Румен Радев: Стотици хиляди българи живеят в бедност

Румен Радев: Стотици хиляди българи живеят в бедност
Днес стотици хиляди българи живеят в бедност и социално изключване. Те са поставени в унизителни условия да не могат да посрещнат свои елементарни човешки нужди. Това каза президентът Румен Радев, който откри дискусия с над 60 представители на бизнеса, синдикатите и академичната общност, бивши министри и секретари на президента по темата „Неравенства и бедност в България”, съобщава бТВ.

 

 

В момента, в който се говори за стабилност, ръст на БВП и рекордни стойности на БВП, толкова повече трябва да говорим за бедността, как се разпределя БВП и по какъв начин се разходват публичните средства, категоричен беше държавният глава. 

Според Радев трябва да се пресекат схемите, които правят неравенствата в държавата необратими.

„Неравенствата водят до изкривяване на всички системи в обществото. Има някакъв праг, до който са допустими, но неравенствата са далеч от всякакви европейски показатели и пропадат опитите за всякакви национално значими цели за развитие. Наша е отговорността да пресечем схемите, при които тези неравенства придобиват необратим характер”, заяви държавният глава. 

Бедността ражда корупция и престъпност, бедността е липса на работа, сигурност и шанс за реализация, тя отнема от обществото перспективата за динамично развитие, посочи президентът. 

Секретарят по социалната политика на президента Гълъб Донев отчете, че разликата в доходите за 2017 г. между 20-те процента на най-богатите и 20-те процента на най-бедните е 8 пъти при средни нива за ЕС от 5,2, по данни на Евростат. 

1,7 млн. българи живеят с доходи до 600 лева при минимална заплата от 510 лева. Повече от 2,3 млн. българи – близо 78%, живеят с месечен доход до 1000 лева. Около 400 000 живеят със средни доходи между 1000 лв. и 2000 лв.,  които не им осигуряват икономическа сигурност.

Други 400 хил. са работещи бедни с доходи под линията на бедност, която за тази година е 321 лева.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • и пилот съм, и сърфист съм

    09 Окт 2018 11:47ч.

    Натовския генерал, излъчен за президентин от генералското лоби, държащо търговията с оръжия, и одобрен за президентин от партньорските служби, където работят ЧЕНГЕТА, т.е. хищници, е последният който да говори по темата - тъй като спада към групата на тези с неограничените възможности. Но още от самото начало сърфира на социалната вълна - защо ли????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маги

    09 Окт 2018 12:39ч.

    Защо трябвало да се обажда президентът, нали при него всичко е наред? Ами защото човекът е човек, който за разлика от други и пилоти, и сърфисти и т.н. е честен, отговорен, а не егоист, който мисли как да забогатее повече и да не го интересува съдбата на останалите хора. И защото той е начело на държавата България и трябва да мисли за благоденствие на целия народ, а не само на богатите. Навремето богатите българи са правели дарения на държавата за общото благо, били са патриоти, а сегашните са се овълчили и ако могат биха глътнали целия свят. А богатствата си да не би да са спечелили от лотарията, няма ли и вложен труд, незаплатен достатъчно? Какво са дарили сегашните ни милионери и вече и милиардери на бедната ни страна? Някой нов Университет, някоя библиотека, нещо, което да служи на всички хора? Всички накрая се преселваме в отвъдното, но никое име на сегашните ни богати няма да остане в историята, а даже напротив.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    09 Окт 2018 12:53ч.

    Ех, Дачков, трий мненията, и тебе човек не може да те рабере, дали и ти знаеш къде ти е главата! Няма читави медии у нас, това е голям проблем!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд & Co

    09 Окт 2018 13:07ч.

    Повечето хора си мислят, че по лесно се управлява прост и беден народ. Нищо подобно. Такива са неуправляеми. Най лесно се управлява интелигентен, възпитан и културен народ. Обаче такъв нема.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Консерватизмът се завръща с Президента Радев?

    09 Окт 2018 14:06ч.

    Вярно е, че неоконсерватизмът е на мода след краха на неолиберална политика. Вижте Макрон и неговата воля, мисъл и действия в стремеж към модерната социална държава. Съвременният консерватизъм е ориентиран към изявени лидерски индивидуалности за разлика от традиционния, основан от консервативни еснафски общности. В икономически план е по-пазарен, публичен, прозрачен. В културен, религиозен, национален, етнически план е по-плуралистичен, по-отворен към разнообразието. Най-важният генератор на развитие и растеж е пазарът на идеи. Новият консерватизъм не намира противоречие между културни и религиозни разнообразия. Стимулира тяхното взаимно действие в изграждането на основната институция за всяко общество - семейството. Няма лошо и в България да се дискутира, но и да се действа. Новият консерватизъм може да възроди и поощри гражданската активност, като се ограничи безсмисления популизъм и излишния екстремизъм от така настоящите политически сили. За разлика от Запада обаче, където имат традиции и елит, на които да се опрат, тук, в България нямаме. В миналото сме имали по-скоро битов консерватизъм, а и малко признати личности за пример. Сега отново се дава път на отдавна изчерпани личности (БАН), опорочени синдикати, конюктурни с принадлежност към ДС и разни съюзни "братства" за олигархическо властване и разграбване на обществените ресурси. Иначе, да, социалните неравенства като източник на престъпления и корупция, и борбата с ограничаването им в рационални граници е в основата на консерватизма. Трябва да се започне от установяване на правовата държава. За да се премине към добро и умно управление, като обществените ресурси се ползват рационално, а не се разхищават и пилеят. Върховенство на закона, публично изобличаване и санкциониране на институционална и личностна корупция, ясно разделение на административното управление от бизнеса, оптимален силно рестриктивен брой администрация, малко правителство, редукция на общински съвети и областни управи, преминаване от области към административно - икономическо активни зони, прозрачност и публичност чрез цифровизация, децентрализация и граждански контрол в управлението, изключване на субективния фактор при взимане на обществени решения чрез електронизация по качествени критерии, основани на реални факти и числа, където е възможно; изчистване на изборните листи от "мъртви" души, електронни прозрачни избори и обществени поръчки; постоянни, публични, прозрачни отчетност и контрол на държавното и общинско управление; прозрачни, публични държавни регулации при разпределяне за обществените ресурси и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи