От ляво на дясно - Юлиана Дечева, Иво Босев, Ирина Илиева, Нанси Шилър, Николай Трайков, Диана Трифонова, изпълнителният директор Десислава Тальокова и Златина Балева. СНИМКА: Йордан Симeонов
Фондацията е подкрепила 886 проекта в България за 10 години. Най-важните сфери, в които те работят, са инициативата за връщане на българи у нас RE:TURN, модернизирането на българските училища, реставрацията на Епископската базилика в Пловдив, изборът на медии и проекти, с които да си сътрудничат, и какъв е ефектът на културните събития у нас.
- Г-жо Шилър, Фондация “Америка за България” навърши 10 години през 2019-а г. Можете ли да кажете за този период колко средства сте дарили и колко проекта подпомогнахте в България?
- От създаването си до днес сме подкрепили 886 проекта на обща стойност 221 млн. долара в цялата страна. Това са парите, които са одобрени, не всички от тях са отпуснати.
- Кое е най-важното за вас и екипа ви при избора на проект, на който да се доверите?
- На първо място, трябва да съответства на нашата основна мисия. И след това ние преценяваме дали този проект ще резонира в България, дали ще има въздействие, например дали ще доведе до по-добро образование за децата и дали резултатът от този проект ще може да бъде измерен. Също е важно кой е партньорът отсреща. Интересува ни тяхната енергия, идеите, които предлагат, ентусиазмът и оптимизмът. Голяма част от работата, която вършим, зависи от характера на хората, които изпълняват проекта.
- Може ли да конкретизираме определена сфера, в която отделяте най-много средства, и защо?
- Образованието. Повече от половината от тези 221 млн. долара са били използвани за подобряване на образованието в България. В това число влизат интерактивният детски музей на Фондация “Америка за България” - “Музейко”, програмата “Заедно в час”, Американският университет в България, Американският колеж, както и обученията, които правим за учители и директори във всички български училища.
- В България сте над 20 години. Какво се промени през този период у нас?
- От 27 г. съм в България. Толкова много промени виждам. Като българин, който живее тук всеки ден, понякога е трудно да ги видиш, защото някои от тях се правят с малки стъпки, но като чужденец, който посещава България от 24 г., а последните 3 г. живее тук, виждам огромни промени - дали красивите паркове, които са създадени, по-оптимистично настроеното младо поколение. Виждам промяна навсякъде.
Нещо, което е много позитивно и виждам, че нараства, е гордостта, която българите изпитват към България, към своята култура, историческото наследство и природа. И това се случва, когато колкото повече пътуваш по целия свят и се върнеш, осъзнаваш какво имаш. Бизнес средата също се разраства и е много динамична. Много компании идват и установяват бизнеса си в България. Виждам промяна във всички сфери на живота.
Нанси Шилър е президент на Фондация “Америка за България” от септември 2016 година. Тя израства в Чикаго и е омъжена, има три деца. СНИМКА: Йордан Симeонов
- Кой е проектът, на който отделяте най-голямо внимание в момента?
- Определено най-много време от работата си в момента отделям на Базиликата. Проектът е много важен за фондацията, защото всъщност смятам, че той е много важен за България. Ние го приемаме като огромна отговорност - да покажем най-доброто, което България има, на нейните хора, но и на посетителите ѝ. Затова влагаме толкова много в това да има най-добрата инфраструктура и да стане една първокласна атракция.
Ирина Илиева, програмен експерт “Добро образование и работни умения”:
Помогнахме на над 60 000 ученици
- Стартирахте инициативата RE:TURN с идеята българите по света да помогнат на страната от разстояние или като се върнат в България. Успяхте ли?
- Инициативата не е еднократно събитие, тя е процес, при който създаваме нов тип общност и нов вид връзка с българите в чужбина. RE:TURN е инициатива на фондацията с Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, Българския център по предприемачество и фондация “Решения за бъдещето”. Бяхме в 3 града на западния бряг на САЩ - Сан Франциско, Лос Анджелис и Сиатъл. Срещнахме се с над 500 българи, които са се реализирали в различни сфери. Имаше много представители на бизнеса и инвеститори от България.
Сънародниците ни в САЩ дойдоха, за да обменят контакти и да създадат нов тип връзка с България, тъй като, реализирайки се в Америка, нямаха връзка с бизнеса в родината. Има реални разговори между инвеститори и стартиращи бизнеси в България. Планираме и следващо издание на източния бряг в края на тази година.
- Една от най-смелите програми е “Училища на бъдещето”. Какво трябва да представлява то и как може да превърнем едно обикновено българско училище в модерно и технологично?
- “Училища на бъдещето” е една от най-емблематичните програми на Фондация “Америка за България”. Тя е започнала преди 10 г. и до този момент сме работили с над 85 български училища. Целта на проекта е да се създадат нови учебни среди, модели на училища, които реално формират учебното съдържание и предоставят на учениците възможност за практика.
Нашата първоначална инвестиция към тези училища се разраства с помощта на местните общности и училищните екипи. Те създават различни лаборатории по природни науки и математика, интерактивни работни пространства, където се срещат клубове по дебати. Това дава възможност на учениците да придобият умения, които ще са им нужни дори и в работна атмосфера, след като завършат. В тази програма сме инвестирали над 9,4 млн. лева, като с това достигнахме над 60 000 ученици. Най-ценният резултат е, че местната общност и бизнесите в тези малки градове и села играят много важна роля колко успешен ще бъде проектът в училището. Те набират минимум 25% от цялостната стойност на проекта. Благодарение на това всички тези училища са успели да привлекат обратно над 3,1 млн. лв. извън проекта.
Иво Босев, експерт “Оценка на проекти”:
Работим с организации, отдадени на своята мисия
- Г-н Босев, как фондацията разбира, че един проект ще бъде успешен, за да инвестира в него?
- Първо, гледаме дали предложението за този проект е в съответствие с мисията, която имаме, и стратегията, която изпълняваме. Следим за интегритета на организацията и почтеността на хората, които работят в нея. Търсим и подкрепяме ефективни организации, които са отдадени на своята мисия. Процесът по селекция отнема време, обикновено около 1 месец. Ако преценим, че предложението може да бъде развито в цялостен проект, екипът ни се среща с организацията, която кандидатства, за да обсъдим подробно тяхната идея. Събираме данни, правим юридически анализ, организираме посещения на място. Всичко това ни помага да разберем доколко предложеният проект има потенциал да постигне целите, които си е поставил.
- Как определяте колко средства да отпуснете на даден проект?
- Организациите имат свободата да предложат бюджет, който смятат, че е необходим за целите, които си поставят. Това предложение след това се преглежда от нашите експерти. Имаме и финансов отдел, който стриктно преглежда предложенията за бюджет и на база на вътрешна дискусия с организацията решаваме дали предложената сума е разумна и дали се налагат корекции.
- Преди години сте поръчали изследване за проекта “Училища на бъдещето”. Какво показа то?
- През 2015 г. поръчахме независима външна оценка на тази програма, която бе проведена от изследователи с дългогодишен опит в сферата на образованието. Искахме да разберем, след като вече сме реализирали проекта в училище, успява ли това по някакъв начин да подобри успеха на учениците и работата на учителите. Тази външна оценка сравни постиженията на нашите 45 училища с контролна група от училища, които не са били част от програмата. Изводите на изследователите бяха, че училищата, в които има реализирани проекти с подкрепата на фондацията, имат по-голяма добавена стойност за резултатите на учениците по природни науки и български език и литература. Това изследване ни дава увереност да смятаме, че инициативата “Училища на бъдещето” не само осъвременява образователната среда и я прави по-приятна за училищната общност, но до известна степен допринася и за подобряването на образователните постижения на учениците.
Юлиана Дечева, програмен експерт “Привлекателни и жизнени общности”:
Фокусирани сме да развием потенциала на културното наследство на страната
- Какво липсва на туризма в България, за да стане достатъчно конкурентен на съседните ни държави?
- Много често ние като българи подценяваме това, което имаме и можем да предложим не само на международните туристи, но и на българските туристи. Фондацията в последно време се е фокусирала много върху това да развием потенциала, който имат културното наследство, природният туризъм, за да може България да се превърне в привлекатална дестинация. В момента даже сме поканили международен експерт в сферата на устойчивото развитие и инвестициите. Той работи върху това все повече да се промотират потенциалът и уникалността на страната. България е много красива не само като природа, но и като културно наследство, които имат потенциал да бъдат развити, но, за съжаление, нямат такъв фокус все още.
- Фондацията подпомага много фестивали и културни събития в областта на музиката, киното, театъра. Какъв ефект оказват културните събития за стимулирането на туризма?
- Определено хората имат интерес към културния туризъм, фестивали и събития. Напоследък се наблюдава тенденция, че фестивалите се превръщат в причина ти да пътуваш. Наскоро приключи фестивалът А to Jazz, един от нашите партньори, който привлече 35 хил. посетители. Имаше много хора, които идваха от други градове. Тази година направихме проучване, за да видим какъв е ефектът от А to Jazz не само в културна и социална гледна точка, а и от инвестициите и бизнеса.
Ние се опитваме да видим инвестираната сума от всички партньори на фестивала до каква степен успява да допринесе за оборотите и бизнес дейността на локалния маркет на мястото, около което се провежда фестивалът. Искаме да разберем колко пари харчат хората, които посещават събитието. Какъв е ефектът за магазините около парка, за самите вендори, които участват във фестивала. Защото нашата хипотеза е, че това освен едно прекрасно културно събитие има значително въздействие за развитието на местните търговци.
Николай Траков, директор “Проектиране и строителство”:
В Епископската базилика в Пловдив ще се правят концерти и експозиции
- Базиликата на Филипопол е най-амбициозният проект на фондацията, как решихте да реновирате точно нея?
- През 2013 г. завършихме Малката базилика в Пловдив и Епископската базилика беше естествено продължение на нашите стремежи да развием културното наследство и да направим нови туристически атракции в града.
- Кога ще бъде откриването?
- Съвсем скоро ще обявим кога с подробен график с всички съпътстващи събития.
- Базиликата ще работи и като културен и обществен център, какви събития ще се провеждат там?
- Предвидили сме пространството вътре да бъде мултифункционално, да може да бъде използвано за концерти, различни представяния, презентации, имаме и място за временни експозиции. Целим да привлечем различни типове посетители, да разширим кръга на хората, които биха се заинтересували от културното наследство, за да се развие туризмът на града. Около Базиликата с помощта на общината в момента се изгражда едно ново обществено пространство, което ще бъде пешеходно и така ще се разшири естественият градски център. Там също ще се провеждат събития. Предвидили сме и кафене, и детска площадка. Основали сме и организация, която тръгва от фондацията и се казва “Приятелите на Базиликата - Пловдив”. Целта ѝ е да провежда събития, за да поддържа обекта жив. Тя е насърчена от нас, но е независима. Парите, които се събират по тяхна сметка, не идват във фондацията.
- С какво Базиликата е толкова уникална?
- В България няма толкова голямо количество и толкова добре запазени мозайки от римския период. Мозайките са направени в два пласта, което не се среща често. Излизат и различни артефакти. В последната седмица беше открита каменна стела с надпис от края на III век - в последните 15 г. в Пловдив не е намирано такова нещо с такъв размер и качество. Това ни дава много информация за този исторически период и за мястото, което е било наистина важно за града и за района. Заедно с Малката базилика и вила Ирини кандидатстваме в ЮНЕСКО със сериен обект, който вече премина първия етап от номинацията. Сега предстои вторият, който трае поне 2 г. - надяваме се да имаме нов вписан обект в списъка на ЮНЕСКО, което не се е случвало от 30 години.
Диана Трифонова, програмен експерт “Справедливи и равни условия” и “Почтени и независими медии”:
Медиите, с които работим, трябва да са прозрачни и да спазват етичните норми
- Как разбирате, че една медия е независима и почтена, за да може да работите с нея?
- Проектите ни за медии се реализират по абсолютно същата процедура като всички останали - през нашия уебсайт всеки, който има добра идея, може да я сподели с нас и тя минава през процес на обсъждане. Когато говорим конкретно за медиите, едно от водещите неща за избора ни е доколко медиите, които кандидатстват, спазват етичния кодекс, всички международно установени правила как се правят интервюта, репортажи, разследвания, търсене на източници и цитирането им, подписване на материали, прозрачност, интегритет на изданието.
- Наскоро се завърнахте от международен антикорупционен тренинг. Какви новости може да ни разкажете оттам?
- Обучението се нарича “Училище за интегритет” на “Прозрачност без граници”, Литва. Ключово за работата по теми, свързани с антикорупция, е, че трябва да говорим именно за интегритет, почтеност, защото накрая нещата винаги опират до конкретен човек, който ще направи или не конкретно нещо - независимо дали говорим за дребни подкупи, или за по-големи неща. Там имаше представители на над 60 държави от целия свят - 140 души, селектирани от над 1000 кандидати. Техният опит и нещата, през които те преминават, бяха най-ценното за мен. Понякога, когато работиш в собствения си контекст, имаш чувството, че си единственият, който се бори с това. Истината е, че дори страни, които са в тотално различни политически системи от нашата, се сблъскват с корупция. Специалистите, които ни обучаваха, бяха хора от НПО-та, от компании, които работят в тази сфера, и представители на държавни институции.
Златина Балева, програмен експерт “Благоприятна бизнес среда”:
Учебник “Как се създава успешен бизнес” е достъпен за всеки
- Какво е нужно за един успешен стартиращ бизнес в България според резултатите от проекта BASE?
- Зад акронима BASE стои бизнес академия за стартиращи предприемачи. Това е 13-седмична програма, която се провежда на групи от 25-30 души, които се събират веднъж в седмицата за 3 часа. Всяка седмица лектор от бизнеса им говори по определена тема - регистриране на фирма, финанси, маркетинг, ценообразуване. Те говорят от първо лице за това с какво са се сблъскали, къде са сбъркали и какво може да се направи по-добре. От края на 2017 г. програмата се провежда в Средногорието и във Враца. До момента имаме 3 завършили групи в Средногорието - в Мирково, Етрополе и Панагюрище, където си партнираме с Индустриален Клъстер “Средногорие”. Във Враца имаме завършили две групи, там партньор ни е Националното сдружение на малкия и средния бизнес.
- Кои са най-интересните примери за бизнеси, тръгнали от програмата?
- Голяма част от примерите са от реалната икономика и са от значение за тези населени места - сладкарско ателие, пекарна, магазин за сувенири, къщи за гости и занаятчийски бизнеси.
- Програмата ще продължи ли на други места?
- Със сигурност, тъй като сме убедени, че тя е много полезна. В момента работим върху това да вкараме съдържанието на програмата в учебник, който ще бъде наличен на сайта на програмата. Търсим партньорства за нови градове. От есента ще стартираме в Плевен, но на сайта ще бъдат обявени всички предстоящи обучения. От уебсайта всеки може да си свали Наръчник за успешен бизнес, в който е събрано съдържанието на програмата.
- По програмата “Лидери в земеделието” пращате наши земеделци в Тексас, САЩ. Какво взимат те от американските фермери?
- Тази програма функционира в този вид четвърта година. Тя се базира на учене и ноу-хау от първо лице. Нашите фермери са в САЩ за 2 седмици, там учат мениджърски практики, нови технологии, как могат да ползват научните постижения на практика. Дори понякога една различна организация на процесите е нещо, което нашите фермери виждат там и прилагат тук. Независимо от езиковата бариера нашите и техните фермери общуват изключително добре и се чувстват близки, макар че са на два континента. Допирните им точки са много, натъкват се често на изключително сходни предизвикателства. Ние следим бизнесите им, преди да заминат и след това. В голяма част от случаите виждаме след години как те са приложили някоя технология, реорганизирали са процесите. Често имаме разширение на стопанството или диверсификация с друг сегмент на бизнеса.
Източник: 24chasa.bg