първа глава от неговото Послание към евреите:
„1. Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2. в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете“(Евр. 1:1-2)
Какво значат тези последни думи на апостола „чрез Когото сътвори и вековете“? Това значи, че Синът Божий е бил непосредственият Създател на всичко, съществуващо във вековете, тоест във времето. Това е признаване на Господ Иисус Христос за Бог Вседържител.
Но на Светата Троица е било известно, че жестокият народ и Сина Божий няма да послуша, и затова към всички свидетелства на пророците, към всички думи и дела на Месията-Христос, Бог прибави още едно явно, напълно очевидно свидетелство за въплътилия се Свой Син във великия ден Кръщение в Йордан на Господа Иисуса.
Светата Троица се явява на хората с гласа на Бога Отца „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“, и в слизането на Светия Дух във вид на гълъб над Кръщаващия се Син Божий.
Какво още би могъл да прибави Бог за вразумлението на Своя упорит и непослушен народ?
Но и това не ги вразумило, не огънали железните си вратове. И беше наказан тежко този народ, който не оправда името си на Богоизбран народ.
Вече съм ви говорил за невъобразимите ужаси на обсадата от римляните и разрушаването на Йерусалим заради разпъването на Божия Син. Но и това наказание било недостатъчно в Божиите очи и упоритият народ бил изгонен от Палестина и разсеян по цялото лице на земята.
Вие, може би, ще помислите: защо Бог е избрал за Свой народ този непослушен и жесток израилски народ?
Ние не смеем да отговаряме на този въпрос, защото Сам Бог чрез великия пророк Исаия е казал: „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища... Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми – по-високо от вашите мисли“ (Ис. 55:8-9)
Със слабия си разум можем само да мислим, че израилският народ е бил избран от Бога, защото от най-дълбока древност той е бил единственият народ, който е почитал Единия Истинен Бог, а всички останали народи са били груби езичници.
Бог е знаел, че и в този жесток народ Той ще намери велики пророци и праведници, Пресветата Дева Мария и Йоан Предтеча, че от него Той ще избере светите апостоли, а Църквата Христова ще получи начало в Богоизбрания народ.
За окончателната съдба на Израиля ние нищо не знаем, но у великия апостол Павел намираме тайнствено пророчество за нея:
„25. Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
26. и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова““. (Рим. 11:25-26)
А ние, нашият руски народ, отхвърлил своя Спасител, нима сме по-добри от този жесток народ, който не оправда своята Богоизбраност?!
Не, не! Не сме по-добри, дори сме по-лоши, защото евреите, макар и да отхвърлиха своя Спасител, почитат Единия Истинен Бог.
А нашият народ в огромното си множество отхвърли Христа-Бога, изгони Го вън, реши да живее без Него. Ами тогава, нека живеят.
Ние сме смирени, ние сме християни и ще живеем само с Христос, нашия Бог.
Амин.
1954 г.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
---------------------------
Преподобни Лука Кримски или Лука Симферополски, със светско име Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е руски хирург и епископ от съветската епоха.
Завършва гимназия с профил изобразително изкуство, а през 1903 г. медицински университет. Защитава дисертация в медицинския университет в Ташкент, към който работи и преподава. Оглавява катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет.
Валентин Феликсович никога не предава вярата си и не се отрича от религията след октомврийската революция, когато на власт в Русия идват болшевиките. През 1921 г. е ръкоположен за дякон, а само седмица по-късно и за йерей. Това обаче не го откъсва от хирургията и той продължава да практикува. Две години по-късно Валентин Феликсович приема монашеско пострижение и името на Свети Лука – апостол, евангелист, лекар и художник. Приема и архиепископски сан в едни от най-тежките за Руската православна църква времена на гонения и политически репресии. Приемането на сан в Русия през 1920-те години било равносилно на доброволно поемане към Голгота. През 1923 г. епископ Лука е арестуван по обвинение в антисъветска дейност и заточен в Сибир, но не се отказва нито от хирургията, нито от религията и Бог.
