Не знам по каква случайност едва четири дни след първата част на този текст военният министър Ненчев обяви невъзмутимо, че 10 нови двигателя за самолетите ни МиГ-29 ще бъдат доставени; сигурно се е засрамил от прочетеното в ГЛАСОВЕ. Шегичка; той срам няма.
Двойка самолети МиГ-29А на Военновъздушните сили на България в полет.
Всъщност може и да предположим – новината бе обявена предизборно; един вид – вижте ни колко сме загрижени за българската военна авиация; и това след пороите от идиотии, които бяха изговорени по темата. Ами да, това е същият този български (с извинение) военен министър, който близо две години не спря да ни облъчва с болните си фантазии на тема: „Нови двигатели за МиГ-29” – нямало да ги купува от Русия, защото били скъпи; имало ги същите тия двигатели под път и над път. (Потвърждавам – един чисто нов двигател за МиГ-29 има зад нашия блок; няма да кажа къде точно живея, за да не го вдигнат факултетничарите за скраб.) Ама наистина, всичките министри от това правителство воглаве с началника си са един дол дренки – стават само да гонят козите по урвите, за нищо друго ги не бива; добре е, че вече май ще си ходят.
Новите двигатели са хубаво нещо; небето над България все пак ще остане българско. Но системното разрушаване на Военновъздушните сили на страната ни през последните двайсетина години непременно трябва да е обект на нарочно разследване от специализираните в правораздаването държавни органи. Непременно.
Самолети МиГ-23 от Изтребителния полк на Военновъздушната база в Доброславци с командир подп. Радев облитат въздушното пространство над София; тренировъчен полет за създаване на навици у военните летци за защита на столицата ни; началото на 80-те години на миналия век. Днес четирите квадратни километра на свръхмодерното някога летище пустеят от 2003 г. насам. По пистата и рульожките расте трева, по безупречно поддържаните някога тревни площи между сградите пасат домашни животни от близките села, а многобройните свръхздрави укрития за модерните по това време самолети подслоняват диви животни; разпадат се жилищните сгради, складовете, военните и тренировъчните съоръжения, Височинният дом, от чиято кула се ръководеха всекидневните дневни и нощни тренировъчни полети. Няма кой да защитава вече българската столица.
По волята на съдбата познавах всяко тайно кътче на военното летище при Доброславци – от западния край на пистата в покрайнините на селото до стопанството за изхранване на личния състав в другия й край; всичките повече от четири километра дължина и повече от километър ширина. Бяхме свикнали с непрестанния грохот на излитащите и кацащите самолети по всяко време на денонощието. Безбройните дневни и нощни полети не спираха никога; тогавашна България се грижеше неспирно за сигурността на народа и държавата.
Преди няколко години се върнах на изоставеното вече летище; състоянието на бившата военновъздушна база е още по-плачевно от описаното по-горе – част от сградите вече са в развалини. Разплата наистина трябва да има.
Кой знае защо точно днес ми се стори, че един лъч светлина се процежда вече в края на тунела – светлината е слаба още, едва видима; като от лазерни показалки е, като сигнални светлини на военен изтребител нощем, може би. Изглежда, че скоро пак ще настане време за излитане ...
* * *
Успоредици
(продължение от миналата неделя)
Първите български самолети се произвеждат в занаятчийски условия в по един-два броя в Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище по проект на инж. Цветан Лазаров. На снимката – самолет ДАР-10 (юли 1941 г.).
Няма как в два кратки текста да пребродим цялата 110-годишна история на военновъздушните ни сили; не си поставяме такава задача, дори няколко дебели тома ще са недостатъчни за що-годе цялостен преглед на историческите събития. Сега ще ни е достатъчно да отбележим светлата годишнина (вж. Свързани текстове) и да обозначим някои само жалонни събития в българското самолетостроене; непременно ще си запазим правото да се върнем на темата при случай.
Въпросът за първия български самолет, изглежда, още не е разрешен. През 1910 г. един от пионерите на българската авиация, Иван Гевренов, показва пред държавна комисия незавършеният си самолет „Чучулига”. Събитието е отразено във в. „Вечерна поща” от 29 ноември с.г. и във „Военен журнал” от 10 април 1914 г. Засега остава неизвестно, поне на нас ни е неизвестно, дали самолетът изобщо е бил завършен.
Макар и изработван в условия, които могат да се определят повече като занаятчийски, първият по-масов български самолет ДАР-1 (1926 г.), има огромно значение за обучението на българските военни летци. Самолетът първоначално е копие на германския самолет DFW C.V, но по-сетне – чак до началото на Втората световна война – конструкцията му се усъвършенства. Непосредствено преди началото на Втората световна война у нас се строят първите по-модерни самолети, които могат да се използват успешно във военни действия.
Първият наистина масов български самолет е ЛАЗ-7, от който са произведени 313 броя, и неговата учебна модификация ЛАЗ-7М, произвеждани вече в Държавната самолетна фабрика в Ловеч след преместването на ДАР от Божурище и преименуването й. Първият полет на ЛАЗ-7 е на 12 юли 1948 г.; самолетът е в производство от 1949 г. до 1954 г. Съществуват сигурни данни, че са водени преговори за износ на 100 самолета ЛАЗ-7М за Полша и на 50 самолета за Египет.
* * *
Макар днешните успоредици да са за българското самолетостроене, ясно е, че няма да можем да прескочим въпроса за първото използване на самолети във военни действия. Въпреки че все още дори в научната литература – и в нашата, и в чуждата – може да се срещне твърдението, че именно българската войска използва за първи път самолети и балони за разузнаване и бомбомятане през октомври 1912 г. в битката за Одрин, повечето изследователи са на мнение, че палмата на първенството, изглежда, се пада на въздухоплавателните средства на Италия, които са използвани в Триполитанската война (1911–1912) година преди началото на Балканската война. Няма нищо страшно, и да си втори в света е не по-малко престижно. Де да можехме и днес да се похвалим с нещо подобно ...
Свързани текстове:
http://glasove.com/categories/komentari/news/nebeto-na-bylgariya
(Небето на България)