Политическа игра на газови тръби

Решението да бъде унищожен руски военен самолет бе жест, предназначен да покаже недоволството на Реджеп Тайип Ердоган от това, че се нарушават плановете му. Сега тази криза е преодоляна, но всъщност формално. В резултат на колапса в редица направления на турската икономика, проблеми във вътрешната и външната ѝ политика, както и по отношение на сигурността на страната, турския президент е принуден да се опита да подобри отношенията с Русия и Израел. 

Ръководството на Руската федерация прие срещата, но доколкото може да се разбере, отношенията с Турция ще се градят на базата на прагматични сметки, лишени от доверието, което Анкара не оправда. 

Преговорите между президентите Путин и Ердоган на 9 август в Санкт Петербург, предизвикаха взрив от коментари на Запад и в голямата си част бяха посветени (поне в публичната им част) на възстановяването на икономическите отношения между двете страни. 

От клон на клон 

Проектът за строителството на газопровода „Турски поток“ се роди през декември 2014 г., когато заради санкциите от страна на Европейския съюз се провали изграждането на газопровода „Южен поток“, който трябваше да бъде продължен по дъното на Черно море от Анапския регион до българското пристанище Варна. 

Планираната магистрала от Русия до Турция трябваше да се състои от четири клона (както и „Южен поток“) с годишна производителност до 63 млрд. куб. м. Предвиждаше се една четвърт от природния газ да бъде предназначен за Турция, а останалият обем да се доставя на границата с Гърция, откъдето да го вземат държавите потребителки от Южна Европа. Според оценката на „Газпром“ сумарните разходи за монтаж на всичките четири клона възлизаха на около 11,4 млрд. евро. 

След охлаждането на отношенията между Москва и Анкара проектът бе замразен заради разбития руски бомбардиировач. В периода на изостряне на отношенията Анкара официално е заявявала, че Турция ще мине без руското синьо гориво, макар доставките на „Газпром“ да покриват около 60 на сто от потребностите на турския пазар. През юни Ердоган официално се извини за инцидента. По-късно в Анкара заговориха за възобновяване на проекта. 

От руска страна „Турски поток“ вече е подготвен за практическа реализация: в Русия инфраструктурата за доставки на газ по магистралата е готова, тръбите за морската част са закупени, а договорите за строителството сключени. Руската страна изпрати на Анкара проекта за междуправителственото споразумение още преди влошаването на политическите отношения. 

Конфигурацията на проекта обаче претърпя промени: от четири отсечките бяха намалени на две. Всяка от тях трябваше да има капацитет на трафика по 15,75 млрд. куб. м в годишно за турския пазар и Южна Европа. Предполагаше се, че от границата с Турция магистралата ще бъде продължена от проектирания газопровод  „Посейдон“ през Гърция и Йонийско море на юг от Италия.

Важно е да се отбележи, че в навечерието на срещата между Путин и Ердоган България се заинтересува от възобновяването на работата по проекта „Южен поток“. Подчинявайки се на Европейската комисия, София губи около 400 млн. евро годишно за транзит на суровина. Русия обаче не получи от нея гаранции за възобновяване на работите. 

В края на срещата на двамата лидери в Санкт Петербург министърът на енергетиката на Руската федерация Александър Новак каза, че първият етап на „Турски поток“ може да бъде финализиран до втората половина на 2019 година. Според неговата прогноза междуправителственото споразумение може да бъде подписано през октомври. На свой ред главата на „Газпром“ Алексей Милер заяви, че компанията води преговори по този проект с турските партньори. 

На 15 август външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу предложи тази магистрала да се включи към Трансанадолския газопровод (TANAP), по който се планира доставянето на азербайджански газ в Европа. По думите на Чавушоглу, с помощта на  „Турски поток“ страната ежегодно ще купува 16 млрд. куб. м руски газ за вътрешния пазар. Останалите обеми могат да бъдат експортирани. 

Газопроводът трябва да пресича Балканите, Адриатическо море и на юг от Италия да се премине към ГТС Snam. Стойността на проекта е 5,6 млрд. евро. Гърция, Албания и Италия подписаха споразумението за строителство на тяхна територия през 2013 година. 

Оценявайки проекта „Турски поток“, е редно да се подчертае, че той може да дисбалансира създадената през последните 20 г. система на газови маршрути през територията на Турция и ЕС, което предизвиква бурната реакция на редица страни – от Беларус, Полша и Украйна до Грузия, Иран и Азербайджан. 

Експортът и транзитът в Закавказието 

От една страна, „Турски поток“ ще попречи на излизането на Иран на пазара на природен газ. От друга, може да засили заинтересоваността на западните държави към иранско гориво като алтернатива. От 2014 г. ЕС показва заинтересованост към това. Иранските власти изявиха готовност да изнасят газ в Европа по тръбопровода „Набуко“. САЩ предложиха на Иран да се присъедини към TANAP. 

Независимо от строителството на „Южния газов коридор“ и рестарта на проекта за доставки от Русия, Турция планира да засили вноса на синьо гориво от Ислямската република. Техеран и Анкара не разкриват цената на газа, но според някои информации тя е от порядъка на 480 долара за 1000 куб. метра. Руската суровина излиза наполовина по-евтино. 

Както изглежда, в краткосрочна перспектива Иран няма да успее да увеличи сериозно доставките си на газ за Турция. През 2015 г. Иран предложи през територията на страната да се транспортира азербайджански и туркменски газ за Турция и по-далеч в Европейския съюз, но този проект едва ли ще бъде подкрепен от Азербайджан заради позицията на Техеран по карабахския конфликт, в който той формално е неутрален, но сериозно се съобразява с гладната точка на Ереван. 

Азербайджан е един от основните инвеститори и най-крупни участници в строителството на транспортна инфраструктура за износ на газ в ЕС. Неговите разходи за осъществяването на „Южния газов коридор“ възлиза на около 13 млрд. долара. Началото на доставките е насрочено за 2018 година. Основните количества ще бъдат на европейския пазар при неясна ценова конюнктура и несигурност. 

При това Баку не гледа на „Турски поток“ като на сериозна заплаха за своята газова стратегия. Баку смята, че ако подводната част на тръбопровода върви паралелно със „Син поток“, ще се появи техническа възможност за доставки на руски газ по тръбопровода TANAP, което ще обезпечи необходимото за него натоварване и ще намали сроковете на възвращаемост. 

Двустранният газотранспортен проект на Русия и Турция очевидно не е в интерес на Грузия. Тя остава встрани от транзита на синьо гориво и от съответните приходи, което е важно при влошаващото се икономическо и социално положение на страната.

През 2015 г. Грузинският център за глобални изследвания проведе конференция, посветена на „Турски поток“. Политиците и експертите разкритикуваха властите, че не са се опитали да се включат в руско-турския проект, отчитайки националните интереси. 

Славянският транзит 

Според дипломат №1 на Украйна Павел Климкин, затоплянето на отношенията между Руската федерация и Турция няма да влоши отношенията между Киев и Анкара, но ако „Турски поток“ бъде реализиран, ще загуби не само Украйна, но и цяла Европа. 

Забележително е, че Украйна застава не само против „Турски поток“, но и срещу „Северен поток 2“. В края на юни против изграждането на „Северен поток“ с участието на „Газпром“ и пет европейски компании (за строителството и управлението на тръбопровода „Северен поток 2”) се изправи и Полският офис за защита на конкуренцията и потребителите (UOKiK, местният антимонополен регулатор). 

На 12 август се появи информация, че потенциалните участници в проекта (“Газпром”, Engie, OMV, Royal Dutch Shell, Uniper и Wintershall) са се отказали от създаването на консорциума. Но осъзнавайки, че в дългосрочна перспектива Европа ще се нуждае от непрекъснати доставки на големи количества природен газ на приемлива цена, „Газпром“ вероятно ще продължи преговорите с европейците за перспективите на „Северен поток 2“. Според прогнозите към 2030 г. нуждите на Европа от природен газ ще нараснат приблизително до 150 млрд. кубически метра. 

В края на 2019 г. изтича транзитният договор с Москва за доставки на руски газ в Европа, според който Украйна получава ежегодно около 2 млрд. долара. При загубата на тези пари ситуацията на икономиката в страната ще стане критична. 

Киев няма да има средства да погаси западните си кредити. Ако „Турски поток“ не се осъществи, „Северен поток“ ще бъде изцяло натоварен, „Северен поток 2“ – построен. Това означава Украйна да се лиши от транзитен статус. 

Що се отнася до Беларус, там експертите оценяват отказа от „Южен поток“ като провал на Русия в Европа, а „Турски поток“ – като инструмент за натиск върху транзитните държави. Минск смята, че в условията на противопоставяне между РФ и Запада ще бъде потърсена посредническата роля на Беларус, тя ще стане център на приемане на решения в Източна Европа, значимостта на транзита ще нарасне и не е изключено строителството на втора отсечка на „Ямал – Европа“. 

За щастие, „Газпром“ притежава 100 процента от „Белтрансгаз“, купени за 5 млрд. долара и газопровода „Ямал – Европа“, преминаващ пред територията на Беларус. Русия натоварва белоруските тръби на пълна мощност (над 45 млрд. куб. м), затова, за да се увеличи изпомпването, трябва да се построи нова магистрала. 

Новата газова инфраструктура, построена за сметка на Руската федерация, ще осигури на Беларус не само инвестиции и допълнителни данъчни постъпления в бюджета, но и шанса да използва газопровода като лост за натиск върху Русия по примера на Украйна. От началото на 2016-а Минск се стреми към намаляване на цената на синьото горива. 

Няма сделка 

Независимо от обещанията на Анкара да финансиира половината от строителството на „Турски поток“, за старт на проекта Русия трябва да получи необходимия пакет от документи, включително междуправителствено споразумение, както и да се уточни маршрута и броя на клоните на магистралата. 

Ако Турция се съгласи със строителството на един клон с пропускателна мощност, достатъчна само за покриване на нейните нужди, проектът ще бъде неизгоден за „Газпром“. Москва не бива да предоставя авансово на турските компании отстъпка за газа докато не получи подписаните документи от страна на Анкара.

Превод от руски: Елена Дюлгерова