Гръцки вятър на разделението

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53763_AnjF63kjq4gVzRf8fDRD3QUAcnKGoh.jpg" style="height:115px; width:150px" /></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Няма как съседите да си останат по домовете, като се знаят характера и предците им. Чувството за справедливост и неприязън към натиск/насилие им е генетично заложено. Съвсем друг въпрос е дали Ципрас и &bdquo;Сириза&rdquo; ще удържат властта в широко коментираната ситуация. Интересна в случая обаче е и другата страна на монетата. А там е емблемата на ЕС и точно от сърцевината на т.нар. европейска солидарност замириса на нещо гнило, понесоха се вълни на негодувание от непрецизираната твърдост на &bdquo;ястребите&rdquo; в Брюксел към гръцките преговарящи. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">За първи път Германия и нейното &bdquo;мамче&rdquo;, канцлерът Меркел, ще се наложи да чуят не завистливи гласове за икономическа мощ и социални придобивки, а слова на упрек за &bdquo;дипломатическа катастрофа&rdquo; и сриване на авторитета вследствие на упражнен обиден натиск върху правителство на страна, членка на ЕС. МВФ побърза да призове европейските кредитори да опростят част от гръцките дългове или поне да увеличат сроковете за връщане. Никак не е случайно и че Мартин Шулц, председател на ЕП, реши точно в момента да лансира отново стара идея като създаване на общо европейско правителство, което да се занимава с проблемни общи въпроси на ЕС. Някъде по веригата са се усетили, че както САЩ десетки години господстваха и натикваха в ъгъла страните от Латинска Америка, стигнаха до ситуация да наблюдават отстрани развихрянето на леви идеи и левичарски правителства в &bdquo;другата Америка&rdquo;. Преврати и силова смяна на управляващи не спряха процесите за изграждане на независими икономики и създаване на общи съюзи с цел отстояване на национални интереси. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Колко са успешни или колко ще издържат, също е друга тема. По-същественото е, че в повечето случаи имат подкрепата на народите си. А те в болшинството са бедни. Опитите за влияние не спират. Но в тази връзка не бива да се пренебрегва съществуването на БРИКС. Гръцката драма, разбира се, е в друга сфера, но в нейната ситуация става въпрос и за загуба на суверенитет, и за продължаващо сриване на социални придобивки, и най-вече за разделение в гръцкото общество. Нещо, което не е типично за южните ни съседи, които като един са заставали, когато има заплахи за национално достойнство, православие, интереси. Оказва се обаче и че Европа излиза от маратонските преговори за споразумение с Гърция разединена и изправена през опасността от сриване на доверие не към самата Гърция с нейните претенции, а към лидерите в обединена Европа. Все по-често, особено на Балканите, се припомня пословицата &bdquo;не е виновен тоя, който яде баницата, а който му я дава&rdquo;. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Лъсва отново и двуличието на Брюксел, където 18 на брой са кредиторите на Гърция, а при оповестяването на крайното решение за споразумение се &bdquo;привикаха&rdquo; и останалите, главно източноевропейски страни, за да се включат всички в плащането на гръцките заеми. Едва ли точно източноевропейците имат мнение, че &bdquo;всичко национално е добро, а всичко европейско е лошо&rdquo;, по думите на Шулц, за да ги призовават към единство и съблюдаване на общите интереси на ЕС. Включително и със създаване на общо европейско правителство. Не е точен и The Wall Street Journal, когато казва, че Гърция е загубила статуса си на модел на Балканите. Както Турция не се утвърди като модел за Близкия изток и Северна Африка, така и Балканите като цяло си знаеха, че стоят далеч от гръцкото ниво, завиждаха за начина на живот, заливаха гръцките плажове, изпращаха работници в домовете и полята им, но не познаваха механизмите, не знаеха как се постига &bdquo;онова сиртаки&rdquo; и не са припознавали гръцки модел. Бедата на полуострова винаги е била поради &bdquo;всяка коза за свой крак&rdquo; и затова мечтата за ЕС е свързвана и с правилата за единство и равенство. Бедните Балкани са страдали прекалено много в историята си и са наясно, че доверието трябва да е взаимно, единството и съпричастността да са двупосочни, подадената ръка за помощ да не унижава достойнството, а забиването на нож в гърба никога не се забравя. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Едва в такава ситуация може да се отвърне поглед от миналото и да се гради общо демократично бъдеще. Ако Атина и Берлин са имали трудни моменти в историята си и има за какво &bdquo;да си връщат&rdquo;, ако амбициите на мощната Германия се израждат в налагане по всякакъв начин на собствени, в крайна сметка, интереси, тогава как да се съхрани уважението към една съумяла да се възроди от пепелта на Втората световна война държава и да се вярва на способността й да &bdquo;действа не като счетоводител, а като политически лидер&rdquo; на цял ЕС? Ето в това се състои огорчението от начина, по който се постигна споразумението с Гърция. Симпатиите на народите винаги са били на страната на слабия. А да натикаш слабия в ъгъла е лесно. Но когато той няма къде повече да отстъпи, следва озлобление, омраза и всичко това, което видяхме в Латинска Америка. А може и другата крайност, наречена &bdquo;Нова зора&rdquo;. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ако върху канцлера Меркел е имало натиск да действа като &bdquo;желязна лейди&rdquo; и германците са я призовавали да не отстъпва на прахосниците гърци, сега следват обвинения в липса на такт и дипломатичност. Ще има все повече гласове, които ще напомнят, че горчивото хапче се подава с финес и заобикалки. Което явно не е практика и на Туск, и на Юнкер. Ветровете на промяната определено не са разпознати от тях. И може в крайна сметка гърците да получат своето &ndash; опрощаване на дългове или разсрочване. Нали и САЩ призоваваха за това? Но Европа да плаща. Френският президент Оланд направи няколко чупки в съпровод на гръцка мелодия, Камерън говори за отстъпки в посока опрощаване, а ние се опасяваме да не ни засегне огънят, който гори при съседите. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Какви ги забъркаха евробюрократите в Брюксел и банкерите, които диктуват правилата на играта в Европа? Ако не им харесва &bdquo;волнодумството&rdquo; на Ципрас и не могат да преглътнат думи като &bdquo;консервативните кръгове в ЕС използват икономически предлози, за да се освободят от лявото правителство на Гърция&rdquo;, тогава как ще успеят в дългосрочен план да стегнат разхлабените връзки на единна Европа? Ще се спасят ли с &bdquo;Европа на 2 и 3 скорости&rdquo;? А в един многополюсен свят как си представят нещата? А бежанските потоци? А &bdquo;Ислямска държава&rdquo;? А Украйна? А тежненията на Молдова? А Балканите? Дори и да си продадат Акропола, гърците няма да изпълнят това, което искат от тях. Но може да им вземат Солунската митница например. Поне да се бяха споразумели с нас навремето за нея, сега трудно биха им я приватизирали. Шега, разбира се. Но всички се занимават с тях и всички живеем с проблемите им. Ето това е за завиждане. И туристите им тази година се повече. Солидарност, но не по брюкселски. Дали се чувства полъхът на този вятър?</span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>