"По-малко от 2 млрд. лева ще е дупката в бюджета в края на годината". Тези думи на финансовия министър Симеон Дянков бяха изречени в навечерието на 24 май, или броени часове преди да стане ясно, че в проекта за актуализация на бюджета, предложен от правителството и подготвен от финансовото министерство, се предвижда България да приключи годината с бюджетен дефицит от 3,2 млрд. лева, или 4,8 процента от брутния вътрешен продукт.
В изказването си пред Нова телевизия Дянков за пореден път се похвали, че не е допуснал грешки в икономическата и финансовата сфера, че знае какво иска и как да го направи. Два дни след изявата си обаче той се скри от медиите и остави на работодателските и синдикалните организации да обясняват направената от него актуализацията на бюджета.
<p>Всъщност самата актуализация е първото директно признание на правителството, че финансовият министър не просто е допуснал грешка в икономическата и финансовата сфера, но се е провалил при изготвянето на Бюджет 2010. А това е една от най-непростимите грешки, които може да допусне един финансов министър.</p>
<p>Добре е да си припомним, че в бюджета за тази година Дянков заложи бюджетен дефицит от 0,7 процента от БВП, който беше драстично надхвърлен още през първото тримесечие на годината. Заради тези заветни 0,7 процента финансовият министър отказа да се разплати с бизнеса и по този начин увеличи пораженията от икономическата криза. В продължение на няколко месеца Дянков алармираше, че основната цел на ниския бюджетен дефицит е влизането на България в чакалнята на еврозоната (ERM II), че тази ключова цел на икономическата ни политика трябва да оправдае лишенията, увеличаващата се безработица и забавените плащания на държавата. И както през януари бяхме "единствената страна, която покрива всички критерии за еврозоната", така в началото на април стана ясно, че отлагаме подаването на заявка за влизане в ERM II, защото тази цел е "трудно постижима през следващите две-три години".</p>
<p>Вината за провала на афиширания преди това национален приоритет естествено беше стоварена върху гърба на бившия премиер Станишев, а фактът, че в края на 2009 г. Дянков излъга за бюджетния дефицит, заявявайки, че той е 0,5, а не 3,9 %, остана незабелязан от медиите. С предвидения бюджетен дефицит от 4,8 процента за тази година обещанието на експерта от Световната банка, че България ще кандидатства за чакалнята на еврозоната през 2011 г., също ще остане неизпълнено.</p>
<p>Пропадането на усилията за влизане в чакалнята на еврозоната обаче не беше първата пропусната цел от Симеон Дянков. През октомври миналата година финансовият министър обяви антикризисен план, който трябваше да приключи своето действие и да даде резултати в края на април. Вместо това през април правителство, синдикати и работодатели започнаха да обсъждат нови антикризисни мерки, а финансовият министър беше забравил как обясняваше, че България ще излезе от кризата през пролетта. Сега той заяви с присъщата си увереност, че ще излезем от кризата през лятото и есента и че всичко върви по план. В същото време бяха регистрирани срив на приходите в бюджета и рязко увеличаване на контрабандата заради наложеното от Дянков драстично повишаване на акциза на цигарите, бяха спрени реформите в почти всички сфери на държавното управление, а чуждестранните инвестиции отбелязаха сериозен отлив. За първото тримесечие на годината българската икономика се сви с 4%, което надхвърли дори песимистичните прогнози на експертите. Същевременно инфлацията отбеляза ръст и показа, че България върви към един от най-лошите сценарии за развитие на кризата. Тревожните данни и липсата на конкретни мерки от страна на правителството разкриват не просто, че дългоочакваното излизане от кризата няма да е през лятото и есента на тази година, както ни уверяваше Симеон Дянков, а че вероятно точно тогава България ще удари икономическото дъно.</p>
<p>След като бюджетът му се издъни на шестия месец, Дянков загърби принципите си за удържане на нисък дефицит и съкращаване на разходите и предложи актуализация, която предвижда точно обратното - свръхдефицит, увеличаване на разходите и мощно харчене на пари от държавния резерв. Революцията в мисленето на финансовия министър настъпи за броени дни и разкри тоталната липса на визия за управлението на публичните финанси.</p>
<p>С поведението си през последната близо една година Симеон Дянков показа, че връщането му в България е било случайно, а биографията му на експерт от Световната банка не го прави нито добър политик, нито качествен министър на финансите. Дянков е първият финансов министър, след Димитър Костов от правителството на Жан Виденов, който актуализира бюджета си на шестия месец от влизането му в сила. И виновник за това не е Станишев, а изначално сбърканата стратегия и липсата на компетентност от страна на вицепремиера. На предложената днес актуализация, както и на внесения в Народното събрание преди половин година бюджет липсват ясна визия за излизане от кризата и конкретна икономическа цел. Печалното е, че предвидените за изхарчване 2 млрд. лева от фискалния резерв няма да отидат за осъществяване на и без това закъснелите реформи, а за запушване на дупки в бюджета и за спасяване на положението до края на годината. Те ще бъдат изразходвани по начина, по който за последните четири месеца бяха изхарчени повече от 1 млрд. лева от същия този резерв, защото едва ли с актуализацията на бюджета правителството ще промени маниера си на мислене и начина си на работа.</p>
<p>Една година след като дойде на власт, ГЕРБ се доведе до положение да преосмисля цялостно управленската си философия, а в условията на икономическа криза това е тежък провал и доказателство за липсата на каквито и да били стратегия и посока. Преоценката на този провал неизбежно минава през оставката на един от виновниците за хаоса в икономическата политика - Симеон Дянков. Друг е въпросът дали ГЕРБ е в състояние да предложи нов и по-компетентен министър на финансите.</p>
<p>Заради неадекватното поведение на Дянков българското правителство пропусна възможността да овладее икономическата криза и се постави в положението да бъде управлявано от нея. Оттук нататък кризата е тази, която ще води кабинета, а първата актуализация на злополучния бюджет на Симеон Дянков може и да не е последна. След броени месеци премиерът и неговите министри ще трябва да изготвят бюджета за следващата година. Тогава фискалният резерв ще е достигнал критичния си минимум, а нереформираните структури на държавата ще продължават да поглъщат публични финанси.</p>
<p>Дали Борисов ще потърси политическа отговорност от финансовия си министър, или упорито ще стои зад настоящата политическа линия на управленски хаос и неадекватно поведение, предстои да видим. Лошото е, че и в двата случая българската икономика ще продължи да лети към дъното, защото вече е късно да се предприемат ефективни действия за овладяване на икономическия срив. Цената за този полет в крайна сметка ще бъде платена отново от българските граждани.</p>