Дискусията показа недвусмислено, че кандидатурата на България за поста на генерален секретар на ООН се възприема като една от най-сериозните – наред с тези на Данило Тюрк и на Весна Пусич. Същевременно лансираните в публикации в медиите възможни алтернативни кандидатури –
на Кристалина Георгиева и Ангела Меркел – бяха определени от всички участници в дискусията като неправдоподобни и силно спекулативни
въпреки личните достойнства и качества и на българския европейски комисар и на германския федерален канцлер
Отчита се силата на аргументите както за назначаване на жена на поста шеф на ООН, така и за зачитане на регионалната ротация и назначаване на кандидат от ИЕРГ, който отговаря на високите професионални и лични изисквания за поста.
По въпроса за регионалната ротация пролича известната резервираност на британската страна, която последователно акцентира върху компетентността на кандидатите, а не толкова върху тяхната принадлежност към една или друга регионална група.
Независимият експерт Дейвид Кларк и американският журналист Стивън Ерлангър подкрепиха аргументирано очакванията на ИЕРГ представител на групата да получи поста на генерален секретар и подчертаха, че справедливите претенции на страните от ИЕРГ е трудно, дори невъзможно да бъдат игнорирани, още повече че сред вече издигнатите кандидати от ИЕРГ има личности, които отговарят на всички изисквания, включително за богат дипломатически опит, в това число в системата на ООН.
Ерлангър подчерта, че въпреки добре известния й произход от семейство на „червен барон“ Ирина Бокова е компетентен администратор и политик, известен с последователната си подкрепа за интегрирането на България в ЕС и НАТО. В този смисъл бе посочено, че „ще бъде жалко, ако Ирина Бокова бъде спряна заради подозрения“, свързани с „погрешно сложения й етикет, че е кандидатът на Москва“.
Изходът от битката за поста на генерален секретар на ООН се смята, че зависи в най-висока степен от готовността на постоянните членове на СС на ООН да използват своето вето, за да блокират неудобни кандидати. Балансът на позициите между постоянните и непостоянните членове на СС е от съществено значение в тази посока.
По обясними причини изпълнителният директор на Британската асоциация за ООН Натали Самарасинге бе най-пестелива в коментарите си по втория пункт – ролята и интересите на Русия, и също така не направи нито един коментар по същество на качествата на отделните кандидати, издигнати до момента, и техните шансове за успех.
Как работи кампанията против Бокова
Според отлично осведомени източници е имало среща на четири очи между Кристалина Георгиева и новозеландката Хелън Кларк, която според медиите е основна съперничка на Бокова. Именно след тази среща в три поръчкови статии се подновиха спекулациите за Кристалина Георгиева и за "шансовете" тя да бъде издигната от няколко източноевропейски държави. Статиите бяха с идентично съдържание, което веднага намери отзвук в няколко български медии, гравитиращи около президента Плевнелиев и реформаторите.
Кларк и нейните английски медии атакуват Бокова, защото е единствен сериозен фаворит от региона. Именно затова мътят водата с подкрепа за максимален брой аутсайдери от региона – представителката от Молдова, Кристалина Георгиева и още няколко безнадеждни кандидатури.
Според нашите източници португалски функционер на ЕНП е човекът, който обикаля от името на Кристалина Георгиева,
за да убеждава чехи, унгарци, румънци и албанци да издигнат кандидатурата й. Тъй като навсякъде му е било отказано, португалският емисар на Георгиева се е насочил към прибалтийските републики, разчитайки на антируските настроения там. И докато в някои български медии се насажда тезата, че англичаните са силни противници на Ирина Бокова, в анализ на посолството ни в Лондон до Министерството на външните работи се отбелязва, че официалната позиция на Форин Офис е позитивна спрямо Ирина Бокова.