Българските англичани или англичаните, дошли в България, в която влагат сърцата си, са надеждата за опустяващи села и малки градчета у нас. Те са хората, които внасят емоция, подобрения и настроение, отдавна непознато за нашенци, потънали във всеобщата ни скръб за това колко сме бедни и изостанали.

 

 

Вики Евънс и Рос пристигат в България за първи път, научили за уникалното за тях пътуване с най-мощния парен локомотив Баба Меца от София до Кюстендил през април, 2017 г. За тях сумата от 43 лв. за билет е смехотворна, а заедно със самолетните билети и хотела на двамата им излиза по-евтино от едночасово возене със стара машина къде да е в Англия.

 

Тъй като не съществува начин да си купят билет онлайн от нашата железница, пишат писмо до БДЖ и получават отговор, че билети ще им бъдат запазени, ако обещаят, че наистина ще дойдат. Само в рамките на няколко дни, билети за англичани – които пристигат специално за возенето с Баба Меца и тези, които живеят в България, са запазени по всички големи гари в страната. 

 

Вики и Рос кацат в София, отиват на гарата и се качват във влака. По време на пътуването те са във възторг, правят си десетки снимки, радват се на природата, на хората, с които се запознават и подскачат досущ като малките деца. Светкавично се запознават с най-колоритните пътуващи отново от английската общност у нас. Когато пристигат обратно в София заявяват, че искат да си купят къща в България. Но някъде в страната, на тихо, спокойно място, някъде близко до влакова линия, някъде сред природата. 

 

През ноември мечтаната къща е вече факт – намира се в Мездра. Както те обясняват – гарата е наблизо, Белоградчишките скали са наблизо, Видин е наблизо, а хората са просто прекрасни. 

 

Фейсбук страницата на английската общност у нас разкрива ежедневните премеждия и вълнения на англичаните у нас. Един спешно търси англоговорящ ветеринар за теле, което осиновил; търси се помощ за коне, кучета, зайци, ранени на пътя сърни. Разменят се контакти на дърводелци, които знаят английски, купуват малки тракторчета, разсад за градини, дава се информация как да се общува с енергото, с водоснабдяване, какви са процедурите, свързани с узаконяване на собственост, трябва ли да се ожениш за българка, за да получиш по-бързо българско гражданство. 

 

Бележката е публикувана с молба: „Някой да ми преведе какво иска автомонтьорът и по-важно – откъде да го купя?“ 

 

Илюзия е това, че англичаните пристигат като богати пенсионери, които само се чудят как да си изхарчат парите. По неточни данни, те са около 40 хиляди, които постоянно живеят в България, но стройната система по която си помагат един на друг, начините, по които предоставят информация на сънародниците ни ги прави една съвсем нова категория българи – позитивни, работещи, активни, целеустремени. Отдадените на каузата България нямат имоти по морето и не желаят да ходят там. Още с пристигането си те са отписали родното Черноморие от интересите си. Ако искат море, ходят до Гърция или Турция. 

 

Алън живее повече от 10 години в България, обикаля със старата си видеокамера и заснема всичко, което „навсякъде е bloody beautiful!“ 

 

Когато на семейство на средна възраст му предстои да се пренесе в новия си дом в плевенско село, те питат дали наоколо вече живее някой от сънародниците им. Оказва се, че точно в това село няма никой, но тези, които са най-наблизо ще отидат да им помогнат при настаняването и запознаването със съселяните. Поданица на кралството, която отдавна го е загърбила и живее у нас, дава съвет на тази, която ще пристигне: „Там бабите ще ви наобиколят и ще започнат да ви разглеждат. Ти им кажи: az sam samo moma anglichanka и ще видиш какво ще стане – ще те прегръщат, ще те целуват, няма да се плашиш. После ще ти донесат много неща за ядене. Взимай всичко, защото е много вкусно! После ги остави да те научат да готвиш!“ 

 

 

„България е трепач! Това е всичко, което мога да кажа!“ Сю Грифитс е сред активните участници и често в едно изречение изразява любовта си към България. 

 

 

Въпросите в страницата варират от „Как се стига до болницата във Враца“, през „Прецаках си уредбата Boze, може ли да я пратя по пощата в някой град да я ремонтират“. Повечето англичани, в мига в който си купят къща, публикуват въпрос: „С кого препоръчвате да си направя застраховка на къщата срещу пожар, наводнение, земетресение?“ Ако новодошлите англичани научат, че най-вероятно са единствените застраховани в новото си село, а вероятно и във всички села наоколо, сигурно биха недоумявали месеци наред. 

 

Англичаните много обичат и местни благотворителни акции. Под призива „Подари и инсталирай компютър в пенсионерски клуб „Здравец“ в Козлодуй“, цял отбор англичани се договарят кой какво може да дари и кой ще извърши инсталацията. Те искрено обичат нашите баби. Считат ги за гении на готвенето и консервирането на храни. Учат ги да правят пай, но все пак предпочитат нашенски печива – баници с месо, с праз, със спанак, тиквеници, лучници, празнични погачи, сиренки… Ако един ден някой ще поеме щафетата на готварския майсторлък от възрастните ни домакини, това са англичаните по селата! 

 

Някой е написал в страницата във Фейсбук: „Боже, хора, вярно ли е, че в България може да се отглежда шафран!!!“, а друг е отговорил: „От години вече си отглеждам и е страхотен, а тази година добивите са феноменални!“ 

 

Мнозина новопристигнали питат сънародниците си, живеещи у нас за сайтове с трасета за пешеходен и планински туризъм, за пътища за бъгита, за планински зони, където е позволено да опъват палатки, да палят огньове. Докато вече побългарените англичани им обяснят, че у нас може всичко и навсякъде, а новодошлите проумеят, че не се шегуват с тях, минава известно време в убеждаване. Смешно е, че много често сайтовете за туризъм са само на български, та те се справят с автоматичния преводач на Google. 

 

Модераторът на страницата не позволява под никаква форма използването на груби думи, а за цинизми авторът получава само едно предупреждение, следващият път го трият. Затова когато пуска въпроса „Кои са нещата, които най-много харесвате и не харесвате от живота си в България“, добавя: „Ще трия всички, които са използвали цинизми!“

 

Тази страница е като огледало на реалността ни, защото англичаните не са натоварени със спомените ни от промените, нито с надутата ни гордост от произход, който е от преди 5 хиляди години преди създаването на държавата. 

 

Та хората споделят: „Пълна липса на обслужване – както в държавния, така и в частния сектор. Правителството управлява с оглед на личните си правителствени интереси и ако прави нещо, то е концентрирано в София. Правителството прокарва закони, които са насочени към документация и бюрокрация. Полицията няма никакъв интерес да прилага законите, които се отнасят до опазване живота на хората, стига според тяхната документация всичко да изглежда добре. Огромна пропаст между интереса на държавата да поощрява инвестиции в малките населени места за сметка на големите. Население, които се срива драматично от нивото на развитите нации, сякаш пада в пропаст. Цени на живот, които с огромни темпове се доближават до европейските нива, докато заплатите се влачат далеч назад без никакви перспективи за нарастване. От друга страна времето е чудесно, цигарите са евтини, домашното вино е пивко, храната е вкусна, ежедневието е спокойно. 

 

Друг коментар казва: „Всичко нередно в България е напълно поносимо, стига човек да не опре до КАТ. Ето тогава започва истинска трагедия, достойна за Шекспир. Освен КАТ, всичко друго е чудесно!“ 

 

Модераторът на страницата Каръл споделя: „Аз винаги започвам с най-доброто. А в България това е зашеметяващата природа, прекрасните души на старите българи, които имат малко, но дават всичко; усещането за принадлежност и милия им нрав. Почувствах се добре дошла, тук хората ме познават и ми махат, като минавам през селата, аз им махам, защото също ги познавам. Харесвам аромата на истински цветя, плодове, на градините със зеленчуци, харесвам изключителния талант на местните да могат да оправят с ръцете си всичко – те са толкова ловки и изобретателни. Харесвам да виждам овчарите в далечината с овцете им. Животът е на ниска скорост, достъпен, радваме се на чети красиви сезона. Чувствам се сигурна! Дори в градовете, където престъпността е по-висока, тя е несравнимо по-ниска от градове от „развития свят“. Българите дори не си дават сметка за това. А най-лошото? Това са боклуците, покрили не просто провинциалните населени места, а всичко. 

 

Друг англичанин обобщава: „Тук животът е толкова лежерен, че го живея буквално легнал.“

 

От всички последвали коментари се отразяват две заключения: „Бюрокрацията е безобразна; служителите на компаниите, които осигуряват услуги за гражданите са тежко изпитание и също така българите са прекрасни, мили, всеотдайни, грижовни хора, които са прекрасни приятели и партньори във всяка житейска ситуация. Всички са категорични за красотата на нашата природа и за вкуса на плодовете и зеленчуците, които отглеждат в дворовете си, научени от нашенци как точно да го правят.

 

Англичанин е задал въпрос: „Здравейте на групата! Може ли стар ерген да живее спокойно в България със 150 лири на седмица?“ Веднага е последвал отговор: „Може, ако не те оженят веднага!“ 

 

Дарън е бивш машинист на парна машина в Англия. Пето поколение железничар. Живее в село до Велико Търново, отива често на гости на жп депото в Горна Оряховица. Иска да купи от БДЖ два бракувани пътнически вагона, за да ги превърне в най-желаното заведение в района на Велико Търново. 

 

Британците, които идват у нас не се боят да запретнат ръкави и от барака да направят прекрасен дом. Дарън започва именно оттук, а към двете му кучета се присъединява и местна котка. 

 

 

 

Англичаните все по-активно опитват да четат и родните новини. И така се появява пост: „Вярно ли е, че България е осъдена от ЕС да смени всички печки на твърдо гориво с електрически? Това е ужасно!“ Налага се пространствено обяснение за произхода на нашите фалшиви новини и че в крайна сметка камината на човека ще си го грее още десетилетия напред. 

 

Една от милите случки, чиито развой протича изцяло във Фейсбук страницата на групата е почти куриозна. Англичанка на средна възраст пита: „Хора, как да се откажа от сделка за купуване на имот в България, след като спечелих наддаването в Ибей?“


Оказва се, че семейството й отдавна си търси имот във вътрешността на страната (в никакъв случай на морето!). Попада на къща (за ремонт) с 3 декара прилежаща площ в село на около 30 минути от Стара Загора. Печелят търга за около 7 хиляди британски лири и според правилата, вече са платили капаро. 

 

„Разгледахме района в Google Maps – ами то е насред нищото! В селото живеят 150 човека! Къде ще отидем ние? Помощ! В паника сме!“
За следващите три часа след пускането на поста са публикувани около 200 отговора и в нито един от тях семейството не получава съвет как да се откаже, а как да се подготви за най-прекрасното приключение в живота си. Никой не ги нарича „наивници“, „тъпаци“, а им обясняват, че някои живеят в села с по 20 души, че са на час с кола от голям град, но са щастливи и спокойни. Намират се хора, които живеят в селища наблизо, те заявяват готовност да им предложат строители, майстори на покриви, на водопроводи, на мебели. „Дарлинг – казва англичанка, която от години живее у нас – там бабите ще се приемат за своя дъщеря, ще те гледат, ще те учат на хубави неща, ще си насадиш домати, ще имаш великолепни чушки, ще ти е вкусно, ще ти е спокойно! Къде в Англия ще намериш кучешка колиба за такива пари! Та толкова ще ти струва наемът на някоя дупка в някои предградия! Заживей като господар на живота си, ела в България!“ 

 

В края на чата новата собственичка на дом в някакво старозагорско село вече е наясно точно на кого да се обади и какво да направи, за да завърши процедурата по придобиване на новия си дом. 

 

С всеки нов ден страницата на англичаните в България показва колко щастлив може да е човек у нас. Част от поданиците на НВ са направили бизнес у нас – с къщи за гости, разходки по градове и планини, обиколки по винарни, ремонт на автомобили, софтуерни услуги. Някои са започнали производството на бутикови серии домашни туршии и сладка и ги изнасят за еко магазини в Англия. Българските храни, плетива, бродерии, ръчни занаяти продължават да са нещо уникално далеч не само за англичаните, но само единици от хората по селата се възползват от придобитото от детството си умение и печелят истинско от него – и то пак благодарение на търговския нюх на британците, които го превръщат в печеливш бизнес. 

 

И докато българите са в паника къде ще се дяват от Острова след Брекзит, островитяните на кралството прииждат към нас – където животът е толкова лежерен, че е почти легнал. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

За робството

За робството

През втората половина на XX в. формите на регионално робство в полза н...
Репетиции

Репетиции

Представяме ви откъси от романа "Репетиции"(1992г.) на Владимир Шаров....

18 коментар/a

Eвен на 17.12.2017 в 12:53
Благодаря за този очерк. Отдавна знам, че България е най-доброто място за живеене не само за българи. Сега авторът се е постарал да го потвърди.
Асан Мерков на 17.12.2017 в 12:59
Англичанете имат още едно онование да си застраховат имотите у Балгърия — със ЗАСТРАХОВКА «РОМСКА БЕЗОПАСНОСТ». Щото ние — ромите, де! — нема ’а си поплюваме и белким стане на вапрост „да га оберем ли и тоа англичански имот или да га одминем?“ Кво от т’ва, че са англичане — ние па сме индо-българе и на наз такиви номера не минавът!
Попрафка на горното! на 17.12.2017 в 13:05
Казва се не «индо-българе», а «индо-блъгъре». По новиа правопис на БЛЪГЪРСКИЯ ЕЗИК, де…
OLD на 17.12.2017 в 14:43
Хубава статия ! С интересна хрумка към сънародниците ! ВИДНО НЕРАЗБРАНА, НО ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО ..... ! Но май наистина рецептите може да /о/станат български благодарение на позитивните англичани. А не на негативните нас ! По-добре да са англичани, а не съмсем не цивилизовани и необразовани от други континенти, тези които ще ни заменят тук на тази прекрасна земя. С тези политики от 29 години.
Българин от Б на 17.12.2017 в 22:29
ингилизите са позитивни хора и навсякъде ще се оправят.За възрастни хора от запада единственото нещо, което много куца в Бг и влияе силно на живота им е българското здравеопазване. Ако трябва да се занимавам с бизнес в БГ и разбирам от медицина ще направя домове за гледане на възрастни хора от запада.В Бг това струва около $6-8 хил на година, умножи го по 3 са да осигуриш по-добро заплащане на българския персонал и лекари и пак ще е над 5 пъти по-евтино от това тук(североизтока на щатите). Безплатна идея за мераклии:-)
Sue Griffiths на 18.12.2017 в 22:28
It should say - България скали! He България е трепач!
Ето тези позитивни хора на 20.12.2017 в 17:21
преди много години успяха да изградят империя, над която слънцето никога не залязва... Сега остатъците от тази империя пак са на първо място по стандард на живота - Нова Зеландия, Канада, Австралия... защото британската империя се възражда... Дано донесат малко радост по нашите земи, както лекичко полекичко ни изтеглят черджето изпод краката, тез радостни хора... Само не съм чувал защо на онзи Махатма Ганди му се наложи да умре от глад...
observer на 20.12.2017 в 21:21
Така е с англичаните. За Махатма Ганди не ми се мисли, имали сме си наши, български дертове. Но пък си инаме и други едни индийци, в големи количества.
Задължителни на 21.12.2017 в 10:59
Ами как да им помагаме? Със сигурност трябва да познават българи, за да се оправят, защото на село никой няма да говори английски.
Андрей Божилов на 22.12.2017 в 19:14
И последно- бих си подарил имота на ''индобългарете'', но не бих продал на англоселяндурите !
Ния на 22.12.2017 в 20:17
Само дето "индобългарите" не го щат, те искат нещо наготово. А англичаните от руини създават живот. И го обичат. За разлика от чистите българи, които не смеят ни да се изцапат, ни да се потрудят.
Андрей Божилов на 22.12.2017 в 20:33
Права си Ния, но не съвсем, поне аз и ти бихме се поизцпали и даже потрудили ! Между другото казваш, че ''от руини създават живот''-а знаеш ли нещо за изчезналите английски гори ?! И това, ако е създаване !
Питанка на 26.12.2017 в 10:18
Кой е сайта за който се говори в статията?
Иво на 08.01.2018 в 12:16
Хора, спрете с това индо-българи.. Може да са индо-европейци, но не могат да се приравняват към даден народ. Афро-американец също не е етническа, а географска характеристика.
Публикацията на 16.01.2018 в 10:52
Убеждава за пореден път: "Няма лоши хора има лоши условия!" Българската бюрокрация показва откъснатостта й от хората и робуване на запетайката, а не служене на тези хора. Боят се да не си загубят мястенцето и демонстрират как не обичат да мислят!

Напиши коментар