- Автор: Гласове
- 19 Sep 2026
- 529
- 0
Saudi Aramco е уведомила европейските си клиенти, че през октомври няма да получат суров петрол по дългосрочните си договори, след като удар с дронове извади от строя ключовия тръбопровод Изток–Запад. Европейските рафинерии трябва спешно да заместят около 577 хил. барела дневно, а цената на реално доставяните товари в Северно море вече прехвърли 130 долара за барел. Полската Orlen, която получава около 40% от петрола си от Саудитска Арабия, купи извънредно 16 танкера за близо 1,5 млрд. долара, за да не спрат рафинериите ѝ в Полша, Литва и Чехия.
Държавната петролна компания Saudi Aramco е съобщила на поне две европейски рафинерии, че през октомври няма да получат суров петрол по дългосрочните си договори, съобщи Bloomberg, позовавайки се на източници от търговията. Според тях решението обхваща всички европейски купувачи на саудитски петрол.
Reuters не е успяла независимо да потвърди, че мярката важи за всеки клиент на континента, а Saudi Aramco не е отговорила на запитванията на двете агенции. Reuters обаче потвърди още в началото на седмицата, че саудитската компания е отменила част от товарите за Европа с отпътуване в края на септември и че товаренето на петрол в пристанище Янбу на Червено море е било прекъснато.
Европейските рафинерии обикновено получават саудитски петрол по дългосрочни договори, гарантиращи постоянни количества всеки месец. Отмяната на октомврийските доставки ги принуждава да излязат едновременно на свободния пазар и да наддават за ограничените налични товари от Северно море, САЩ, Казахстан, Азербайджан, Алжир, Бразилия и Гаяна.
Според Международната агенция по енергетика европейските страни от ОИСР са внесли средно по 577 хил. барела саудитски петрол дневно през юни. Именно приблизително такъв обем трябва да бъде заместен, ако спирането обхване всички дългосрочни договори за октомври.
Три помпени станции са повредени
Причината за прекъсването е нападението от 10 септември срещу тръбопровода Изток–Запад, известен и като Petroline. Съоръжението с дължина около 1200 километра пренася петрол от находищата и терминалите в източната част на Саудитска Арабия до пристанище Янбу на Червено море.
При атаката са повредени три помпени станции – с една повече, отколкото беше съобщено първоначално. Саудитските власти затвориха тръбопровода, а товаренето в Янбу беше спряно или силно ограничено.
Рияд и Багдад заявиха, че дроновете са били изстреляни от територията на Ирак, където действат въоръжени групировки, свързани с Иран. Никоя организация не е поела официално отговорност. Иракското правителство започна разследване, освободи военен командир и полицейски началник в провинция Майсан и затвори основния граничен пункт в района.
Тръбопроводът придоби изключително значение, след като заради войната корабоплаването през Ормузкия проток беше сведено до малка част от обичайните обеми. През последните шест месеца по Petroline са преминавали между 4 и 5 млн. барела дневно – около 4–5% от световното потребление на петрол.
Това превърна съоръжението в главния обходен маршрут за саудитския износ. След затварянето му едновременно се оказаха застрашени двата изхода от Персийския залив: Ормузкият проток на изток и маршрутът през Червено море на запад.
Saudi Aramco се опитва да възстанови част от капацитета на тръбопровода в рамките на дни, но пълният ремонт може да отнеме до шест седмици. Това означава, че нормалната работа вероятно няма да бъде възстановена преди втората половина или края на октомври.
Защо саудитският петрол стига трудно до Европа
При нормални условия саудитският петрол достига Янбу, откъдето се транспортира през Червено море и египетската система SUMED. Европейските рафинерии получават товарите от средиземноморското пристанище Сиди Керир.
След прекъсването на Petroline Saudi Aramco отново насочва по-големи количества към Персийския залив. Компанията е продала около 60 млн. барела за септември и октомври от терминала Рас Танура. Петролът преминава през Ормузкия проток на риск на Aramco, след което се прехвърля от кораб на кораб край оманското пристанище Сохар.
Износът през този маршрут вече е възстановен до приблизително 1–1,5 млн. барела дневно. Основните купувачи обаче са рафинерии в Китай, Южна Корея, Индия и Япония.
Тези количества не решават непосредствения проблем на Европа. За да стигнат до европейските пристанища, танкерите трябва или да преминат през застрашените води на Червено море, където хутите атакуват свързани със Саудитска Арабия кораби, или да заобиколят Африка. Вторият маршрут удължава пътуването до близо пет седмици и значително увеличава транспортните разходи.
Опасността се засили, след като хутите установиха контрол върху стратегическия остров Перим в пролива Баб ел Мандеб – входа на Червено море. Така европейските доставки се оказаха притиснати между блокирания Ормузки проток, ударения саудитски тръбопровод и атаките срещу корабоплаването край Йемен.
Orlen купи 16 извънредни танкера
Най-силно засегнатият публично известен европейски клиент е полската Orlen. Saudi Aramco се превърна в основен доставчик на компанията през 2022 г. и в момента осигурява около 40% от необходимия ѝ суров петрол.
Зависимостта от Саудитска Арабия нарасна, след като Полша прекрати покупките от Русия. Това позволи на Варшава да се откаже от руския петрол, но замени една голяма зависимост с друга.
Orlen вече е купила 16 допълнителни товара за рафинериите си в Полша, Литва и Чехия. Петролът идва от Норвегия, Великобритания, Алжир, Казахстан, Азербайджан и държави от Северна и Южна Америка.
Обичайният товар за Orlen е около 700 хил. барела. При физически цени, приближаващи 130 долара за барел, общата стойност на извънредните покупки може да достигне 1,5 млрд. долара, изчислява Reuters.
Компанията е купила северноморските сортове Grane, Johan Sverdrup и Johan Castberg и е търсила американски WTI Midland, казахстански CPC Blend, алжирски, бразилски и гаянски петрол. Orlen уверява, че доставките към рафинериите ѝ продължават без прекъсване и покриват напълно потреблението им.
През тази година полското пристанище Гданск е приемало средно около 160 хил. барела саудитски петрол дневно, а терминалът Бутинге в Литва – още 63 хил. барела.
Защо едната цена е 130 долара, а другата – 103–108 долара
Първоначалната информация създаде привидно противоречие: физическият Brent премина 130 долара за барел, докато борсовите фючърси се търгуваха между 103 и 108 долара.
Става дума за две различни цени. Dated Brent отразява стойността на реални северноморски товари с близка дата на доставка – тоест петрол, който рафинериите могат действително да получат сравнително бързо. Фючърсният Brent е борсов договор за доставка в бъдеще и отразява очакванията за пазара през следващите месеци.
Разликата от над 20 долара показва остър недостиг на петрол за незабавна доставка в Европа, докато търговците очакват част от проблема да бъде преодолян след ремонта на тръбопровода и увеличаването на саудитския износ през Оман.
След първите съобщения, че Aramco може да възстанови около половината от капацитета на Petroline в близките дни и предлага повече товари на азиатските клиенти, фючърсите поевтиняха с над долар. Цената на физическите товари обаче остана много по-висока, защото европейските рафинерии купуват спешно и се конкурират за едни и същи алтернативни доставки.
Не означава празни бензиностанции, но означава по-скъп петрол
Спирането на договорните доставки не означава, че европейските рафинерии ще останат напълно без суров петрол или че горивата ще изчезнат незабавно от бензиностанциите. Компаниите разполагат със запаси и могат да купуват от други държави, както показа Orlen.
Проблемът е цената. Дългосрочните саудитски договори се заместват в последния момент с по-скъпи товари от свободния пазар, към които се добавят рекордно високи разходи за танкери и по-дълги маршрути. Това увеличава себестойността на бензина, дизела и авиационното гориво и създава нов инфлационен натиск върху Европа.
Особено напрегнат остава пазарът на дизел. Маржът за преработка на дизел с ниско съдържание на сяра в Азия вече достигна рекордните 87 долара за барел при около 22 долара преди войната. Азиатските рафинерии увеличават производството и износа, но недостигът на суров петрол и рекордните транспортни разходи ограничават възможността им да запълнят европейския дефицит.
Френският президент Еманюел Макрон обяви, че ще свика среща на Г-7 за обсъждане на ново координирано освобождаване на петрол и горива от стратегическите резерви. При предишната намеса през март Международната агенция по енергетика и участващите държави освободиха общо около 400 млн. барела, но по-голямата част дойде от американските запаси от суров петрол, докато европейските резерви от готови горива останаха почти недокоснати.
Развитието през следващите седмици ще зависи от скоростта на ремонта на тръбопровода, възможността Saudi Aramco да възстанови товаренето в Янбу и безопасността на двата ключови морски прохода – Ормуз и Баб ел Мандеб. Дотогава европейските рафинерии ще плащат висока премия, за да осигурят необходимия петрол.
Източници: Reuters, Bloomberg, Financial Times
