„Точното име на ариехископията е Охридска архиепископия на Първа Юстиниана и на цяла България и тя е правоприемник на понижената от патриаршия в архиепископия поместна църква след падането на България под византийско владичество“, обясни д-р Цеков.
По думите му този статут и правоприемството на Охридската архиепископия от Преславската патриаршия са уредени в цели три грамоти на византийския император Василий Втори от 1120-25 г.
„Независимо от историческите перипетии и натиск, опити за елинизиране и пр., стесняване на нейния диоцез през турското робство, до силовото й заличаване със султански акт – иридие, през 1767 г., Охридската архиепископия е поместната църква приемница на самостойната поместна църква, която е обхващала териториите на средновековната българска държава. Абсолютно спекулативни и в духа на измисления македонизъм са някои позиции в руската наука и в съвременна Македония, които премълчават тези правни и исторически факти и представят Охридската епископия, като нещо което е свързано с историята на Македония, а не на българската държава и народност“, добави той.
„В този смисъл, претенцията, която се съдържа в устава на македонската православна църква, че са приемници на Охридската архиепископия са лишени от всякакви каноничноправни и исторически основания. Едно евентуално признание от страна на Българската православна църква на такава претенция би съставлявало отказ от огромна част от българската църковна история и правосубектност. Неслучайно още в чл. 1, ал. 3 от Устава на БПЦ е записано, че БПЦ е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Това са фактите“, коментира д-р Цеков.