- 23 Апр 2024
- 3345
- 14
Автор: Евгени Генов за "Гласове"
Заплатите във Въоръжените сили ще се повишат чувствително от 1 януари 2025 г. Става дума обаче само за униформения състав. Това предвиждат промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили (ЗОВС), приети на първо четене от парламента. Според поправките месечните възнаграждения на военните ще скочат средно с около 30%. Това е така, защото депутатите промениха коренно механизма за определяне на възнагражденията във войската. Досега те се изчисляваха въз основа на база чак от 2009 г. - 380 лв., която се фиксираше ежегодно в Закона за държавния бюджет и се отнасяше за всички силови структури. От догодина обаче, предвиждат измененията във военния закон, цифровото изражение на базата за определяне на месечното възнаграждение за най-ниската длъжност ще e стойността на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на всяка предходна година по официални данни на НСИ. Тя ще се умножава по коефициент за офицерите не по-малко от 1,2, а за офицерските кандидати, сержантите и войниците - не по-малко от 1,0. Същият механизъм за изчисление на заплатите влиза в сила и във вътрешното ведомство от 1 януари 2025 г. чрез промените в Закона за МВР, които НС прие още преди няколко месеца.
Сега е ред на войската. Между двете четения обаче МО внесе становище с още предложения, които парламентарната комисия по отбрана трябва да гледа днес или утре. Струва ми се, че те са формулирани на принципа, че „от държава и от съд се иска всичко, пък каквото дадат“. Тоест искаш много, а колкото получиш, все е нещо. В тях министерството лансира идеята за определяне на заплатите и на цивилните служители да е по същия механизъм, както и за униформените. Само че при тях коефициентът за умножение на базата е друг - за тези с висше образование не по-малко от 0,8, а със средно - не по-малко от 0,6. Коефициентът е по-нисък от този за униформените, но за сметка на това пък те получават 32% върху основната заплата за работа в системата на МО. Причината за подобно искане е, че в МО са видели в новия механизъм за изчисляване на армейските възнаграждения неравнопоставеност между трите категории персонал, които ведомството определя - военнослужещи, цивилни служители на трудов договор и цивилни служители, назначени по Закона за държавния служител.
Точно така. Правилно сте прочели - военните са квалифицирани като персонал, армията е персонал. Според МО. Най-отговорната и високорискова професия, призвана да брани Отечеството, когато се наложи, е персонал. Военните са длъжни да рискуват живота си без колебание. Тяхната служба е държавна с особено, специално предназначение. Ето това неразбиране на нейната специфика е в основата на исканията на ведомството да се изравнят максимално възнагражденията на чиновниците с тези на военнослужещите.
По принцип равни заплати се дават, когато се изпълняват равни задължения и се носят равни отговорности. Така би следвало да бъде, такава е икономическата логика. А нито задълженията, нито отговорностите на военнослужещите са еднакви с тези на чиновниците в отбраната, независимо коя категория са и по кой закон са назначени - по Кодекса на труда или по Закона за държавния служител. Задълженията на униформения са натоварени с най-високата степен на обществена отговорност. Тази да опазиш териториалната цялост на държавата. Неизпълнението на това задължение се наказва изключително сурово, особено по време на война. А в някои държави даже и разстрелват.
По закон военнослужещият у нас е с ограничени граждански права. Общо 13 на брой. Той не може да членува в партия, нито в синдикат. Няма право на синдикална защита (за разлика от МВР), не може да протестира, пак за разлика от МВР. Забранено му е да има допълнителни доходи от странична дейност и може да разчита единствено на заплатата, която му осигурява държавата, и с нея да храни семейството си.А никой не го пита стига ли му. Всичко това не се отнася за цивилните чиновници в отбраната. Това, което е забранено на военните, за тях е позволено.
На военнослужещия не се заплащат нощният и извънредният труд. Компенсират се с почивка. Но в немалко случаи тя е като да ближеш сладолед през стъкло, тъй като в бойните части има сериозен недостиг на хора и началниците просто не ти дават възможност за компенсация, тъй като няма кой да работи. Излишно е да подчертавам, че на цивилните служители и нощният, и извънредният труд се осребряват. А когато са на учения и със седмици не се прибират, на командирите и бойците не им се полага дори и компенсация. Полевите занятия и стрелби за тях просто са на ползу роду.
Освен това военнослужещият не си избира къде да служи. Отива там, където го пратят. Ама имал семейство, имал деца -никой не го интересува. Негов си е проблемът. В името на дълга пред Отечеството това са подробности от пейзажа. Да търси работа на жената и училище или детска градина за децата – трябва да се оправя сам. Докато цивилен служител в системата на отбраната не може да го мръднеш без негово съгласие, защото гърба му пазят профсъюзите.
Всички знаем, че кадровата войнишка служба официално е призната за професия наред с всички останали в държавата. Професия войник звучи гордо, нали? Обаче не всички знаят, че българският войник, упражнявайки тази професия, не може да се пенсионира. Тя просто не му осигурява право на заслужен отдих.
Та затова е необяснимо къде и защо МО вижда неравнопоставеност в трите категории персонал, към които са причислени и военните. Няма армия не само в НАТО, но и по света, в която заплатите на униформените и цивилните да са уеднаквени. Иска ми се да бъда разбран правилно.Не съм против да се увеличат възнагражденията и на цивилните служители в системата на отбраната. Дори считам, че е задължително това да се случи. Но подходът трябва да е друг. Не на принципа за всички да се прилага един механизъм за изчисление на парите. А според конкретните задължения, отговорности и квалификация. Защото така се залага мина със закъснител, която ще роди рано или късно колизии.По този начин МО няма да пребори най-драстичния проблем в момента - този с кадрите в системата. Незаетите места за униформени в строя са 6000, колкото една бойна бригада. Докато вакантните щатове за цивилни са само 450. Ако се уеднаквят заплатите, ще се намери ли будала, който ще облече униформата и ще е задължен 24 часа в денонощието да е на разположение на службата, ако знае, че същите пари може да изкара в казармата и по по-лесен начин. Как мислите? Освен това, за да приемеш военнослужещ в строя, трябва да го обучаваш, да мине през различни етапи на специална подготовка. Докато един цивилен може и от улицата да го хванеш, грубо казано, и да го назначиш в отбраната без проблем, стига да е работил същото и в гражданския живот.
Сега най-голям глад в бойните части има за лейтенанти взводни командири. Те са техният гръбнак. Но ето какво се получава. За да станеш лейтенант, трябва да завършиш Националния военен университет или военно училище. Срокът на обучение е 5 г., при казармен режим. Получаваш диплома за бакалавър, а годините, през които си учил, не ти се признават за трудов стаж. Така лейтенантът стартира кариерата си с 0 трудов стаж и лидълска заплата от 1800 лв. Кой ще предпочете да учи 5 г. във военно училище за бакалавър, при условие че обучението в държавните вузове е 4 г. за същата степен и вече е безплатно (по решение на правителството на Промяната).
Какво още иска МО от депутатите? Индивидуалната основна месечна заплата на държавните служители от МО и някои структури, пряко подчинени на министъра, да може да надвишава до 50 на сто максималния размер на основното месечно възнаграждение за съответното ниво и степен на държавните служители в другите ведомства. Може да се поспори за целесъобразността на това предложение. Но аз мога да посоча, дори поименно, държавни служители от структура към министъра на отбраната, които трябва да се кръстят с благодарност пред банкомата, когато отиват да си теглят заплатата. Ако ги махнат, не само че няма да се усети отсъствието им, но и работата ще стане по-спорна.
МО иска още постоянният секретар на отбраната и началникът на отбраната да взимат сходни заплати. Не виждам обоснована логика в това предложение. Началникът на отбраната е четиризвезден генерал. Той е единствен в държавата, друг над него няма. Той носи отговорността за подготовката и състоянието на отбраната на страната и на Въоръжените сили като цяло. Постоянният секретар е най-висшият администратор в МО. На него не са вменени колосалните правомощия и отговорности, които законът възлага на военен №1. В такъв случай защо е необходимо да се изравняват възнагражденията им? Въобще от цялото становище с предложения на МО, депозирани между двете четения на закона, прозира неприкрито ухажване на администрацията на различните нива в системата на отбраната. Интересна е тази закономерност - броят на чиновниците (не изключвам и тези с пагони, но това е друга дълга тема) расте в геометрична прогресия, докато числеността на армейските бойни части намалява също в геометрична прогресия. В момента в администрацията на МО се трудят 831 чиновници, включително 212 души Щаб на отбраната.Числеността на бойната ни армия, тази, която ще воюва на фронта, когато се наложи, а не на Въоръжените ни сили (да правим разлика между двете понятия), като изключим некомплекта от 6000 души, е не повече от 22 000 униформени – пехота, ВВС и ВМС. По времето на соца общата численост на МО и на Генщаба не надхвърляше 800 военни. Те ръководеха армия от 120 000. Ето защо е полезно да се направи преглед на състоянието на сегашната администрация в МО. Успоредно с това да се искат повече пари за нея. Защото, свидетел съм, как немалко чиновници във ведомството единственото, което ги вълнува, е кога ще им вдигат заплатите.
Мисля, че има риск новият механизъм за определяне на възнагражденията на цивилните служители да породи нови несправедливости. Подобна на тази, когато второто правителство на ГЕРБ в лицето на тогавашния социален министър Ивайло Калфин разреши на военните, когато се пенсионират, да останат на служба. Това е наш, български „принос“ във военната практика на Алианса. Защото пенсиониран полковник или генерал да командва бойна част го няма никъде по света. Това обстоятелство разклати моралното единство на офицерския корпус и го разедини. Сегашното висше военно и политическо ръководство на отбраната прекрасно разбира за какво става дума.
