Играе ли руска рулетка Ердоган?

 Снимка: архив

Всеки, който е запознат с руската история от поне век назад, би трябвало да е наясно, че в този случай за Ердоган няма да е необходимо да изпраща богати дарове, включително като онзи прословут елмаз „Шах“, в Москва, за да урегулира отношения след покушение върху чужд посланик в собствената му столица. В 1829 г. по този начин е действал персийският шах след убийството на руския посланик Грибоедов в Техеран. Днес

Кремъл в лицето на президента Путин запази ледено спокойствие,

не отмени срещата на външните министри на Русия, Лавров, Турция, Чавушоолу, и Иран, Зариф, в Москва, която се счита за основна цел на покушението, и призова да не се избързва с догадки и изводи, преди да е приключило разследването. Никой не каза в Москва, че това е „удар в гърба“, както беше преди година при свалянето на руския СУ-24. Руската дипломация не само не се отклони от постигнатото през вековете високо професионално ниво, но въз основа на натрупан опит не си позволи да даде израз на емоции и гняв при такова шоково убийство на свой висш служител.

Но не бива да има съмнение, че Русия ще търси възмездие и ще съумее да потърси отговорност от онези, които ползват подобни методи, за да наложат свои представи за бъдещето на Близкия изток или света като цяло. Интересите на Русия на този етап и връщането й на геополитическата сцена не позволяват непрецизирани реакции, които биха подкопали усилията й за изход от сирийския конфликт, причинил смъртта на стотици хиляди. Включително и на руски военни.

Да съумееш в нашия размирен свят да поставиш заедно на масата на преговорите шиитски Иран и сунитска Турция, които не само имат разнопосочни интереси в региона, включително Сирия, но и са конкуренти в стремежите си за влияние там, е доказателство, че стратегиите на Москва да постигне политико-дипломатически решения на глобални проблеми са успешни на този етап и дават надежда за изход чрез взаимно приемливи компромиси. Именно затова

не се бърза с гневни реакции и наказателни акции.

А такива има не само в историята на МОСАД, която намери начин да отмъсти на онези, които извършиха терористичен акт върху израелски спортисти на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Ще се изчака до какво ще стигнат онези 18 руски специалисти, които вече работят в Анкара. Определено и не само те.

Всъщност разговори в Москва са се състояли и между министрите на отбраната на трите страни, Шойгу, Хюсейн Дехган и Фикри Ашък, което навежда на мисълта, че прекратяването на огъня между сирийската армия и опозиционните сили е било основна тема на дискусии и конкретизиране. Няма съмнение, че ситуацията в Алепо е ключова за постигането на споразумения и възможност сирийският президент Асад да се обяви за победител, но както казва във в. „Хюриет“ популярният в Турция журналист Мурат Йеткин, важна е договорката, че „ще продължим съвместните усилия за трайно прекратяване на огъня в Сирия“. Нещо, което е заявил и турският външен министър Чавушоолу на общата пресконференция. Ако наистина целта на организаторите на показното убийство на руския посланик е била провал на срещата в Москва, публикуваният съвместен текст на постигнатото споразумение между трите страни е най-големият венец пред неговите тленни останки. Защото се оказва, че той активно е работил по нормализиране на отношенията между Русия и Турция след свалянето на руския СУ-24, което замрази връзките им във всички посоки. Неслучайно някои наблюдатели говорят, че посланик Карлов е станал жертва на „възстановяването на руско-турското приятелство“.

Да се говори за приятелство между държави като Русия и Турция е доста пресилено,

защото се знае историята на отношенията им през вековете, но стратегически интереси и икономически изгоди често налагат подкрепа за сътрудничество, макар и не непременно в дългосрочен план. Особено в днешно време, когато геополитическите ветрове духат в нова посока. Справка – решението на екипа на президента Тръмп да изключи Русия като основна заплаха за САЩ. Постигането на съгласие между Русия, Иран и Турция за „обща борба срещу тероризма“, за „гарантиране решението на сирийския въпрос да става чрез политически пътища“, за „Сирия ще остане светска държава и ще запази териториалната си цялост“ са само от част от онези съгласувани действия, които няма как да не дадат тласък за изход от т.нар. сирийска главоблъсканица. Това би било и надежда, че Европа може да поеме глътка въздух след обзелите я през последната година страхове от мигранти и терор на собствена територия. Без значение от разнопосочните й интереси и политики по въпроса.

Извън споразумението между Москва, Техеран и Анкара остава промяна на режима в Сирия, т.е. заявяваното многократно от Турция искане до шест месеца да се свали Асад остава без поддръжка. Политиката на Ердоган да поставя отстраняването на Асад като условие за решаване на сирийската криза явно безмълвно е била изоставена, защото такава теза в присъствието на последователни негови поддръжници като Русия и Иран няма как да се реализира. Още повече и след показното убийство на посланик Карпов. При такива съюзници е ясно и защо самата Сирия не е била част от договорките на тристранната среща в Москва. На общата пресконференция Лавров казва „трите страни се съгласихме, че промяна на режима в Сирия не стои на преден план“. Съгласие има и за участие в планирана обща среща в Астана, Казахстан, където по покана на президента Назърбаев вероятно ще присъства и Асад.

Няма съмнение обаче, че след убийството на руския посланик в Анкара

на Ердоган ще му се наложи да коригира доста от своите цели и амбиции

не само във външен план. Както и да е принуден да преглъща неприемливи доскоро условия, да се съобразява с искания, които не са в негов интерес. Защото след този акт Москва наистина има огромно морално и политическо преимущество. Западът не може да си позволи да не заклейми убийството, да не посочи, че това е „нарушение на Виенската конвенция за дипломацията“, и дори да допусне, че „този терористичен акт ще запуши устата на критиците на руската политика в Сирия“, както пише „Дойче Веле“. Москва неминуемо ще се възползва от поднесеното й на тепсия неочаквано преимущество въпреки зловещия му характер. Едва ли това е била целта на онези, които са насочили пистолета на Алтънташ. Условията за Сирия ще се диктуват с водещата роля на Русия, която няма да отстъпи от постигнатите военни и политически успехи там. На САЩ и ЕС също ще им се наложи да прецизират критиките към Путин и да приемат с достойнство мястото, което Кремъл си извоюва на геополитическата сцена.

Остава въпросът кой (не персонално) и защо извърши убийството на посланик Карлов?

Защо и до момента Анкара настоява, че това убийство е било наредено и организирано от сподвижници на проповедника Фетуллах Гюлен, който от десетилетие живее в Пенсилвания, САЩ? Защо се търси „дългата ръка на САЩ“ и при този зловещ акт, когато президентът Тръмп заяви при изказване на съболезнованията си, че „това е дело на радикален ислямски терорист“? Какво рулетка играе Ердоган в момент, когато икономиката на Турция се срива, личи, че не е в състояние да контролира цялата преса и тя задава неудобни въпроси относно убийството и отправя обвинения към властите заради пропуски в полицейско-охранителната дейност и тиражира нелогични реакции след самия акт като незабавното убийство на извършителя от съответни спецслужби? Достатъчно е да се види замръзналото от притеснение лице на Ердоган при незабавното обаждане на Путин след убийството, да се чуят забавените му от объркване слова, за да се повярва на публикувани в турската преса изводи, че на Турция й предстоят трудни времена.

В ТВ „Улусал“ опитният политик Доу Пиринчек, лидер на малката извънпарламентарна партия „Ватан“, казва, че „до март в Турция ще гори огън“, и обосновава твърдението със ситуацията на страх и напрежение, което се е настанило сред турското общество след толкова атентати, в които загиват не само десетки цивилни, но и полицаи и военни, с войната срещу ПКК, която не спира в Югоизточна Турция, и с „черната пропаганда, която се води сред турските граждани“. „Вече не може да се има доверие на полицията – допълва Пиринчек, – след като полицай убива посланик, а правителството не е в състояние да гарантира сигурност на дипломатическите лица.“ Този стар маоист и левичар обаче насочва вниманието върху извод, че целта на организаторите на убийството е да се покаже, че в Турция няма сигурност, че страната е дестабилизирана и че се планира правителствена криза. Според него „куршумите са насочени към самата Турция“ и „епизодите ще продължат“. Той разсъждава върху причините за организиране на убийството на посланик Карлов и твърди, че „с операция „Щитът на Ефрат“ Турция навлезе в американския коридор, напредна с цел да изчисти от корен ПКК/PYD, т.нар. черна сила на Вашингтон“. Всъщност това са военните организации на турските и сирийски кюрди, които воюват по суша срещу „Ислямска държава“, ИД, и се явяват по този начин съюзници и на САЩ, и на Русия.

Явен е намекът, че Вашингтон има отношение към убийството в Анкара.

Още повече че по този начин в страната се създавала атмосфера на нерешителност, слаба изпълнителна власт, която не е в състояние да защити обществото и дори имало ситуация на спадане на авторитета на лидерите. Отново се търси „дългата ръка на САЩ“. Не бива да се забравя обаче, че Пиринчек и хора в партията „Ватан“ бяха част от потърпевшите в операцията „Ергенекон“, освободени, както се твърди, поради съгласие за сътрудничество с управляващите, а доста по-късно някои от тях успяха да посетят и Москва, и Дамаск във времената на обтегнати отношения. Дали това е ставало със сътрудничеството на турските институции, не е ясно, но настоящите твърдения устройват управляващия елит на страната. Друг въпрос е дали обвиненията за съпричастност на привържениците на Фетуллах Гюлен в убийството ще бъдат придружени с неоспорими доказателства.

Засега държавният секретар Кери се придържа към становището, че такива не са предоставени на американската страна. А в Русия „мрежите на гюленистите“, както ги наричат в Турция, отдавна са забранени, и то с мотив, че „училищата на Гюлен работят за американското разузнаване“ (според Мурат Йеткин в „Хюриет“). Русия на този етап не коментира подобни твърдения и не взема страна в спора „за“ и „против“ вина на гюленистите. Независимо дали става дума за убийството на руския посланик или организирането на т.нар. опит за преврат от 15 юли т.г. Москва има свои приоритети и следва свои цели. На този етап те включват добронамереност в отношенията с Анкара. Но това не попречи да се отмени визовият режим за турските граждани, и то с мотив, че така може да влязат на руска територия радикални ислямисти. Достатъчни са им онези от кавказките републики. Русия удължи и срока за забрана за внос на редица турски селскостопански стоки, и то поради наличие на нитрати. Сякаш преди това не ги е имало.

След убийството на  посланик Карлов, който по принцип би трябвало да е строго охраняван, няма как да се върнат руските туристи в онова количество, което доведе до разцвет на турския туризъм. Турски медии се тревожат, че задължителният за посещение от туристи „Капълъчарши“, Истанбул, от 3600 дюкяна е намалял с 1500, а от 1000 златарски магазинчета 400 вече не работят. Докато през 2015 г. около 100 хил. туристи са пристигнали в мегаполиса Истанбул с круизни кораби, тази година са били само 45 хил., а много хотели около Анталия например стоят празни или незапълнени. Продават се, но вече няма желаещи руски бизнесмени да ги купуват. Картина, която допълва данните за спад на БВП до ръст 3–4% и курс на турската лира до 3,52 за долар.

Всъщност Русия подкрепя без колебание преди всичко общите енергийни проекти,

особено построяването на атомната централа „Аккою“ и „Турски поток“. Няма как тези данни да не са основна причина за „обръщане на палачинката“ и насочване на погледите към Москва, към проектите й за Евразия и дори да се заплашва Западът, че ще се търси път към Шанхайската група. Разбира се, че това не зависи само от Ердоган, но при всички случаи създава условия за тревоги в страни и сили, които не са заинтересовани от сътрудничеството между Кремъл и Ак сарая. Именно такива сили имат полза от провал на стоплените отношения, но в медийното пространство изтича само името на Саудитска Арабия. Тя е основен противник на Иран в битката за влияние върху Близкия изток, включително Сирия, и има сметка от спиране на затоплянето между Русия и Турция.

Обявяването на една от радикалните ислямистки групировки, подкрепяна от Рияд, за организатор на убийството на посланика в Анкара, вече бе опровергано като достоверно. Съмненията, че ислямистките жестове на убиеца, както и крясъците му на неправилен арабски по време на стрелбата са заучени предварително, а не са на правоверен ислямист, дават храна на догадки, които още повече замъгляват истината. Дори и да не се оповестят истинските поръчители или се заяви официално, че става въпрос за вълк единак, гневен по лични причини, Москва ще търси не само възмездие. Тя ще настоява изказаните от Запада съболезнования да бъдат придружени от конкретни действия в полза на мирно решаване на конфликтите, защото в настоящата ситуация симпатиите са на страната на засегнатата по нецивилизован начин страна. Каквото и друго да внушават познатите световни агенции. А дали Ердоган е обединил народа си зад своите идеи, дали ще реализира обявената „обща мобилизация“ с цел бърза промяна на структурата на управление и преминаване към президентска република, дали наистина всички слоеве от населението ще застанат зад решенията на управляващите, или наистина ще се стигне до трусове във вътрешен план, зависи и от спойката елит/граждани. А след показното убийство излязоха наяве доста пукнатини в това отношение. Загубена е вярата в полиция и армия, расте тревогата, отъняват джобовете, страх принуждава турците да си стоят по домовете. Остава Ердоган да докаже, че владее правилата и на „руската рулетка“, за да защити името си на силния човек в Турция, единствен и незаменим.