- Автор: Гласове
- 19 Sep 2026
- 150
- 0
Родители в Англия и Уелс може да бъдат глобявани, да губят социални помощи, а в най-тежките случаи дори да бъдат изпращани в затвора, ако съзнателно отказват да съдействат на властите след престъпление, извършено от детето им. Британското правителство подготвя рязко затягане на т.нар. родителски заповеди, които задължават майката, бащата или настойника да участва в програми за овладяване на поведението на непълнолетния. Повод за промяната е и разследването на убийствата в Саутпорт, което установи, че родителите на 17-годишния Аксел Рудакубана са знаели, че той трупа оръжия и подготвя нападение, но не са предупредили властите.
„Системата трябва да държи родителите отговорни по пропорционален начин и да гарантира, че те изпълняват своята роля за безопасността на обществото“, заяви пред The Times заместник-министърът на правосъдието Джейк Ричардс, който отговаря за присъдите и младежкото правосъдие.
По думите му обсъжданите санкции включват по-високи глоби, намаляване или спиране на социални помощи, а „в най-крайните случаи“ – лишаване от свобода. Решението ще бъде на съда и ще зависи от поведението на родителя и конкретните обстоятелства.
Ричардс определи подхода като политика на „моркова и тоягата“ – държавна помощ за семействата, които съдействат, и наказание за онези, които въпреки съдебните разпореждания отказват да поемат отговорност.
Затворът и отнемането на помощи засега са възможности, поставени на масата от министъра, а не окончателно приети законови текстове. Правителствената Бяла книга от май предвижда засилване на родителските заповеди и „по-съществени последици“ при съзнателното им нарушаване, но не определя размера на бъдещите санкции.
Какво представлява родителската заповед
Родителските заповеди не са нови за Англия и Уелс. Съдът може да ги издава, когато непълнолетен бъде осъден за престъпление. При извършител под 16 години магистратите са длъжни да разгледат възможността за такава заповед, ако тя би помогнала за предотвратяване на ново престъпление. При младежите на 16 и 17 години решението е по преценка на съда.
Заповедта може да действа до 12 месеца. Тя може да задължи родителя или настойника да посещава консултации, курсове и програми за работа със семейството, както и да изпълнява конкретни изисквания, свързани с поведението, надзора и ежедневието на детето. При определени условия съдът може да разпореди и участие в специализиран курс с настаняване.
Преди налагането на заповедта съдът трябва да получи информация за семейната среда и да прецени как мярката би се отразила на детето. На родителя трябва да бъде обяснено на разбираем език какво се изисква от него и какви ще бъдат последиците при неизпълнение.
Нарушаването на родителска заповед и сега е престъпление. Максималното наказание обаче е глоба от трето ниво – до 1000 британски лири. Именно този режим правителството възнамерява да разшири и затегне.
Използването на родителските заповеди се е сринало от над 1000 през 2009–2010 г. до едва 33 през 2022–2023 г. Правителството смята, че съдилищата трябва отново да започнат да ги прилагат, вместо цялата отговорност за поведението на непълнолетния да се прехвърля върху училищата, социалните служби, полицията и здравната система.
„Правителството и обществените служби не могат да бъдат смятани за основно отговорни за поведението на децата. Родителите и настойниците носят фундаментална отговорност да се грижат за тях и да ги контролират“, се казва в Бялата книга.
Убийствата в Саутпорт ускориха промяната
Един от основните поводи за затягането е случаят с Аксел Рудакубана, който на 29 юли 2024 г. нахлу в детско танцово студио в Саутпорт и уби три момичета – на шест, седем и девет години. Други осем деца и двама възрастни бяха ранени.
Първата част от официалното разследване установи не само поредица от провали на полицията, социалните служби, училищата, психиатричната помощ и антитерористичната програма Prevent, но и тежка отговорност на родителите на Рудакубана.
Според ръководителя на разследването сър Ейдриън Фулфорд родителите, и особено бащата Алфонс Рудакубана, системно са пречели на институциите, омаловажавали са поведението на сина си и са укривали информация. Бащата знаел, че младежът поръчва ножове и други оръжия по интернет, но не уведомил властите, защото се страхувал, че синът му ще бъде арестуван или изведен от семейството.
В седмицата преди нападението родителите разполагали с информация, че Рудакубана тайно събира оръжия и продължава да планира атака извън дома. Разследването заключава, че ако бяха съобщили истината, той несъмнено щеше да бъде арестуван и нападението нямаше да се случи.
Случаят показа и как опасенията от обвинения в расова предубеденост могат да блокират професионалната реакция. Директорката на училището на Рудакубана Джоан Ходсън предупредила, че той е „зловещ, студен и пресметлив“ и трябва редовно да бъде проверяван за ножове. Служителка на детските психиатрични служби я обвинила, че стереотипизира „чернокожо момче с нож“. Формулировките били премахнати от документите, а Ходсън заяви пред разследването, че обвинението на практика я е накарало да замълчи. Сър Ейдриън Фулфорд определи намесата като неразумна и посочи, че директорката е поставила напълно основателен въпрос за оценката на риска.
Родителят няма да бъде осъждан автоматично за престъплението на детето
Предлаганата промяна не означава, че всеки родител ще бъде наказван, когато детето му извърши престъпление. Правната отговорност ще възниква за собственото поведение на родителя – ако той съзнателно отказва да изпълни съдебна заповед, укрива важна информация или саботира мерките за предотвратяване на ново престъпление.
Правителството твърди, че не става дума за наказване на родители, които полагат усилия, но не успяват да контролират детето си. Целта са случаите на упорит отказ от съдействие, включително след многократни предупреждения и съдебни разпореждания.
Точната граница между родителска безпомощност и съзнателно неизпълнение обаче тепърва трябва да бъде записана в закона. Не са обявени и размерът на по-високите глоби, условията за отнемане на помощи и максималната възможна присъда.
Възраженията срещу затвора и отнемането на помощи
Най-сериозните спорове предизвиква възможността родителят да бъде изпратен в затвора. Джес Мълън, изпълнителен директор на Алианса за младежко правосъдие, който обединява повече от 70 организации, пита как лишаването на родителя от свобода би помогнало за поправянето на детето.
Практическият проблем е очевиден: ако родителят бъде вкаран в затвора, държавата може да бъде принудена да поеме грижата за останалите деца, а провинилият се младеж да остане без човека, когото съдът се опитва да привлече към неговото възпитание и контрол.
Ники Рътър от университета в Дърам твърди, че няма достатъчно доказателства за ефективността на родителските заповеди. Според нея отнемането на помощи и високите глоби може допълнително да влоши положението на семейства, които вече живеят в бедност.
Правителството отговаря, че тези аргументи не могат да служат като оправдание за родители, които съзнателно прикриват опасно поведение или отказват да изпълняват съдебни решения. Затворът според Ричардс трябва да остане изключителна мярка за най-тежките случаи на продължителен и умишлен отказ.
Част от цялостна реформа на младежкото правосъдие
По-строгата отговорност за родителите е част от плана „Cutting youth crime, changing young lives“, публикуван от Министерството на правосъдието на 18 май 2026 г. Реформата се отнася само за Англия и Уелс, тъй като Шотландия и Северна Ирландия имат отделни правни системи.
Правителството ще изпробва специални съдилища за ранна намеса, в които съдии, социални служби, образователни и здравни специалисти ще изработват общ план за младежи с висок риск от повторно престъпление. Мерките могат да включват засилен надзор, лечение, задължително посещение на училище, ограничения и електронно проследяване.
По 15,4 млн. паунда годишно през следващите три години ще бъдат отделяни за програмата Turnaround. Тя трябва да обхване още 12 000 деца до март 2029 г. Според официалните данни само 7% от приключилите програмата до декември 2024 г. впоследствие са получили присъда или официално полицейско предупреждение.
Предвиждат се още:
- намаляване с 25% на броя на децата, държани под стража преди произнасяне на присъда;
- разширяване на строгите наказания и надзора, изпълнявани в общността;
- ограничаване на кратките присъди затвор, при които повторната престъпност е особено висока;
- задължителен индивидуален план за всяко дете, заловено да носи нож;
- ново престъпление за възрастни, които използват деца за трафик, насилие и друга незаконна дейност;
- преразглеждане на правилата, по които престъпления, извършени в детска възраст, се разкриват години по-късно пред работодатели;
- запазване на възрастта за наказателна отговорност на 10 години. Ричардс отхвърли призивите тя да бъде повишена на 14 години с аргумента, че това би подкопало доверието в правосъдието.
Официалните данни обясняват защо кабинетът търси различен подход. Повече от две трети от децата, освободени след присъда до 12 месеца затвор, извършват ново престъпление в рамките на година. При осъдените на наказания в общността делът е малко над една трета. Около 80% от системните пълнолетни престъпници са започнали престъпната си дейност още като деца.
Затова британското правителство иска държавата да се намесва по-рано, но едновременно с това да принуди родителите да поемат отговорност. Предстои да се види дали глоби, отнемане на помощи и заплаха от затвор ще върнат контрола върху семейства, които отказват съдействие, или ще създадат нови проблеми, без да намалят младежката престъпност.
Източници: Министерството на правосъдието на Великобритания, Съветът по наказанията на Англия и Уелс, The Times, The Guardian, Alliance for Youth Justice
