Още вечерта в неделя, след провеждането на референдума за промяна на конституцията на Турция, всички с добър слух чуха как мелодично щракна капанът, подготвян от години; Реджеп Тайип Ердоган съвсем скоро и официално ще се възкачи на златния церемониален трон на султаните от Османовия род.

 

След дълга многогодишна поредица от политически репресии, след един инсцениран опит за държавен преврат миналия юли (вж. [1] в Свързани текстове), след многобройни груби изборни нарушения – включително и приетото вече решение за признаване за валидни на бюлетините без печат на изборната секция, и с незначителен превес (51,2% „за” срещу 48,8% „против”) турският президент Реджеп Тайип Ердоган си осигури почти неограничена власт, клоняща към самодържавие, поне до 2029 г.

 

Веднага трябва да уточним, че отминалият референдум трябва да се възприема само като една стъпка в посоката, избрана от турския президент – установяване в Турция на доживотна диктатура, а защо не и възстановяване на монархията под формата на наследствена диктатура. Да, референдумът бе само една стъпка в избраната посока, но много важна стъпка, решаваща; ако всичко, правено досега от Ердоган, можеше да се вмести все пак в рамките на Кемалистка Турция, то конституционният референдум сложи край на досегашната форма на управление на страната.

 

Вече имахме случай да предупредим тук (вж. [2]) – на основата на преглед на досегашната политическа деятелност на Ердоган, че с всяка своя следваща стъпка той върви в посока към установяване на доживотна диктатура (през 2029 г. Реджеп Ердоган ще бъде 75-годишен). Ще повторим – конституционният референдум потвърди предположението ни, но и набеляза следващата му цел; турският президент няма да се задоволи с постигнатото, не му е в кръвта. Наистина не бяха напразни неоосманските закани на Ердоган още от зората на политическата му кариера, та чак до наши дни – следващата му цел наистина ще бъде, несъмнено, установяването на наследствена диктатура в Турция; сигурен съм, че скоро ще имаме повод да се върнем към този въпрос отново.

        

Конституционният референдум в Турция от 16 април 2017 г. почти превърна досегашният президент в същински самодържец; много малко му остава още, за да добие цялата власт без остатък – да пренесе от Цариград в Анкара, в новия си президентски дворец, големия церемониален трон на османските султани от музея „Топкапъ”, да свали селските си потури и да цивилизова поне по-големия си син, за когото усилено се говори, че се занимава предимно с контрабанда.

Съставно изображение* на автора

 

Реджеп Тайип Ердоган предпочита да бъде назоваван с второто си лично име (Тайип – добър, красив, чист; вж. Мюмюн Тахир, Речник на турските лични имена в България, С., 2004), вместо с първото (Реджеп – величав, внушителен, величествен; вж. пак там); това е обаче само пропаганден ход, след конституционния референдум обръщението към турския президент ще трябва да се промени на „негово султанско величество”**, а султаните нямат малки и големи имена. Вярно, нито един от 37-те султани в Османската империя не е бил от друг род освен от Османовия, но пък и поне формално Ердоган няма да възстановява Османската монархия, той иска „само” доживотна – а вероятно и наследствена – диктатура; нищо повече. Н. С. В. Реджеп І няма да се задоволи с по-малко, ще се уверите скоро.

 

Няколко исторически успоредици се набиват на очи; както и основателят на Кемалистка Турция – Кемал Ататюрк (1881–1938), който изведе съвременна Турция от разпадналата се Османска империя пред лицето на страховити външни врагове, Реджеп Ердоган също се опита да наподоби външна, включително и военна, угроза над страната си в лицето на Сирия и кюрдите. Тази имитативна опасност Ердоган подсили с инсцениран от самия него постановъчен опит за държавен преврат през юли миналата година; обвинения в тази посока отправиха редица турски опозиционни и емигрантски дейци, тук също го установихме веднага след събитията на основата на анализ на действията на турските власти.

 

Що се отнася до пренасянето на големия златен церемониален трон на османските султани, то това наистина прилича на шега; обаче през 2011 г. Си Ен Ен Тюрк съобщи, че директорът на музея „Топкапъ” е разследван, понеже има свидетелски показания и снимки, че е пренесъл същия златен трон във ведомственото си жилище, за да го ползва за лични нужди; щом един музеен директор може да направи това, какво остава за новия турски султан – не е рекъл, не го е пренесъл където си реши.

 

Формално Реджеп Ердоган няма да управлява според гласуваните вече промени в турската конституция самодържавно; с едно „но” – само ако не бъде обявено извънредно положение. Точно днес бе обявено, че извънредното положение в Турция е удължено с още три месеца, което показва как точно Ердоган смята да властва самодържавно – чрез непрекъснато и неограничено удължаване на извънредното положение.

 

* * *

 

Какво означават за нас, в България, резултатите от конституционния референдум в Турция?! Веднага трябва да уточним, че някакви кой знае какви последствия за нас не би следвало да се очакват; обаче при наличието на значими международни сътресения бъдещи проблеми за България новият турски диктатор може да създаде преизобилно, наистина.

 

Първата опасност е вероятна политическа нестабилност в Турция; конституционният референдум показа рязка и непримирима поляризация в турското общество, при това географски обусловена – Европейска Турция с Цариград, Беломорското крайбрежие със Смирна, обширният район около столицата Анкара и населените предимно с кюрди източни части на Мала Азия гласуваха против конституционните промени и могат всеки момент да предприемат опити даже за разделянето на страната; впрочем кюрдските области отдавна правят точно това.

 

Втората опасност за нас е свързана със създаването на пример за подражание; та ние си го имаме същия мераклия за шеф на султанат – тщеславен, самолюбив, необразован***, с (съмнения за) криминално минало****; и той също би искал да седне на царски трон, ако му позволим.

 

Нарочна, трета за нас опасност са руско-турските отношения; защото както показа едно скорошно изследване, преобладаващата част от нас, българите, бихме искали именно с Русия да бъдем на една страна при вероятен бъдещ военен конфликт, тя да ни защитава – защото е доказвала многократно, че го може. А ако са добри отношенията между Русия и Турция, това едва ли би било възможно. Обсъжданията в руските средства за масово осведомяване след конституционния референдум в Турция показаха, че Русия се е отърсила от свръхочакванията си при градежа на руско-турските отношения и ще ги строи единствено на строго прагматична основа; нас това определено ни устройва.

 

* * *

Противодействие

 

Групата „Йорум” изпълнява на турски език известната италианска партизанска песен „Bella, ciao”; концерт пред 60-хилядна екзалтирана публика на стадион „Исмет Иньоню” в Цариград; 12 юни 2010 г.

 

Разбира се, че огромната част от цивилизованото турско население – силната интелигенция (вж. продължението на този текст следващата седмица), прекрасните университетски преподаватели, образовани и жизнерадостни студенти – никой от цивилизована част на страната – Европейска и Беломорска Турция, както и обширния Анкарски район, няма да приеме да ти управлява един невеж средновековен сатрап; в това трябва да сме сигурни напълно.

 

Вижте засмените, одухотворени лица на изпълнителите и на изпълнилите до краен предел стадионите; мислите ли наистина, че тези чудесни младежи ще се покорят на невежеството и средновековното държавно устройство?! Едва ли; те и досега не бяха съгласни – още от времената на военните режими в Турция, а сега – още по-малко…

 

 

 

Ето и целият концерт . . .

 

(следва)

____________

* Като основа са използвани изображения на: Големия церемониален трон на султаните от Османовия род, музей „Топкапъ” – Цариград. Изображението е от пътеводител на музея, издаден през 1977 г., собственост на автора, и отразява състоянието на експоната, както и равнището на фотографската и печатарската техника именно към тази година; турски селянин от областта Македония в Алманах „Македония”, С., 1931, табло ХХVІІ, обр. 78; снимка от срещата във Вашингтон на турския президент Реджеп Ердоган с американския вицепрезидент Джо Байдън на 31 март 2016 г.

** Това е официалната форма на обръщение, запазена предимно в писмените извори, към късните султани от Османския владетелски род (1299–1922).

*** Дипломата за висше образование на Реджеп Тайип Ердоган вероятно е фалшива; съмнително е поведението на ръководството на Мармарския университет, който и досега отказва да разреши независима проверка на истинността на дипломата на турския президент. Редица източници подчертават, че сравнително високото образование на Бойко Борисов е в резултат на купен чужд труд – накратко, поръчал е да напишат срещу заплащане работите, с които се е дипломирал; това е често срещано явление при хора като него.

**** Реджеп Ердоган лежи 4 години в затвора за разпалване на национална вражда (вж. Свързани текстове). Уикилийкс разкри документи, които уличават Б. Борисов за участие в контрабанда на наркотици; съществуват редица източници, които го обвиняват – както и някои близки нему съпартийци, в контрабанда на цигари във времето, в което са заемали висши държавни постове.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/anadolskoto-byasno-kuche-metezhniyat-cirk-i-ugasvaneto-na-yarkata-zvezda

[1] (Анадолското бясно куче, метежният цирк и угасването на „ярката звезда”)

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/kapan

[2] (Капан)

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/predatelstva

[3] (Предателства)

Още от категорията

6 коментар/a

Борил на 18.04.2017 в 22:24
От много време пледирам Константинопол да се нарича с българското му име Цариград, така както е тук в тази статия. Никога не разбрах защо всички в Бг използват Истанбул. Все едно да наричайте Пловдив - Филибе, Благоевград - Горна Джумая, Ботевргад - Орхание, и т.н. - списъка е дълъг, но това за Цариград е повече от спешно ! Ние знаем и имаме име за този град мноооого преди азиатците ад дойдат по тези земи.
Моторист на 19.04.2017 в 07:09
Бориле, браво! Аз настоявам за същото, понеже тоя град си има българско име от повече от хиляда години и ние сме длъжни да го използваме. Браво и на автора, че го използва толкова настоятелно.
(Не)съгласна на 19.04.2017 в 09:22
До горните двама и до автора: Дали ще ви е приятно някой да нарича нашия Пловдив Филибе или Филипополис? Тогава и вие не променяйте имената на чуждите градове.
биогноза на 19.04.2017 в 16:32
I STAN BUL е езотеричен езиков код, който не игнорира българското, а напротив, запечатал го е за вечността с оглед грядущи събития, които няма да се разкрият просто така в плана на това паднало битие и тая невъзмездна история. Не инструментализирайте прекалено езика (защото го опошлявате и покачвате излишно напрежението между народите!), а го етимологизирайте, доколкото това е възможно. Тогава ще схванете, че случайности в именуването няма, ако и да са се (уж) намесили поробителите
(Не)съгласна на 19.04.2017 в 16:57
I STAN BUL? Много смело...и неетимологично :)
Борил на 19.04.2017 в 23:58
Аз никак не "инструментализирам прекалено езика" и не "покачвам излишно напрежението". На тази моя претенция могат да се обиждат само онез турци, които не признават реалността, че те не са сами в този край на света. За справка от световната практика: Koeln (тук не мога да ударя две точки над о) е на немски, а на англ и фр е Cologne, Също London, Londre, и колко още други градове в Европа, но никой не оспорва правото на другия да има собствено название. Значи е въпрос на толерантност - за тези които я имат. BTW, аз нямам проблеми с Филипополис за Пловдив.Защо ли - защото гърците и римляните са градили този град, а завоеватели като Калоян и турците са го рушили. Проверете кой беше Борил по отношение на Калоян.

Напиши коментар