"Тези хиляда живота минаха много бързо, много, много бързо, със скоростта на колите, които карах. Можех да ги преживея само веднъж, без да ги разказвам. Но аз съм ненаситен и от висотата, която дава времето, ми се ще да поема отново по същия път, по-бавно и в обратна посока", казва актьорът.
Голямото достойнство на тази автобиография, богата на интересни подробности, свързани с правенето на кино, пълна с любопитни епизоди на снимачната площадка и извън нея, е, че някъде между редовете ние сякаш виждаме жестовете и мимиките, сякаш чуваме гласа на оня Белмондо, който от филм на филм учи нас, зрителите, да бъдем себе си, да се наслаждаваме на живота, да бъдем свободни и да не се боим от нищо в името на тази свобода, отбелязват от екипа.
Четейки спомените му - като се започне с белязаното от войната детство, училищните премеждия, трудните първи стъпки на актьорското поприще и се стигне до славата и върховете на кариерата - с изненада откриваме, че в живота великият актьор е тъкмо такъв, какъвто сме го виждали на екрана.
Искрен, неподправен, безстрашен, щур, винаги готов да достави радост на себе си и на другите, коментират издателите.
Преподавател по актьорско майсторство произнася строга присъда над лишения от традиционната мъжка красота студент: "Вие никога няма да държите в прегръдките си жена на сцената или в киното". Белмондо го опровергава - съчетава с лекота популярно и елитарно кино и снима интимни сцени с най-красивите актриси на планетата. Опровергава и много критици, които отначало виждат в него едва ли не клоун, като се издига на гребена на Новата вълна с "До последен дъх" на Годар и през над 50-годишната си кариера работи с най-забележителните режисьори на френското кино - Франсоа Трюфо, Ален Рене, Клод Шаброл, Луи Мал, Жерар Ури, Жак Дере, Анри Верньой, Жорж Лотнер, Клод Льолуш, припомнят от екипа.