Изведнъж трима души, които до вчера са седели редом и са ръкопляскали по митингите, се оказват врагове или поне доста непримирими противниции, а ние, стоящите извън тези комбинативни конфигурации и преустройства, не знаем каква е причината. В крайна сметка излиза, че различията са белязани от принадлежност към определен приятелски кръг, това каза пред ГЛАСОВЕ проф. Андрей Пантев. И още: Татяна Дончева не е различие. Тя има делови качества, но не е различие. В такъв случай за какво ни е, само за да се изпълни един протоколен и формален жест всички да си подадат оставките ли? Това би било доста красиво, обаче ако беше станало в първия ден, веднага след поражението.
Андрей Пантев: Татяна Дончева не е алтернатива на Сергей Станишев

В словото, с което открихте първата сесия на този парламент, заявихте, че поражението облагородява и докато не разберем неговата интимна същност, ще имаме угнетението, че ни се е случило нещо, което не заслужаваме. Смятате ли, че БСП достигна до интимната същност на своето поражение?

В една по-далечна перспектива понякога пораженията имат по-голяма стойност, отколкото временните, условните, пировите победи, които създават усещане за безпогрешност. Надявам се, че последното поражение ще бъде прието като сериозен предупредителен знак, че е време БСП да се определи като лява партия. Това комбинативно лъкатушене поставя левицата в едно положение, в което тя е атакувана и от двете страни. БСП губи престиж и доверие не защото е лява, а защото не е достатъчно лява партия. Не виждате ли, че ги е страх да се нарекат партия на бедните. Защо да не бъдат партия на бедните?

Защото може би са партия на богатите? Всъщност колко „партии” има в БСП в момента?

Тук стигаме до един основен въпрос – поне засега не виждам никакви идейни различия, да не говорим за принципи, които определят различието вътре в БСП. Триумфират личните съображения. Ако имаше идейни и стратегически различия, тогава можех да кажа, че одобрявам определен човек или модел на поведение, защото той ми е по-близък. Но изведнъж трима души, които до вчера са седели редом и са ръкопляскали по митингите, се оказват врагове или поне доста непримирими противниции, а ние, стоящите извън тези комбинативни конфигурации и преустройства, не знаем каква е причината. В крайна сметка излиза, че различията са белязани от принадлежност към определен приятелски кръг. Смятам, че нито една от алтернативите на Сергей Станишев не предлага нещо различно и не виждам каква е идеята да стане единият, за да седне другият. Това е драмата на хората като мен, на политолозите и на журналистите – те се мъчат да изследват и да определят тези различия, да формулират някакво морално или поне политическо партийно кредо. Излиза, че се опитват да изследват нещо, което не съществува. Така беше и със СДС – те първо се разграничиха, а после се обединиха. С какво се промени тази формация, освен с тези ситуационни прегрупирания?

Единствено упражняването на властта и достъпът до ресурси ли консолидират партийните елити?

Специално за левицата забелязвам нещо, което буди добронамерена усмивка. Основното недоволство от ръководството идва не от редовите членове, а от фирми и от банкерските среди. Това показва, че има единствено недоволство, свързано с лични амбиции, лична кариера и просперитет.

Така или иначе, в момента в социалистическата партия върви дебат за оставката на Станишев. Очаквате ли темата да бъде включена в дневния ред на конгреса?

В момента има прегрупиране, опит да се възстанови и да се фризира една вече изхабена колективна физиономия. Що се отнася до „дебата” за Сергей Станишев, смятам че това е някаква чакалска история. Нали разбирате, че в момента е по-лесно да похвалиш някой людоед от тихоокеански остров, отколкото да кажеш нещо добро за Станишев. Все пак не може Станишев да отнесе всички негативи при толкова многолюдно ръководство и такива ярки съмишленици наоколо. Много ни се ще да интелектуализираме и да идеологизираме, да разхубавим това, което става в БСП. В крайна сметка обаче това е една банална преустройствена игра, при която печели хитрият, а не умният. Често пъти имам усещането, че става дума за лична неприязън, възникнала ситуационно и немотивирано. Ако пък е мотивирана, тя е свързана с пазарни, финансови, материални отношения, а не с мислене. Когато някой мълчи, не можеш да разбереш коя част от органа го боли. Затова се казва, че болката е кучешкият лай на болестта.

Ако използваме тази метафора, можем да кажем, че в момента в БСП се разнася доста силен кучешки лай. Толкова много хора говорят за потребността от промяна, за необходимостта от реформи. Татяна Дончева например вече оповести амбициите си за лидерство.

Татяна Дончева не е различие. Тя има делови качества, но не е различие. В такъв случай за какво ни е, само за да се изпълни един протоколен и формален жест всички да си подадат оставките ли? Това би било доста красиво, обаче ако беше станало в първия ден, веднага след поражението. Всички тези, които казват, че ще се върнат на бял кон, трябва да се запитат има ли изобщо кон, а за окраската му да не говорим.

Сред най-големите критици на Станишев са Румен Овчаров и Румен Петков, въпреки че и двамата са част от управлението на партията, а освен това участваха и в изпълнителната власт.

Да, така е. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че и при Жан Виденов беше така. Сергей Станишев трябва да понесе упрек и укор за неспособността си като лидер да сформира добър екип. Но нека поставим въпроса теоретически. Една промяна се прави, когато имаш готовност за по-добро решение. Аз не виждам по-добро решение за БСП в момента.

Очаквате ли разцепление в БСП на предстоящия конгрес?

Не знам. Когато попитали италианския писател Алберто Маровия – посетили ли сте местата, които описвате – той отговорил: „Ето един въпрос, който не може да бъде зададен на Данте”. Никога не съм ходил на конгрес на БСП, но този път ще отида, за да покажа, че не можеш да бъдеш само с победителите. Поражението често пъти облагородява повече, а прагматизмът е коварна дума. Онова, което днес е прагматично, може да се окаже много глупаво след две или двадесет години. Прагматично ли беше през двете войни България да е на страната на Германия? Да, прагматично.

Ако нищо идейно не свързва хората, представляващи партийния елит на БСП, с какво тогава е изпълнено съдържанието на вътрешнопартийния живот?

Това не важи само за БСП. Самото название Вътрешна македоно-одринска революцинна организация не е ли смешно? Едно е историческият идеал, а друго съвременността. Не е ли вече девалвирана и думата „демокрация”. Лепим я върху всичко. Ако не кажеш „демократичен” за някого или нещо, той трябва да бъде подложен на остракизъм. Но това да се обявиш за демократ не те прави демократ.

Споменахте, че в момента БСП няма готовност за промяна и за по-добро решение. На какво може да разчита тогава социалистическата партия?

В момента БСП може да разчита само на едно – на поредното разочарование. У нас винаги побеждава това, което се нарича отрицателен вот. Затова казвам, че избирателят също носи отговорност. Този гъст сироп от хвалби и възвишени епитети към Бойко Борисов, който се лее в момента, ще се изсипе обратно един ден. Колкото и да е раболепен българинът към силните на деня, един прекрасен ден той се обръща срещу тях. Не се правя на пророк. Така е било досега. Да не давам класическия пример със Стамболов, който умира омерзен, а студентите от този университет, който именно той основава, са играли хоро на гроба му.

Трети мандат сте в Народното събрание, как ви се струва дейността на 41-вия парламент – организацията на работа, мотивацията за един или друг проект, съдържанието на законодателната програма?

Намирам, че сегашната работа на парламента е по-симулативна, по-задъхана и разбира се, по-дисциплинирана. Почти всички стоят там. Често пъти си мисля, че имат проблем и с облекчаването. Намирам го по-експониран и формално дисциплиниран. Прави впечатление еднаквостта при гласуването. Какъв е този парламентаризъм и какви са тези дебати, след като се знае предварително кой какво ще гласува?

Попаднах на едно ваше интервю отпреди година, в което отказвате да коментирите Бойко Борисов като управленец, наричате го „охранител”.

Ако съм казал „охранител”, значи съм се изхвърлил. Аз не определям хората по професията им. Най-близкият ми приятел в университета е шофьорът на ректора. Но охранител в онези времена означаваше зловещо трупане на пари и влияние. Бойко Борисов е реален факт и фактор в българския политически живот. Той е харесван, той е предпочитан, той е обожаван. Четох тия дни в „Труд”, че бил омагьосал Париж. Ако такова нещо се появи във френската преса, французите ще изпокапят от смях. Но ние трябва да примем цивилизовано онова, което е излъчено от българския гласоподавател. Този избор беше породен от поредното лудване, мисля, че е четвърто поред и ни води към следващото разочарование, пак четвърто поред.

Вече вещаете поредното разочарование. Как можем да мислим политиката след това разочарование?

Аз не вещая, а предполагам. Казват, че Бойко Борисов умеел да взима управленски решения. Да, но това често пъти води до диктатура. Сега възможно ли е да допуснем, че някой ще се изрепчи на шефа на ГЕРБ и ще запази своя партиен възход? Че те не смеят да отидат до тоалетната, за да не направят лошо впечатление. Аз съм песимист. Какво качество хора сме ние, българите, след като можем така лъкатушно, така амплитудно, така втурвачески да правим своя избор?

Още от категорията

Време и всичко

Време и всичко

"Появява се фигурата, която образува сърцевината на днешния свят. От п...

7 коментар/a

аз на 16.10.2009 в 20:41
идиот
G.Kasabov на 16.10.2009 в 21:53
Пантев ми допада.Стои няколко глави над разните самозванци...Но не съм сагласен че няма в БСП алтернатива на Станишев....
ludens на 16.10.2009 в 23:02
За пръв път не ми се иска да коментирам материал по същество. С изключение на това: „италианския писател Алберто Маровия”. Считам, че е печатна грешка, а не малокултурие. Но все пак – за сведение - италианският писател се казва Алберто МОрАвия. (Правя тая бележка най-добронамерено, най-малкото защото и аз често греша в писането – от бързане, от липса на време за преглед и коригиране, от липса на опция за корекция на качен вече текст и т.н.) И все пак, колкото и да не ми се иска да коментирам материала по същество, не мога да подмина това: „Какво качество хора сме ние, българите, след като можем така лъкатушно, така амплитудно, така втурвачески да правим своя избор?” Та какво ми се ще? Ще ми се да се хвърля връз професор Пантев и да го прегърна. Ама не от някаква перверзна любов към него! Просто искам да проверя нещо, което не личи на приложената негова снимка. Искам да видя носи ли още на ревера си монархическата значка, с която се разхождаше из Софийския университет „Свети Климент Орхидски” и съм го срещал многократно още по времето, когато на т.н. „цар” и мисъл още не му е минавала нито да „президентства”, нито да „премиерства”! Изразих това свое щение по този начин, а не под формата на въпрос, защото съм сигурен, според тукашната традиция, че и този път нито интервюиран, нито интервюиращ, нито какъвто и да е автор биха се върнали на страницата – не само да отговорят на въпроси, но дори и да прочетат написаното от самите тях.
Дон Корлеоне на 17.10.2009 в 01:12
Жалко че личности както Пантев не са начело на БСП, щеше да е друга. Той е различието.
Асен на 17.10.2009 в 03:11
Oт професора навява скуката на ексхумирана посредственост. Донякъде, това се дължи на факта, че непрекъснато изследва нещо, което всъщност не съществувало... Ето защо е носил и монархическия знак /по ludens/: предусещал е световната интрига- потомствен цар да се превърне в министър- председател и да направи коалиция със собствените си екзекутори, да, това си е обширно поле за научна дейност. Но само да си припомним: колко пъти професора е имал възможност да зададе най-неудобните си въпроси от най-високата трибуна, вместо да се опиянява от красноречието си, способно единствено да подмокри памперсите на няколко студентки, които след лекцията в "Софийския" авторитетно заявяват - днес бях при Пантев, ама този още си го... По-интересен ми е фактът, породен от коментарите, а то е защо такъв блестящ памфлетист,като ludens, едва ли интуицията ме лъже за неговoто alter ego, вече не лудува с материали над чертата за коментари, липсват ми неговата несравнима ирония, тежка артилерия срещу безсмисления президентси форт...
Haha на 17.10.2009 в 06:02
Г-н Пантев безспорно е добър оратор, но слаб стратег. Защото силата на думите е да внушават дълбоко прозрение и да разкриват истината, а не да обличат с "красиви" дрехи голия цар. Какъв прагматизъм има в болшевизма, изобщо в терора и лъжата. Там има само болка и за най-дълбоко съжаление - само покруса, а лично за мен - тотална ПОГНУСА.
ludens на 20.10.2009 в 01:41
Драги Асене, Благодаря за признанието Ви, което високо ценя. (Това несъмнно ще Ви донесе много неприятности от определени среди и техните апологети като дфн и клонингите му, за което съжалявам!) По разбираеми причини тук мога само до коментирам- Считам, че старият формат на сайта беше по-удачен, даваше възможност и за пускане на собствени теми (бях почнал една за метастазите на безнадеждните перипетници, но уви!) Но вие бихте могли да откриете писано от мен и в други сайтове и форуми. Желая Ви успех!

Напиши коментар