„Мъчно ми е за него, защото изглежда толкова недохранен! Искам да му дам от агнешкото със спанак”.
Това го казва дъщеря ми Маргаритка, която е най-тъжният човек на великденския обяд. Питам я кого има предвид и защо не е в настроение.
<p>- Естествено, че ти говоря за Христос!<br />- И как ще му дадеш агнешко?<br />- Просто е. Ще слезе от небето и ще седне на масата. После ще му пусна филма за русалките. Той ще им се зарадва и аз ще му се зарадвам, че се усмихва.<br />- Той не може да дойде – възразявам.<br />- Ами, няма проблем. Написала съм му покана.<br />Поканата гласи:<br />„Ти си тъжен и слап... мъчно ми е за теп Христое много!!. Идвай да се наядш”.<br />- Имаш много грешки – казвам. – Той може да отиде на друг обяд.<br />- Ами, той знае къде сме. Знае колко го мислим.<br />- Как точно го мислим?<br />- Чудим се как ли я кара. Той се ражда всяка година. И възкръсва по два пъти на година. Ми той няма време да остарее!<br />- Той е безсмъртен – обяснявам.<br />- Ако това е безсмъртието, той не е щастлив, че е на небето непрекъснато. Сигурно много плаче за нас.<br />- Защо да плаче?<br />- Защото ние сме като него.<br />- Как така? Ние сме смъртни. Нали помниш, че кучето отиде на небето?<br />- Точно затова сме безсмъртни. Щом Брус е на небето, ние ще отидем при него и Христос. Ние сме безсмъртни кучета, мамо.<br />- Не сме кучета, миличка. Ние сме хора.<br />- Не сме хора. Хората се обичат.<br />Трябва да уточня, че миналата седмица запалиха асансьора в нашия блок. Оттук нататък няма да имаме асансьор, а живеем на шестия етаж. По-неприятното е, че децата се качват и слизат по опушени стълбища и непрекъснато питат кой е свършил „тази безобразна работа”. Оттогава са твърдо убедени, че хората не са хора.<br />- Ако не сме и кучета, значи сме мишки – продължава Маргаритка.<br />- Защо? Каква е логиката?<br />- Защото мишките са мънички и се гушат там, където е забранено.<br />- Не те разбрах.<br />- Няма да ме разбереш, дърто глупаче мишешко – гласи още по-неразгадаемият отговор.<br />- Дай да се върнем на Христос – предлагам.<br />Тя ми казва:<br />- Ще го нарисувам като тъжно човече с голяма шапка.<br />- Защо?<br />- Само голямата шапка ще скрие неговите сълзи.<br />- Добре, нарисувай го.<br />- Виждаш ли големите му кафяви очи? Това са очите на Руска. <br />- Коя е Руска?<br />- Кравичката, дето ме настъпи на село. Аз обаче не й се разсърдих, а й почистих мустачките с плюнчица. Ти знаеше ли, че кравичките имат мустачки?<br />Честно, не знаех, че кравичките имат мустачки. Нито знаех, че Христос има очите на Руска.<br />- Руска е добра, затова – отговаря важно Маргаритка. – Обаче Левски е със сини очи. Значи цветът няма значение.<br />- А защо Христос плаче постоянно?<br />- Защото той е като листенцата на онова дърво срещу нас (говори за кестена – б.а.). Всеки им се радва, когато дойде пролет, но никой не ги пръска с наш’та помпичка, когато им е зле.<br />„Наш’та помпичка” е пръскалката, с която освежаваме цветята на балкона.<br />- Защо никой да не пръска Христос с помпичка, след като има толкова църкви?<br />- Не е същото – отговаря дъщеря ми. – Христос не е цвете.<br />- А какво е?<br />- Той е мама да се събуди в добро настроение.<br />- Какво значи да се събудя в добро настроение?<br />- То е като да имаш второ сърчице.<br />Второто сърчице, оказва се, било „напълнато с радост”. А радостта била, когато „децата ядат като прасета, но въпреки това майка им ги гледа с онази своя нежност”.<br />- Ти как си с религията? – продължава Маргаритка.<br />- Горе-долу съм, благодаря.<br />- Защото аз не мога да разбера някои неща – отговаря колебливо.<br />- Кои?<br />- Ами например как може Стефка Костадинова да му е шеф?<br />- На кого да е шеф?<br />- На Бог.<br />- Не, миличка, Стефка Костадинова е шеф на БОК – Българския олимпийски комитет. Бог няма шефове.<br />- А ти защо имаш?<br />- Защото не съм Бог. Аз съм обикновено безсмъртно куче.<br />- Ама нали ми каза, че сме смъртни?! А „смъртни” значи да ни е писнало от всичко.<br />- Обясни ми го подробно.<br />- Ти веднъж ми каза, че си смъртно уморена. И когато те попитах какво значи това, отговори, че ти е писнало от всичко, включително от мен и брат ми.<br />- Излъгала съм – казвам засрамено.<br />- Нищо, и Христос е лъгал.<br />- Как така? Той не е лъгал!<br />- Ами, ти си мислиш само! Излъгал е, че е цар. А аз знам как се казва царят.<br />- Как се казва?<br />- Симеон Сакскобургготски се казва.<br />- Това е друг цар. По-нататък ще ти обясня каква е разликата, сега си малка.<br />- Не съм малка! Тежа бая килограми.<br />- Говоря за възрастта, Маргаритке.<br />- В училище ни казаха, че колкото е по-дебело дървото, толкова е по-старо.<br />- Ние не сме и дървета.<br />- Да, бе, така е. Ако Христос беше дърво, трябваше да е голям колкото Байкушевата мура, дето ни водиха в детската градина…<br />Следва такъв смях, че въздухът се разлюлява. Като че ли наистина Христос е дошъл на обяда и ни се усмихва от дивана.<br />- Според мен обаче той не е никакъв пример за добрите хора – натъжава се отново Маргаритка. – Излиза, че като си добър, те кръстосват.<br />- Не „кръстосват”, Христос са го разпънали на кръст.<br />- А Левски са го обесили за вратовръзка, разбра ли?<br />- Сега не е време да говорим за такива работи. Дай нещо по-весело.<br />- Не, мамо, искам да си говорим като Байкушеви мури. Коя според теб е най-гадната смърт?<br />- Моля те, Маргаритке, да говорим за друго.<br />- За мен най-гадната смърт е да те отвлекат като Киро Киров и да ти отрежат пръстите.<br />- Ти пък откъде си чула за Киро Киров?!<br />- По „ВИП Брадър”.<br />- Ние не гледаме „ВИП Брадър”, значи си го чула по новините.<br />- Не, във „ВИП брадър” събираха пари за неговото освобождение от турското робство.<br />- Е, Маргаритке, измисляш си…<br />- Ти нищо не знаеш, мамо! Ти просто простите неща не ги знаеш просто! – възмущава се тя.<br />- Проста ли съм тогава?<br />- Не, не си. Просто никога няма да схванеш някои осополягащи неща.<br />- Основополагащи – поправям я.<br />- Все тая. Имаме предвид едно и също нещо.<br />Понеже Маргаритка изглежда ядосана, а аз съм уморена, я моля да приключим с обяда, докато агнешкото не се е залоило съвсем.<br />- Ей за това става дума – сърдита е дъщеря ми. – Ти ми нямаш доверие и вътрешно се смееш от мойте съжделения.<br />- Не, съжделенията ти са прекрасни – отговарям. – Но така и не ми каза защо те вълнува Христос.<br />- Не си ме разбрало, дърто мишешко глупаче. Аз се чувствам като него. Не мога да си обясня защо съм толкова самотна, когато те обичам като цялото небе. При това от главите до петата.</p>