Снимка: Канал 3
Вотът на недоверие към правителството, който социалистите внасят на 17 януари, е по много чувствителна тема – провалът в борбата с корупцията. Да се надяваме, че левицата ще аргументира добре позицията си. Факти не липсват. Но само те не стигат. Нужен е солиден морален фундамент. Естеството на дебата го предполага. Не върви да громиш корупцията на управляващите с „обръчите от фирми“ и Пеевски на шията. Морален компромис е да преглътнеш предателството на Доган, който само преди месец обяви властта на Борисов за безалтернативна, а опозицията – за несъстоятелна.
Нека си припомним думите на почетния председател на ДПС, изречени на 21 декември 2017 година пред партийния актив:
„Доколкото разбирам този вот на недоверие няма за цел да свали правителството, а само да го коригира и насърчи към позитивни дела. Добре, този акт може да се изтълкува и като рутинна демократична процедура. Но ако вотът на недоверие мине, какво правим? Има ли партия, която е готова да управлява страната след евентуални предсрочни избори? Моята преценка е, че няма такава политическа сила от опозицията, която може да поеме отговорността за управление на страната към днешна дата.
Тогава какво правим?
Ако целта е „стани да седна“, не си заслужава усилието да подложим на изпитание общия ни дом. Защото, първо, че тотално ще се изпортим, може някак да се преглътне. По-важното е друго: това правителство няма да има по-дълъг живот от няколко месеца. И отново влизаме в опасната спирала на предсрочни избори само и само дa си намерим място в централната властова система на държавата. Затова дълг на гражданското общество и на всички политически сили е да гарантират сигурността и стабилността на държавата“.
С други думи, посланието на Сокола бе следното: вотът е за парлама, БСП не може да управлява, дайте да пазим стабилността на държавата. Добре, но ако тази държава е проядена от корупция, пак ли трябва да я пазим и да наричаме това стабилност?
Позицията на Доган е морално незащитима. В същността си тя е антидемократична, доколкото предпоставя народния избор и го лишава от алтернатива. Оставяме настрана стаената подлост спрямо БСП.
Но всяко зло – за добро. Разривът между БСП и ДПС дава шанс на соцпартията да се позиционира като единствената парламентарна опозиция. Нещо повече - да осветли връзките между ДПС и ГЕРБ. Така хем ще се избави от подозрението, че съглашателства с депесарите в името на бъдещо общо управление - сценарий, който ГЕРБ умело разиграва, за да прикрие фактическото си съжителство с ДПС, хем ще постави в конфуз Борисов, който се бои тайната връзка да не излезе наяве.
Политическите циници, разбира се, мигом биха атакували моралните съображения на БСП с аргумента, че „политиката е изкуство на компромиса“. По-правилно, от тяхна гледна точка, би било социалистите да преглътнат обидата и тактически да се съюзят с ДПС в името на аритметиката. Навярно вътрешнопартийните врагове на Нинова ще я атакуват за това решение. Само че мина времето на политическата хитрост. Нали тъкмо поради тази нравствена мърлявост на партиите у нас сме пред опасността от диктатура?
Благодарение на Корнелия Нинова БСП звучи все по-радикално, а в обществото има глад за радикални действия. За безкомпромисност.
Разграничаването на БСП от „незаобиколимия фактор“ ще се хареса и на избирателите й, които недолюбват партията на Доган и пазят лош спомен от пируета й, катурнал правителството на Орешарски.
Завръщането на ДПС в лоното на Високата порта също не предизвиква обществен възторг на фона на арогантното вмешателство на Анкара във вътрешните ни дела, станало особено видимо на парламентарните избори.
Няма никакво съмнение, че ДПС играе в отбора на Борисов, както по отношение на Турция, така и като застраховка срещу претенциите на националистите. При това положение би било крайно наивно опозицията да разчита на подкрепа. След прословутата прегръдка с Местан преди три години избирателите на социалистическата партия се стопиха наполовина. И само безапелационният й успех на президентските избори успя да я спаси от тази убийствена заедност.
Затова днес е по-добре БСП да отпъди ДПС „с взаимно уважение“, отколкото да изгори цялата от парене.