“Макрон дава с едната ръка това, което държавата взема с другата”,
твърди Лоран Пафи. Според него държавният глава не е започнал “Революция", ако използваме заглавието на книгата на Макрон, а продължава традицията “Давам ти с едната ръка това, което ти вземам с другата”. В 12-минутната си реч Еманюел Макрон каза 12 пъти “аз искам". Той не може и да си помисли, че за да намери решения, администрацията трябва да спре да планира живота на французите и да ги освободи от якобинския централизъм.
Примерът с повишаването на минималното месечно възнаграждение (SMIC), обявено в речта му, е красноречив. Вместо да освободи тези хора от част от задължителните им удръжки, той предлага да ги субсидира със 100 евро допълнително всеки месец. По същия начин премиерът Едуар Филип иска да раздава чекове за горива на хората с най-скромни доходи вместо да намали драстично данъка върху горивата, подчертава Лоран Пафи.
Според него всички тези мерки издават един етатистки манталитет, който икономистът Фредерик Бастиа формулира така през 1848 г.: “държавата е голямата фикция, чрез която всички се опитват да живеят за сметка на всички”.
Макрон започва завой, който прилича на завоя на Митеран от 1983 г.,
смята Ерик Земур. Преди 35 г., през 1983-а, след 18-месечна политика на неясен финансов подем, поредица от социални мерки и девалвация на валутата, Франсоа Митеран внезапно реши да смени курса. Спря разходите, насърчи бизнеса, намали данъците, либерализира икономиката. Заговори се за “завоя” от 1983 г. Завой, излизането от който се оказа приватизация, голям европейски пазар, единна валута, глобализация, финансова реализация. Франция последва примера, даден през 1980 г. от Маргарет Тачър и Роналд Рейгън в Англия и САЩ . Тя трябваше да се откаже да бъде самотният рицар. След идеологическото си поражение от 1983 г. социалистите преживяха политическо поражение през 1986 година.
Без съмнение речта на Еманюел Макрон от 10 декември е неговият завой ала 1983-а. Наобратно, разбира се. По време на кампанията си Макрон се кълнеше в Европа и света: “няма френска култура"; Франция трябваше да стане "новостартираща нация" и толкова по-зле за онези, които не я последват, онези “непокорни гали", които “само трябва да пресекат улицата, за да си намерят работа”, припомня Ерик Земур.
Макрон от 2017-а, подобно на Митеран през 1981 г., се противопоставяше на "популистката" вълна, надигнала се година по-рано, в Англия с Брекзит и в САЩ с избирането на Тръмп. Протеционистка, социална, консервативна вълна, която категорично отхвърля глобализацията, било то глобализация на капитали, стоки или хора.
Подобно на Митеран през 1983 г., Макрон от 2018-а се нагажда към англосаксонската вълна, която вече нахлу в Италия, Австрия или Бразилия. Макрон се кълнеше в Европа и либерализма. В понеделник той се огъна пред националното и социалното.
Това е голямата победа на "жълтите жилетки" и тази периферна Франция, която досега бе жертва на глобализацията.
Това е великото поражение на елитите, които бяха издигнали Еманюел Макрон, твърди Земур. Разбира се, това е само началото. Само един завой. Социалните мерки, обявени от президента, според някои са само “мерчици”. Европейските договори са корсет, който бързо ще бъде затегнат, за да напомни на Франция за задълженията й. Но Макрон бе принуден да говори за имиграция и секуларизъм, след като току-що бе подписал пакта за миграцията на ООН в Маракеш. Той бе принуден да целуне подметките на “непокорните гали", които презираше, и да хвърли оръжията си в краката на победителя. Петгодишният му мандат е приключил. Поне този, който започна триумфално през май 2017 г., заключава Ерик Земур.
По материали от “Фигаро”
Превод от френски: Галя Дачкова