Стратегии за стратегическите оръжия

<p>Подписаният договор би придобил исторически измерения, ако не просто налага редукция на стратегическите оръжия, но и спомогне да се разкъса омагьосаният кръг САЩ и Русия да се изживяват единствено като противостоящи ядрени свръхсили. Не се знае доколко &bdquo;личната химия&rdquo; между Медведев и Обама ще се окаже нещо повече от &bdquo;погледа в душите&rdquo;, който си бяха отправили Путин и Буш, но са налице и обективни предпоставки за търсене на нови форми на взаимодействие. Съвременните предизвикателства, пред които се изправят двете страни, ги принуждават да търсят нови подходи и форми на защита, при които акцентът върху атомния компонент все повече се обезценява и представлява ненужен баласт за интегрирането в съвременността.<br />Ако повечето анализатори видяха в подписаното споразумение успех за Кремъл от военнотехническа гледна точка, то политическите успехи са не толкова за американската страна, колкото персонално за Обама и неговите виждания за бъдещето. Докато Русия фиксира едно изгодно за себе си статукво, то Съединените щати показаха много по-широк поглед по отношение на бъдещия облик и предназначение на военната сила изобщо.<br />Американската администрация се опитва да преформулира идеята за лидерството на своята страна във военната област не просто като създава нови оръжия, а като създава оръжия, адекватни на съвременните заплахи. Съвременните предизвикателства се разглеждат не от потенциала на качествените натрупвания (на ракети, танкове, ресурси, валутни резерви и т.н.), а като процеси, които оказват непосредствено въздействие върху сигурността. За САЩ хилядите ядрени заряди на Русия са по-малка заплаха, отколкото възможността дори и един подобен заряд да попадне в ръцете на &bdquo;Ал Кайда&rdquo;. Именно в навечерието на срещата във Вашингтон, посветена на ядрената безопасност, президентът Обама постави проблема за сигурността при съхраняването на оръжията за масово поразяване. В сравнителен аспект за пореден път Русия се подготвя да воюва по правилата на отминалата война, а не на бъдещата.</p> <p>Неизбежно подобна преориентация на американските приоритети ще окаже негативен ефект върху източноевропейските страни. Те и Съединените щати ще имат все по- големи различия, защото техните реакции и поведение ще бъдат плод на различни страхове. Обама сякаш е готов да отстъпи постсъветското пространство като поле на дейност на руските имперски амбиции, стига да получи нужното сътрудничество на Москва в такива области като борбата с тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожаване. Впрочем Кремъл едва ли си дава сметка какво ще му струва да упражнява своето влияние в средноазиатските републики при евентуален американски провал в Афганистан.</p> <p>Новият руско-американски договор предполага не толкова намаляване на ядрените потенциали, колкото тяхното обвързване. Ако предишното съглашение детайлизираше всеки елемент от стратегическите арсенали, то сега подписаното налага много по-опростени критерии и правила за взаимен контрол. Сам по себе си този факт налага наличието на определена степен на политическо доверие между двете страни, като гаранция, че няма да се търсят вратички за заобикаляне на клаузите му или тяхното превратно тълкуване.</p> <p>Реализацията на договора е застрашена от две групи проблеми. Първата е с политически оттенък и засяга възможността на Русия да излезе от договора, ако системата на ПРО застраши баланса на силите. От американска страна политическият проблем е свързан с процеса на ратификация, тъй като голяма част от републиканските сенатори са противници на идеята за ядрен паритет с Русия и отстояват тезата за необходимостта от превъзходство, особено докато Путин дърпа конците на управлението. Втората група проблеми е от военнотехническо естество и засяга модернизацията и обновяването на руския ракетен потенциал и развитието на американската ПРО и новата инициатива, наречена &bdquo;Глобален удар&rdquo;.</p> <p>Руската страна така и не успя да обвърже въпроса със съкращаването на стратегическите настъпателни оръжия и противоракетните системи. Затова и си запази правото да денонсира договора, ако сметне, че по-нататъшното развитие на ПРО застрашава ядрения й потенциал. Парадоксално е, но излиза, че те ще спазват договореностите само ако американците се съгласят да държат системата си в неефективно състояние.Това заявление, записано в преамбюла на договора, към момента изглежда по-скоро като смокиново листо, което прикрива един дипломатически провал, отколкото реална заплаха. Проблемът за Москва не е, че ще излезе от договора, а че няма полезен ход след това. Към момента тя не е в състояние нито рязко да усили ракетноядрения си капацитет, нито да изгради аналог на американската ПРО. Но предупреждението все пак представлява лост за натиск, който може да влезе в действие, ако руско-американските отношения се изострят примерно от разполагането на противоракетни системи в близост до руските граници.</p> <p>Ратификацията на договора в Американския сенат изглежда също доста проблематично. Републиканците разглеждат документа като с нищо незаслужен реверанс спрямо тандема Путин&ndash;Медведев. Наред с това не бива да се забравя, че прокараната здравна реформа от Обама създаде значим вътрешнополитически разлом между републиканци и демократи, така че сега на малцинството се предоставя удобен случай да демонстрира възможностите да блокира политическите решения на президента.</p> <p>Колкото и да са трудни политическите изпитания, военнотехническите са още по-сложни. С подписването на договора бе даден негласен СТАРТ на нова надпревара във въоръжаването. Руската страна се сдоби с дълго леяната мечта да разработва нов вид балистични ракети, на които да монтира неограничен брой бойни части. Засега опитите с ракетата &bdquo;Булава&rdquo; (предназначена за стратегическите подводници) могат да бъдат определени като провал, но са в ход изпитанията на наземна система, обозначавана като РС-24 (&bdquo;Ярс&rdquo;), при която всички стартове са успешни. Споменатите две ракети заедно с приетата на въоръжение РС-12 М2 трябва да заменят бързо остаряващото съветско ядрено наследство. На новите системи се изпробват начини за преодоляване на противоракетна отбрана, което неизбежно променя качествените характеристики на оръжията, третирани от подписания договор.</p> <p>От поведението на Вашингтон може да се направи изводът, че новите руски разработки не му вдъхват сериозни опасения. Пентагонът планира модернизация на ракетноядрения си потенциал едва след 2020 г., т.е. след като е изтекъл срокът на настоящия договор. Засега в областта на противоракетната отбрана се реализират две програми &ndash; стратегическа и тактическа. Първата е с ограничен обхват, предвижда се разгръщането на 30 ракети GBI, способни да поразяват балистични цели. Очевидно тя ще бъде ефективна само спрямо единични пускове, но не и срещу евентуален масиран руски удар. Това трябва да успокои страховете на Москва, че ще загуби стратегическия паритет.<br />Втората програма е с тактическа насоченост и трябва да създаде противоракетен &bdquo;чадър&rdquo; в района на евентуалните бойни действия, има за цел неутрализацията на тактически ракети и такива със среден радиус на действие. Но програмата на развитие предполага ракетите SM-3 да се превърнат в противодействие и на междуконтиненталните балистични ракети. Така може много скоро да се окаже, че тактическата система има стратегически възможности.</p> <p>Заслужава внимание и новата американска инициатива, наречена &bdquo;Глобален удар&rdquo;. Тя предвижда създаване на арсенал от междуконтинентални ракети, снабдени с конвенционални бойни глави. Целта е нанасянето на незабавни военни удари буквално в рамките на 1 час от момента на взимането на политическо решение. Тук изникват два проблема. Първият е свързан с невъзможността на руската система за предупреждение от ракетно нападение да различи с какъв заряд е носителят. Доколкото договорът не предвижда ограничения за подобни системи, не е изключено Съединените щати да развърнат значително количество от тях. Другият проблем е, че тяхното използване може да замени използването на ядрено оръжие. За изваждането от строя на едно летище или шахтна пускова установка не е нужно непременно да се използва килотонен взрив. Последният може да се пренасочи спрямо селищната система на врага.</p> <p>Преплитането на множество концепции за това, как да се формира ядреният потенциал, може да доведе до такова разбъркване в дефинирането на характеристиките на новите оръжия, че те да не могат да се класифицират нито по траектория, нито по обсег, нито по предназначение. Сключеният в Прага договор стана възможен само защото САЩ и Русия имаха сходни арсенали. Това явно е на път да се промени и подписаният документ от СТАРТ да се превърне в край на процеса на разоръжаване.<br /></p>