В ония години шеметната актьорска кариера беше немислима. Три години задължително разпределение в провинцията, най-често тези години се умножаваха по две по три, ако нямаш шанса да попаднеш на трупа и режисьор, можеше и за цял живот да си останеш там. Сега е друго. Сега талантът е най-отпред. И не може да не се забележи още от НАТФИЗ. После всичко е в твоите ръце. Дори да се обявиш за пацифист, за да избегнеш казармата и бързо да се потопиш в професията. А и съдбата си знае работата. Уж случайно попадаш в масовката на филм в родния град Видин, и ето че това е първия знак на призванието. После всичко тръгва по реда си. Сякаш вчера Деян Донков нахлу в професията, а брадата му вече е бяла...
Още от Срещи с Рашко Младенов
Десислава беше конформист, Касиел приключи с нея!
- 10 Sep 2020
- 168
- 1
Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС
- 10 Sep 2020
- 218
- 1
Петринел Гочев за говорната култура и други култури на актьора
- 10 Sep 2020
- 239
- 0
Коментари
Напиши коментар
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД