- 10 Sep 2020
- 31
- 1
Сергей Станишев има право да се чувства успешен лидер на БСП. А цялото ръководство на партията няма никакъв повод да търси вини и промяна. Защо? Ами защото те ръководят едни щастливи социалисти, които с радост и песен споделят делника на партията. Не е ли така? Миналия месец бе съборът на Бузлуджа. Към 30 000 социалисти отидоха не просто да почетат дядо Благоев и идеята, а празнично да тържествуват край лидерите си. Станишев бе лично натискан, ръкостискан и целуван, а ентусиазмът на трудовите маси обля и Николай Банев. Партийната му книжка се оказа по-ценна от боновата, а пари да бе поискал от множеството, то щеше да му даде. Защо? Защото е другар, защото е с тях, защото...
<p>Кражбите, Батко, спрените еврофондове, далаверите с Доган не бяха причина 30 000 социалисти да не пеят, танцуват и да окъпят в традиционните бурни аплодисменти всеки, който се появи на трибуната.</p>
<p>Този месец тържеството се премести в местността "Копривките". И там песни и танци, този път редом с любезния домакин Георги Гергов. Някои от редовите социалисти да се притесни от неговото присъствие? Не, пък и защо, след като човекът си е легитимен лидер на пловдивската структура. И там щастието извираше на килограм, вино се ля, кебапчета цвърчаха. Но празникът не бе гастрономически. Празникът бе социалистически, тъй като всички тези хора искрено се радваха на партията и лидерите си.</p>
<p>Безкрайният купон не подмина и Варна. Там с илюминации бе срещнат пуснатият под гаранция Борислав Гуцанов. Съд, следствие, сделки, автобуси - това очевидно няма значение.</p>
<p>Подозирам къде ще е следващият празник. Най-вероятно в Стара Загора, където клетата социалистка Емилия Масларова ще има проблеми с правосъдието. И там социалистът ще я брани, макар да знае за нея много повече от прокурорите. А най-добре ръководството да продължи традицията и всеки месец да организира пищен събор.</p>
<p><strong>Каква е каузата,<br /></strong></p>
<p><strong>как точно се търси, не е ли предадена, няма значение.</strong></p>
<p>Затова не са прави онези, които обвиняват Станишев, че не чува гласа на хората. Напротив - чува го. Слиза сред хората и вижда безкраен празник. И това не е "Приказка за стълбата", а самата истина. Празнуващите не са клиентелата, обръчите, партийният апарат, а редовите хиляди социалисти. На тях партията им носи щастие и май единственото, което не могат да преглътнат, е загубата на изборите. Заменките, Батко... - вече са ги преглътнали. Та нали, ако не бяха, преди да събарят Бойко Борисов, щяха да възроптаят срещу клиентелата от "Позитано".</p>
<p>На един от Бузлуджанските събори по времето на тройната коалиция имаше хора, които издигнаха плакати срещу "червените тъпчигушковци". Разни интелигенти недоволстват в интернет и търсят промяна. На партийните събрания се случва някой да разобличи лъжците, но общата картина е точно обратната. Вярно е, че голяма част от традиционния електорат се отдръпна, но нека не се лъжем, това не бе наказание срещу корупцията и погазения морал. Не бе заради олигарсите. Това бе несъгласие на електората в далаверата да участва и Доган - елементарна етническа непоносимост. Ако утре, някак си, БСП успее да внуши, че се е еманципирала от ДПС, загубените гласове ще се върнат отново към Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров, Гагаузов, Масларова. Без изключение.</p>
<p><strong>Тогава защо БСП да се променя?</strong></p>
<p>За кого? В редиците си тя отгледа криминален капитализъм, но той е срещнат тържествено от хиляди социалисти, на чийто гръб процъфтява. Ясно е, че сопите не могат да грабнат, алтернативи липсват, но поне елементарно недоволство да заявят - да не се продават за постове и кебапчета, да не пируват по време на чума, да помнят, да освиркат корумпираните. Чак да почувстват лична отговорност за 20-годишните безобразия на партията си, след като й подаряват гласове - това едва ли може да се очаква. Но поне един път да протестират.</p>
<p>Всички тези хора много добре знаят що за стока са водачите им. Знаят откъде идват бедите. И може би нямат нищо против да видят съпартийци в затвора, защото им е ясно, че заслужават. Те са против застрояването, обръчите, комисионите, искат справедлив реванш за ограбения преход. Но разумът няма никакъв шанс пред обредните думи "партия" и "враг", олицетворяван в момента от Бойко Борисов. Да ги питаш защо - не могат да обяснят. Знаят, че не са прави, но да се преборят със себе си не могат.</p>
<p>Между другото, няма нищо необичайно в червената България. Тъй както първобитното чувство за принадлежност побеждава разума и ритуалът с поляната и знамената им действа магически, така въздейства на поддръжниците си и Бойко Борисов. Там магията е в появата на телевизионния екран.</p>
<p><strong>И те никога няма да почувстват лична отговорност</strong></p>
<p>Между другото - хайде на бас, че ако житейският път на Борисов бе продължил в нормалното си русло и след възпитаник на Симеоново и член на БКП някак бе станал лидер на БСП, същите хиляди социалисти, които днес го мразят, щяха да му се кланят. Щяха да обясняват, че е смел, справедлив, дългоочакваният лидер, спасител...</p>
<p>В ерата на технологиите и комуникациите, на "информирания избор", когато уж всеки знае всичко, електоратът е подвластен на племенни магии и ритуали. Стадното разделение на "наши" и "ваши" е по-важно от принципите и истината. Той не е единствено виновен за това, но докато не го проумее, ни чакат още много празници и обредни церемонии.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във<a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com"> в. "Сега"</a><br /></em></p>
