- Автор: Гласове
- 26 Апр 2024
- 3002
- 10
Автор: Джонатан Бен-Менахем, zeteo.com
- Клеветите от страна на медиите и на произраелски влиятелни лица, които повдигнаха обвинения в антисемитизъм и насилие срещу еврейски студенти, са опасно отвличане на вниманието от реалните заплахи за нашата безопасност. Наблюдавам как политици сравняват организаторите на студентските протести с неонацисти и призовават за разполагане на части от Националната гвардия. Те, очевидно, са напълно невежи за развилата се по аналогичен начин историческа трагедия от 4-ти май, 1970 г. в Щатския университет в Кент, когато именно части от Националната гвардия убиват и раняват десетки студенти.
- Само ден след сформирането на лагера, президентът на университета Минуш Шафик упълномощи полицейското управление на Ню Йорк да разчисти моравата и да натовари 108 студенти – включително няколко еврейски студенти – в автобусите на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, които да бъдат задържани в централата на полицейското управление на Ню Йорк. Една еврейска студентка ми каза, че тя и нейните колеги протестиращи са били задържани с белезници в продължение на осем часа и държани в килии, където са споделяли една тоалетна без уединение.
- Десетки студенти бяха изхвърлени от общежитията си без предупреждение. Барнард Колидж, филиал на Колумбийския университет, даде на студентите си само 15 минути, за да приберат вещите си, след като се върнаха от затвора и се оказаха изгонени навън. Изгонените студенти не можеха да се върнат в кампуса и трябваше да се борят за достъп до храна и медицински грижи. Еврейски студенти, които спазват Шабат и не използват електроника в събота, са били принудени да разчитат на технологии, за да си осигурят храна и подслон по спешност. Тази репресия беше най-голямото насилие, нанесено на нашите студенти от десетилетия. Умолявам ви да се замислите над това дали арестуването на еврейски студенти пази нас и Колумбийския университет.
- Ето какво не ви се казва: най-преките заплахи за нашата безопасност като еврейски студенти не идват от палатките на протестиращите. Вместо това те идват от администрацията на Колумбийския университет, която покани полиция в кампуса, както и от определени членове на факултета и организации, които изнасят поверителна информация и лични данни за протестиращите студенти, като по този начин застрашават неприкосновеността и сигурността им.
„Осъдително и опасно.“ „Симпатизанти на тероризма“. „Не е Берлин от 1938 г., а 2024 г., Колумбийския университет, Ню Йорк.“
Белият дом, републиканците в Конгреса и говорещите глави от кабелните телевизии биха ви накарали да повярвате, че кампусът на Колумбийския университет се е превърнал в огнище на антисемитско насилие – но действителността е много различна. Като еврейски студент в Колумбийския университет се чувствам доста потиснат, че трябва да коригирам тази пропаганда и да обясня как изглежда реалният риск за нашата безопасност. Все още не мога да повярвам как събитията в университета през последните няколко дни бяха толкова цинично и истерично изопачени от медиите и от нашите избрани представители.
Миналата седмица Коалицията за освобождаване от апартейд на Колумбийския университет (CUAD), представляваща повече от 100 студентски организации, включително и еврейски групи, организира Лагер на солидарността с Газа, мирен протест в университета в знак на солидарност с Палестина. "Коалицията за освобождаване от апартейд" беше активирана отново, след като през есента университетът спря "Студенти за справедливост в Палестина" и "Еврейски глас за мир". В сряда сутринта стотици студенти лагеруваха на прословутата Южна морава на университета. Те обещаха да останат, докато университетът не спре да си сътрудничи с компании, които печелят от връзките си с Израел. Протестиращите се молеха, скандираха, ядоха пица и осъдиха съучастието на университета в атаките на Израел срещу Газа. Въпреки че контрапротестиращите развяваха израелски знамена близо до лагера, кампусът остана до голяма степен спокоен от моя гледна точка.
Ръководството на университета отговори с умален вариант на полицейска държава. Само ден след сформирането на лагера, президентът на университета Минуш Шафик упълномощи полицейското управление на Ню Йорк да разчисти моравата и да натовари 108 студенти – включително няколко еврейски студенти – в автобусите на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, които да бъдат задържани в централата на полицейското управление на Ню Йорк. Една еврейска студентка ми каза, че тя и нейните колеги протестиращи са били задържани с белезници в продължение на осем часа и държани в килии, където са споделяли една тоалетна без уединение. Шефът на патрулиращите екипи на полицията в Ню Йорк, Джон Чел, по-късно каза пред Columbia Spectator, че „арестуваните студенти са били мирни, не са оказали никаква съпротива и са казвали това, което са искали да кажат по мирен начин“.
Оттогава десетки студенти бяха изхвърлени от общежитията си без предупреждение. Барнард Колидж, филиал на Колумбийския университет, даде на студентите си само 15 минути, за да приберат вещите си, след като се върнаха от затвора и се оказаха изгонени навън. Изгонените студенти не можеха да се върнат в кампуса и трябваше да се борят за достъп до храна и медицински грижи. Еврейски студенти, които спазват Шабат и не използват електроника в събота, са били принудени да разчитат на технологии, за да си осигурят храна и подслон по спешност. Тази репресия беше най-голямото насилие, нанесено на нашите студенти от десетилетия. Умолявам ви да се замислите над това дали арестуването на еврейски студенти пази нас и Колумбийския университет.
Клеветите от страна на медиите и на произраелски влиятелни лица, които повдигнаха обвинения в антисемитизъм и насилие срещу еврейски студенти, са опасно отвличане на вниманието от реалните заплахи за нашата безопасност. Наблюдавам как политици сравняват организаторите на студентските протести с неонацисти и призовават за разполагане на части от Националната гвардия. Те, очевидно, са напълно невежи за развилата се по аналогичен начин историческа трагедия от 4-ти май, 1970 г. в Щатския университет в Кент, когато именно части от Националната гвардия убиват и раняват десетки студенти. Същият сценарий се разви и в Шарлотсвил, при това без никакъв отзвук в националните медии. Това е отблъскваща форма на самовъзвеличаване, за която мога само да предположа, че има за цел да запази връзките на университета с влиятелни донори. Призивите за по-активна намеса на полицията в нашия кампус застрашават еврейските студенти и заплашват редовните дейности на университета много по-сериозно от мирните протести.
Фактът, че организаторите на протеста фундаментално отхвърлят фанатизма и омразата, не попречи на няколко подставени лица и подстрекатели в студентските редици да направят гротескни антисемитски изявления. Осъждам антисемитизма – което трябва да е очевидно, тъй като сам съм го изпитвал много пъти. Действията на няколко външни лица просто не характеризират този дисциплиниран студентски протест. Усилията да се свържат тези обидни, но относително изолирани инциденти, с по-широкото про-палестинско протестно движение са част от мащабна кампания по делегитимиране на всякаква критика към Израел.
Тъй като темата за „антисемитизма в университетите“ завладя цялата страна и достигна точката на кипене през уикенда, "Лагерът за солидарност с Газа" и организаторите на протеста решиха да проведат съвместни молитвени сесии на мюсюлмани и евреи и да почетат взаимно жертвите на двете страни в конфликта. Това са здравословни, човешки неща – не стават за сензационни заглавия за „антисемитите от Бръшляновата лига” (бел.ред – название за най-елитните и големи университети в САЩ).
В понеделник се присъединих към шествието на стотици мои колеги студенти в знак на солидарност; ние слушахме с уважение, докато една също толкова голяма група от преподаватели на Колумбийския факултет организираха митинг на стълбите на библиотеката. Честно казано, атмосферата не беше много по-различна от тази на последната стачка на профсъюзите в колежа – отново се почувствах вдъхновен от ангажимента на моите колеги да направят Колумбийския университет по-безопасно и по-добро място за работа и учене.
По-късно същата вечер в протестния лагер се проведе пасхална служба. Дали едно антисемитско студентско движение би приветствало евреите по този начин? Не мисля така.
Ето какво не ви се казва: най-преките заплахи за нашата безопасност като еврейски студенти не идват от палатките на протестиращите. Вместо това те идват от администрацията на Колумбийския университет, която покани полиция в кампуса, както и от определени членове на факултета и организации, които изнасят поверителна информация и лични данни за протестиращите студенти, като по този начин застрашават неприкосновеността и сигурността им. Честно казано, съжалявам за факта, че безопасността на еврейските студенти от Бръшляновата лига е основна тема на публичното говорене. Същевременно никой не проявява загриженост за безопасността на моите палестински колеги, никой не изразява солидарност и скръб заради смъртта на членове на техните семейства или за унищожаването на всички университети в Газа.
Аз съм предпазлив и дистанциран спрямо истеричния дискурс в университета, който отвлича вниманието от продължаващото клане в Ивицата Газа и насилието на заселниците в окупирания Западен бряг. Трябва да се съсредоточим върху материалната реалност на войната: боеприпасите, които нашето правителство изпраща на Израел, които убиват хиляди палестинци, както и върху цялостната отговорност на американската държава. Забравете за маргиналните хора и външни агитатори: организаторите на протеста с право настояват като първо и основно тяхно условие университетът да се освободи от финансовите си зависимости, както и да не се изпуска от внимание ситуацията в Палестина.
И нека помним, че не сме сами. Множество университети в Съединените щати последваха примера на Колумбийския университет.
Надявам се, че всички ние можем да се поучим от техните примери, да останем с отворени очи за високия залог на тази криза и да се съсредоточим върху действителното насилие, което институциите извършват в името на нас, еврейските студенти.
Източник: zeteo.com
Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким
