Трудно е да се дистанцираш, когато Франция е обзета от всенародно веселие, в градове и села се издигат викове на победа и страната сякаш се е върнала към най-хубавите си дни на слава. За миг забравяме разделенията и горчивината, “тъжните страсти” и злобата. Съпричастни сме в радостта и горди, че принадлежим към страна, която е победила, разсъждава френският социолог в интервю за “Фигаро”.
“Да живее републиката!”, извика Дидие Дешан след победата. Времената се менят в полза на един патриотизъм, свързан с идеята за Франция, надвърляща етническата и общностна принадлежност. Финалът и честването на победата, предавани по телевизията, са изключителни поводи да демонстрираме националната си принадлежност, подкрепяйки и идентифицирайки се с шампионите, които вече не изглеждат като мръсни хлапета, омагьосани от външния вид и парите.
Всичко това е приятно да се види и чуе, но аз не бързам със заключенията, подчертава Жан-Пиер Льо Гоф. Той припомня, че футболът в глобалния свят е масово развлечение, излъчвано по телевизията, която превръща спортното състезание в зрелище. Футболът е част от това, което Малро наричаше “машини за мечти” с огромни финансови залози.
“Патриотизмът”, изразен чрез него, е от особен тип: той е част от празничните и медийни “събития”; свързан е с новия хедонизъм, удоволствията и силните усещания, които се преживяват на мига, оставяйки между другото останалите новини и безпорядъка в света. Патриотизмът, изразен по време на военния парад на 14 юли, е от друго естество: той включва по-сдържано чувство, взема пред вид дълголетието, живите и мъртвите; той не се движи от принципа на удоволствието, а включва трагизма на историята и саможертвата.
Бариерите и социалните различия изчезват; всеки може да разговоря с всеки, да го хване за ръка, да го прегръща и целува, без дори да иска разрешение; потръпваме, викаме, плачем едновременно в по-скоро добродушна атмосфера, поне до определен час на нощта. На фона на споделената емоция се създава силното усещане за равенство и принадлежност, в момент, който е извън обичайното време и ни се иска да е вечен. “Силните моменти” не траят дълго и изискват от вечно обновяване, припомня обаче Льо Гоф.
В модерния свят, в който религията и традициите вече не играят ролята на социална рамка, индивидът се еманципира от първоначалните общности на принадлежност, но едновременно с това изпитва самота и неясна тревожност. В същото време нараства нуждата да бъдеш одобрен и обичан от себеподобните. Това може да доведе до масов конформизъм, който включва повече или по-малко съзнателно придържане към определен тип поведение и чувства, като медиите играят важната роля на катализатор и разпространител.
Тази ситуация на “самотната тълпа”, по израза на американския социолог Дейвид Рийсман, е съпътствана от моменти, които позволяват на изолирания и стресиран индивид да забрави временно собствената си ситуация и да изпита чувство на колективна принадлежност, участвайки в общото веселие. Времето в модерните общества е белязано от това редуване на всекидневни ограничения и моменти, в които “се отпускаш”. Честването на победата на Франция е един от тези върхови моменти.
Сдържаността и “свенливостта на чувствата” в стария свят, които вървяха за ръка за ръка със силно разграничаване на личното и публичното пространство, ерозираха в полза на споделянето на емоции, разпространявани и усилвани в социалните мрежи и големите аудиовизуални медии. Доведено докрай, това изразяване на емоциите стига до необичайни поведения, които подхождат повече на неспокойно дете и на тийнейджър в транс, с редуващи се викове, крайна възбуда и сълзи.
Поведението на Еманюел Макрон по време на финала не убягна на това. С риск да изглеждам мърморко, тази “почти истерична буйност” изразява едно ново състояние на нравите, които не ми се струват белег на прогреса, ако си спомним заедно с Норбърт Елиас, че процесът на цивилизация включва самоконтрол на индивидите над собствените им импулси, афекти и емоции, още повече, когато заемаш президентския пост, който е над обществото и неговите настроения.
Инструментализирането на спорта от политиците не е от вчера и, както еуфорията след победата, така и печалбата на популярност в социологическите проучвания, не трае дълго, заключава социологът.
Снимка: АФП
Заглавието е на “Гласове”
Превод от френски: Галя Дачкова