През 1898 г. столичната община отдава на концесия изграждането на трамвайни линии на белгийското акционерно дружество "Електрически трамваи - София". Първоначално концесията е за 40 години, но през 1927 г. предприятието е откупено от общината и се основава ДТО - Дирекция на трамваите и осветлението.
Строителните работи продължават повече от една година и на 1 януари 1901 г. от Централна гара тръгва първият трамвай. Той се движи по бул. "Княгиня Мария-Луиза" през площад "Св. Неделя" и по ул. "Граф Игнатиев" достига до пресечката с бул. "Патриарх Евтимий". До края на годината маршрутите стават шест с обща дължина 23 км, а пътниците се придвижват с 25 мотриси и 10 ремаркета - белгийско производство, двуосни, с дървена каросерия.
Трамвайната мрежа е еднолинейна и колите се срещат и разминават при къси, поставени на известно разстояние отклонения. Платформите на вагоните са открити, а вътре салонът е разделен на I-ва и II-ра класа. Българите пътуват основно във II-ра, а I-ва почти винаги е празна. Обособени спирки има, но по желание на пътниците трамваят може да спре и на други места.
1902 г., улица "Александър I", в дъното - едноименният площад
В началото софиянци приемат резервирано нововъведението и дори се страхуват да се возят. Но постепенно пътникопотокът значително нараства, а с това се увеличава и нуждата от по-голям брой мотриси. Такива започват да се внасят от чужбина, а през 30-те години стартира и родно производство.
През годините се изграждат нови линии, удължават се или се променят стари. Има и маршрути, които се закриват. Утвърждава се разбирането, че този вид транспорт е от особено значение за града, тъй като слабо замърсява въздуха и превозва много пътници. Софийският трамвай се модернизира. Новите трамваи вече не се състоят от мотриса и 1-2 ремаркета, а са свързани помежду си и може свободно да се преминава от една в друга част на превозното средство.
В първите години във всеки трамвай има кондуктори, заменени по-късно от постоянните контрольори. След години и те на свой ред отпадат, за да се стигне до днешната организация по таксуване и контрол в градския транспорт.
Началото на ХХ век, трамвай № 5 по линията София-Княжево с кондуктори и ватман пред мотрисата
Краят на 20-те години на ХХ век, Военният клуб и градината пред него
30-те години на ХХ век, бул. "Княгиня Мария-Луиза", джамията Баня баши и Централни хали
Площад "Св. Неделя", около 1941 - 1942 г.
1943 г.,"Стъклената спирка" на трамвай № 4 на ул. "Цар Иван-Асен II"
50-те години на ХХ век, Лъвов мост
1956 г., хотел "Балкан", сега "Шератон"
60-те години на ХХ век, бул. "Княгиня Мария-Луиза4 (тогава "Георги Димитров", пед ЦУМ
1968 г., Съдебната палата
Бул. "Княгиня Мария-Луиза" (тогава "Георги Димитров", края на 70-те години на ХХ век
80-те години на ХХ век, площад "Св. Неделя" и хотел "Балкан" (сега "Шератон")
1988 г., църквата "Св. Петка Самарджийска" между ЦУМ и хотел "Балкан"
80-те години на ХХ век, бул. "Витоша" и ул. "Неофит Рилски"
И малко хумор от старите вестници:
Трамвайни сравнения
Жената е трамвай. За да върви правилно и да не прави катастрофи, нужен ѝ е опитен ватман. Но и в ръцете на най-опитния ватман трамваят може да дерайлира, ако спирачките не са винаги в действие.
Подир жена и трамвай не тичай. Ако си ги пропуснал, застани и чакай търпеливо. Те пак ще се върнат и ще преминат край тебе.
Жената е трамвай, мъжът ремарке. Единият влачи другия там, дето си иска.
Брачното щастие прилича на ресорите на трамвайната кола - качването на много хора в колата поврежда ресорите.
Разводът е трамвайна катастрофа, при която или трамваят или ремаркето са изскочили от релсите.
Трамваят прилича на любовта - може да те сгази на бърза ръка, ако не си отваряш очите.
в-к "Щурец", декември 1932 г.
в-к "Щурец", декември 1935 г.