Отговорът е в стенограмата на президента за КТБ

Един от подуправителите на БНБ, предишен и настоящ, Калин Христов, пред комисия в Народното събрание твърди, че помощта е поискана, защото от нея са имали нужда 14 банки! Вероятно на точно тази среща всички са се разбрали и е предложена схема как точно да се фалира КТБ! Президентът Плевнелиев няколко пъти отказва да разсекрети стенограмата от тази среща при него. „Темата НЕ Е от обществен интерес“, твърди президентът! Защо? Кой кого плаши с тази стенограма в предизборния гювеч днес?

Материалът е дълъг, но на 6 ноември 2016 г. са президентските избори. Просто го прочетете до края, за да разберете какво всъщност има в тези стенограми и защо не ги правят публични.

 Да припомним събитията от юни 2014 г.:

Малко известен е фактът, че на 12 юни 2014 г., когато вече атаката срещу КТБ АД тече с пълна сила, президентът Плевнелиев е на „официално посещение“ в БНБ.  Разбира се едва ли е редно да си мислим, че Гуверньорът и Президентът ще обръщат внимание на някаква си атака срещу четвъртата по големина банка в страната.  Наивно е…

ВИЖТЕ:  Юни 2014 г. – Съпоставка на действията на институциите и изтеглените суми от КТБ АД. Без отчитане на медийната атака.

След безпрецедентна медийна и институционална атака, на 20 юни 2014 г. КТБ АД е поставена под особен надзор от БНБ. През следващата седмица банковата ситуация в страната е изключително мъглява, но както става ясно днес, благодатна за договаряне зад кулисите. Предстоят ни временно правителство, нови евродепутати и идването на новото правителство на Бойко Борисов и парламента на Цецка Цачева.

На 29 юни 2014 г. при президента е свикана извънредна среща на лидерите на политическите партии и БНБ за банковата ситуация в страната и насрочване на дата за изборите. Какво обаче се случва на тази среща, за какво се договарят всички, е тайна, по-голяма дори от непорочното зачатие. Участват хубава китка родни политици  – Сергей Станишев, Николай Бареков, Лютви Местан, Михаил Миков, Меглена Кунева, Пламен Орешарски, Радан Кънев, Йордан Цонев, Красимир Каракачанов, Атанас Чобанов, банкови експерти и други и разбира се, Гуверньорът Иван Искров и екипът му.  Снимката към материала ни е протоколна, от срещата, от сайта на президента Плевнелиев.  Както знаем, днес всички споменати участници мълчат по тази тема, знаем и на какви постове са и за какво се кандидатират.

След срещата информацията по темата е толкова кратка и неясна, че народонаселението разбира само едно-единствено нещо – „те са се разбрали“. Това изявление според администрацията на президента казва всичко необходимо, за да си направи всеки собствено становище и е напълно достатъчно. Какво ни казва Плевнелиев в своето официално изявление:   „Политическите партии и институциите, участващи в консултациите при държавния глава, се обединиха около следното:

1. Политическите партии и институциите, участващи в днешните консултации, декларират своята решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и осъществяване на всички необходими мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. Парите на гражданите и фирмите, вложени в банковите институции в България, са сигурни и гарантирани. Банките ще продължат да работят в нормален режим. България е член на Европейския съюз, Валутният борд е непоклатим и ще бъде запазен до влизането на България в еврозоната. 1.95583 български лева са и ще бъдат равни на 1 евро, докато сменим българския лев с евро. Разполагаме с достатъчно резерви, средства и механизми, за да се справим с всички опити за дестабилизация, като заставаме зад всяка банка, подложена на атака. Политически сили, представени в българския и Европейския парламент поставят обществения интерес и финансовата стабилност, като част от националната сигурност, над политическите различия и обединяват усилията си за постигане на стабилност и доверие в институциите и икономиката. Предприемат се всички необходими мерки в подкрепа на банковата и финансовата стабилност. В ход са и законодателни промени в подкрепа на банковата стабилност. Международните пазари ни вярват, добре е и ние да си вярваме. Банковата система в България е стабилна, добре регулирана и капитализирана. Няма основание и няма причини да се поддаваме на паника. Банкова криза няма, има криза на доверието и има криминална атака. Те трябва да бъдат преодолени, а виновните – преследвани с цялата строгост на закона.

Политическите партии осъждат остро разпространяването на слухове и неверни твърдения по отношение на финансови институции в България. Очакваме правоохранителните органи да демонстрират решителност и в кратки срокове да покажат резултати. Необходими са спешни действия за откриване и наказване на извършителите и поръчителите на това злонамерено деяние. Призоваваме хората да бъдат спокойни, да не теглят излишно парите си. Но който желае, може да бъде сигурен, че банките разполагат с необходимия ресурс.“

Толкова!

През август 2014 г. в публичното пространство излиза първата информация, че Плевнелиев е отказал достъп до стенограмата, поискана според разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация, с мотива, че „информацията не е от значим обществен интерес.“

 През септември  2014 г. БСП правят втори опит стенограмата да стане публично достояние. Следва втори отказ, отразен с подробни информации в голяма част  от българските медии – Клуб Z, Mediapool, Новинар, Фрогнюз, Блиц.

Този път от администрацията на Плевнелиев връщат отговор до БСП и Миков, че стенограмата представлява „професионална тайна“ по Закона за кредитните институции, както и „служебна обществена информация“ по ЗДОИ.  И забележете:  Можела да бъде разсекретана само при „надделяващ обществен интерес“, какъвто нямало в случая. БСП не обжалва отказа. 

И всичко утихва до тук. Ни дума, ни вопъл, ни стон…

Но както знаете, тази неделя, 6 ноември 2016 г., са изборите за президент и темата изплува от небитието. Предизборно Орешарски дори обеща, че като стане президент ще разсекрети стенограмата. Явно му е важна, явно е имало „натиск“, защо иначе толкова ще му трябва да разсекрети точно тази стенограма.  Подметнаха се няколко реплики към другите кандидати, но в общи линии нищо сериозно, както казва една колежка „хвърляй брашно, прави мъгла“.

Сигурно ви дотегна да ви набиваме дата 6 ноември, но тя е много ключова, важна, спорна, проблематична и драматична, защото  на 6 ноември 2014 г.  Управителният съвет на БНБ отне лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД.

Срещата при президента не е една, публично са обявени две – една през юни и една през юли. Колко са всъщност?

В тази връзка намерихме подробна информация за още едно заявление за достъп до обществена информация, за което до сега не е ставало дума никъде. Да търсиш професионално информация, чрез Закона за достъп до обществена информация е нормална практика навсякъде по света, на фона на събитията с КТБ е странно, че медиите не изискват от институциите такава. Но явно има и изключения –  заявлението е от Явор Дачков, сайтът „ГЛАСОВЕ“. Подадено е доста след отказа банката да бъде оздравена от неин акционер, след отнемането на лиценза й, след всички „осветляващи истината“  законови промени, след решението да се формира извънредна парламентарна комисия, която да „разследва“ и след призива на самия президент Плевнелиев пред 42-то Народно събрание: „Децата ни няма да ни простят, ако не отворим „досиетата КТБ“. Ако допуснем истината за КТБ да бъде заметена, изтъргувана, ако превърнем „досиетата КТБ“ в новата златна мина за изнудване на политици, както досиетата на ДС досега, това ще бъде стратегическа грешка за държавата. “ Въпреки двата отказа на Президента да предостави информация, на пръв поглед изглежда, че всички основания за нов отказ от  страна на президентството вече не са на лице.

Заявлението за достъп до обществена информация е от ноември 2015 г.,  цяла година след втория отказ на президента. Всъщност се иска информация  не само за тази стенограма, а и за още няколко срещи на Президента касаещи случая КТБ АД – среща на Президента и Гуверньра, съобщена в интервю на Искров; срещата от 29 юни 2014 г. и срещата от 14 юли 2014 г. В мотивите на заявлението се казва, че: „Съгласно § 1. т. 6. (от ЗДОИ) исканата от мен информация е с надделяващ обществен интерес, тъй като предоставянето й ще повиши прозрачността и отчетността на президентската институция и би опровергала съмненията за злоупотреба с власт и конфликт на интереси на участващите в срещите представители.  Исканата информацията, която е само част от всички обстоятелства, свързани с Корпоративна Търговска Банка АД /н/, поставянето й под специален надзор и последвалото й обявяване в несъстоятелност е от висока обществената значимост. (…) Публично достъпната информация от изявления на Президента, публикувани в сайта на институцията не осигурява в необходимата степен на наличния обществен интерес  публичността и отчетността на позициите и становищата на участващите в срещите политически партии и отговорни институции.“

 Какъв е отговорът ли? Ето го.

Ако сте прочели по-горе публикувания отказ ще видите, че този отказ е абсолютно копи-пейст на отговора до БСП. Президентът Плевнелиев отговаря същото, че „НЕ Е НАЛИЦЕ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС“…

Не са се сетили още да променят ЗДОИ и все още има възможност отказите да се обжалват. Следва жалба до съда, в която в защита на позицията, че е налице не само обществен интерес, но и съмнение за непрозрачност и злоупотреба с власт е приложен един много много интересен публичен документ – „Стенограма от заседание на бюджетната комисия от 23.07.2015 г.“ – изслушването на кандидат подуправителите на БНБ *.

Вижте текста на цялата жалба и аргументите в нея, с които се обосновава сериозния обществен интерес. 

Темата вече съвсем не е само КТБ!

Разбира се, че следва отговор от съда, но щом и до днес не знаете какво пише в тези стенограми, обещават ви ги като дар след изборите, се досещате какъв е отговора. Отказ разбира се  – с Решение 2790 от 25 април 2016 година на Административен съд Сфия отказва да разсекрети информацията.

Какво са се договорили за сриването на КТБ?  Дали президентът, политиците и БНБ не са подвели Европейската комисия за ситуацията в България? Дали не са излъгали Европейската комисия за нуждата от финансова подкрепа за банковия сектор? Колко банки са били в риск? КТБ не получи никаква помощ, единствени и само ПИБ получи.  Това са въпросите, които се появяват след изслушването на подуправителите на БНБ. Това е темата на исканата информация от президента по ЗДОИ, не КТБ.  Сринатата банката е само повод.

От спомената по-горе „Стенограма от заседание на бюджетната комисия от 23.07.2015 г.“ ще споделим извадки. Няколко цитата, които сме подбрали, думи на участниците в събитията през юни 2014 г.  Вие преценете дали като общество имате интерес да се разбере истината. След „успешните“ стрес тестове, какво, кой и защо спира отговорите на въпроса какво всъщност направиха политиците и БНБ преди повече от две години?

„(…) КАЛИН ХРИСТОВ: … Последното, което е важно тук да се каже, на база на този анализ тогава на данните е, че практически парите на държавните ни фирми не бяха основния източник на финансиране на КТБ. Това го каза и госпожа Атанасова като извод от комисията за КТБ. Тоест ние взехме решение от гледна точка да защитим интереса и да намалим риска за държавните фирми. (…)

РУМЕН ГЕЧЕВ:… Уважаеми колега Христов… и съм упълномощен тук на тази дискусия в Бюджетната комисия да попитам за вашата позиция на 21 и 22 юни за банкова ваканция.

ЙОРДАН ЦОНЕВ: Въпросните хипотези за банкова ваканция в събота при премиера Орешарски, в състав коалицията която управляваше, експертите на тази коалиция се разискваха вариантите, как да отвори банковата система банките в понеделник, при положение, че в петък са затворили в остра ликвидна криза, не една банка, а няколко и се нуждаят от сериозна ликвидна подкрепа (…)  И другата грешка която се правеше, виждам, че сега колегите не я направиха е, че при президента се е разисквала банкова ваканция. Там ние отидохме с решението, че такава няма да има. Въпросът е решен. Ликвидните средства са набавени. И е получено разрешението на Европейската комисия и трябва президента и политическите сили да обявят, че в понеделник сутринта всички банки отварят и ще плащат колкото е необходимо. Това е истината за тези срещи. Нека да кажат и другите участници.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: (…) И стигнахме до варианта тогава, за ликвидната подкрепа и банките наистина да запишат бонд, с който да подпомогнат целостта на банковата система.

КАЛИН ХРИСТОВ: Ще продължа с този въпрос. Ще сложа контекст, за да се разбере. На 20 юни беше поставена КТБ под специален надзор, на 22 юни в неделя Банка Виктория. На 23 юни в понеделник с министър Чобанов започнахме рот шоу. В този момент фискалния резерв беше на критичен минимум. Правихме рот шоу от понеделник до четвъртък. В четвъртък вечерта записахме 1,5 млрд, въпреки ужасната среда, в която се намирахме и натиска от София срещу издаването на облигацията. Записахме много добра облигация и като участие и като цена. В четвъртък вечерта в 3 часа вечерта се прибрахме с него в София. В петък сутринта в 10 часа сутринта имахме конферентна връзка с банките, тъй като вече имаше шум в София за ликвиден натиск върху цялата система. И ние трябваше да обясним на всички записали, че този ликвиден натиск не променя параметрите на записаната вече облигация. Там съществуваше риск. Ако се променят параметрите, да не може да взеамем и да се доведе до краен сценария, в който правителството да няма ликвидни средства. А вальора на облигацията беше 9 юли. Тоест ние средствата щяхме да ги получим на 9 юли.

В петък течеше, както господин Цонев каза, ликвиден натиск не върху една банка, а върху 14 банки. Има го записан в годишния отчет на Българска народна банка. Системен натиск, който поставяше цялата система под риск. Всички срещи, които бяха организирани събота и неделя трябваше да видят всички опции, за спиране на този системен натиск. Имаше едно допълнително усложнение предвид политическата среда. Политическите играчи бих казал, говореха разнопосочно, което увеличаваше в един момент натиска. Това беше в събота до обяд.
В събота в ранния следобяд с господин Чобанов имахме от моя кабинет, от моя телефон, конферента връзка с Диджи компетишън с директора, от който поискахме рамка за ликвидна подкрепа, да ни бъде одобрена. По принцип такива рамки се одобряват в рамките на месец до три месеца. Ние поискахме от днес за утре да бъде одобрена рамка. Имахме предварителен разговор, с който брифирахме комисията какво е състоянието, какви са факторите, какви са рисковете на системно ниво. Те ни казаха какви документи трябва да подготвим от събота ранния следобяд до неделя сутринта, за да може евентуално, ако те убедят в рамките на комисията, да получим за една нощ държавна помощ.
Работихме за комплектоването на документите събота през нощта. В неделя в 7 часа сутринта в моя кабинет с министър Чобанов имахме нова връзка с Диджи компетишън. Те казаха, че ще ни одобрят такава рамка за ликвидна подкрепа при условие, че ние организираме цялостна подкрепа. След това написахме тези принципи в документ, който изпратихме в Президентството и в 14.00 часа този документ беше дискутиран в Президентството. Тези принципи за спиране на ликвиден натиск върху цялата система, на база общо колективно решение при Президента в 14 часа бяха написани от мен и господин Чобанов в моя кабинет и бяха изпратени в Президентството.
Президента обедини всички партии в 14 часа около тези принципи с малки допълнения, които дойдоха от господин Цонев или господин Местан за важността на общата стабилност и на валутния борд. Те бяха прочетени. И ние се върнахме с господин Чобанов в банката, за да организираме издаването на облигация и записването. Така че ресурса в понеделник в 8 часа да бъде осигурен. За да може в 9 часа да активираме рамката за държавна помощ, което направихме. И на обяд в понеделник в 12.00 часа вече нямаше тегления в банкова система. Това сме направили.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Все пак нека да припомня, че срещата при президента, след срещата в БНБ на 22-ри е при свършен факт. „

Да не се окаже, че ключът за президентските избори наистина е в тези стенограми…

• От тази стенограма всъщност за нас стана ясен още един изумителен факт – новите, всъщност стари, подуправители на БНБ отговарят пред комисията на НС и народните представители на въпроси поставени им от вестник „Капитал“.

Статията е публикувана на адрес: https://voynataktb.wordpress.com/2016/11/04/отговорът-е-в-стенограмата-на-президе/