Документалният филм, продуциран от НВО, е вълнуващ, не само защото проследява метаморфозите на една жена, изпълнена с противоречия, но също така защото нейната еволюция, от 60-те г. на ХХ в. до днес, следва кривата на западното общество.
Джейн Фонда не е родена феминистка, съвсем не. Дете на Холивуд и на пуританската буржоазия, дъщерята на Хенри Фонда заповна своята кариера в киното като сладка кукличка, която искрено признава, че зависи от режисьорите. В своя френски и разюздан период, по времето на Барбарела, тя заявява, че една актриса е глупаво малко нещо, моделирано от мъжете!
При завръщането си в Америка, Джейн Фонда приближава 30-те с желанието “да придаде смисъл на живота си”. Пробужда се борбената й жилка и тя стига до крайности: ангажираната пацифистка срещу войната във Виетнам предизвиква скандал и дори ще бъде обвинена в единомислие с врага след посещението си в Ханой, за което днес съжалява. С втория си съпруг, левия политик Том Хейдън, тя съчетава статута си на кинозвезда, хипи стила и социалната ангажираност (както в летния лагер за деца в неравностойно положение, където осиновява малко чернокожо дете). Синът й Трой Гарити разказва как семейството му пристигнало на церемонията на Оскарите с кемпер…
Към 50-те тя се отдалечава от Холивуд, който ласкае единствено младостта, и си отмъщава, превръщайки в продукт здравето и красотата на зрелите жени: това е периодът на фитнес, култа към физическата форма и независимия успех - умерен феминизъм, който съхранява каноните на традиционната жена. Тя си го признава - винаги е обичала да бъде секси, да се харесва на мъжете и да блести.
С Тед Търнър, мединият магнат, за когото се жени през 1991 г., тя достига върховете на американската мечта: едновременно любовна история и история на успеха. Любов, слава и богатство. Въпреки това, десет години по-късно, тя избира разрива. Чувства се в матрица. “Когато живееш в собствената си кожа, го знаеш. Един глас ми казваше: ако останеш, никога няма да бъдеш автентична”.
Сигурно е нужна смелост, за да се измъкнеш така (интервю с Тед Търнър показва, че той все още е влюбен в нея). Джейн Фонда е искала самотно приключение със самата себе си. “Отне ми много време, за да изградя собствената си история”, казва тя. В последното действие тя препрочита живота си. “На 20 г. бях стара”. Затворена в болезнената семейна история, между ледения си баща и маниакално-депресивната си майка, която се самоубива, когато Джейн е на 12 години. Самата тя изоставя дъщеря си Ванеса, която гледа на нея като на хамелеон, който се променя според ситуациите.
Джейн Фонда честно признава своите грешки, вина, включително и вкуса си към външния вид, който я кара да прибегне до пластичната хирургия: тя съжалява, че й е липсвала смелост, за да приеме възрастта с естественост. На 80 г. тя търси помирение, снизхождение, приема уязвимостта. Боецът се бори и срещу себе си и успява да се обезоръжи: това я прави вълнуваща.
Превод от френски: Галя Дачкова