- Автор: Атанас Пеканов, Фейсбук
- 10 Дек 2021
- 1239
- 11
По време на блиц контрола в Народното събрание днес отговорих на въпросите на народните представители за напредъка в преговорите с Европейската комисия за Плана за възстановяване и устойчивост.
Недоумявам от формулировката “ЕК помля Плана от критики”. Истината е, че получихме обратна връзка от службите на Европейската комисия, но тя нито ни изненадва, нито е притеснителна. Ние отстояваме позицията и амбициите на България, заложени в момента в Плана. Особено в сферата на енергетиката, където в разрез с изказаните неверни твърдения от някои бивши и сегашни народни представители, Планът всъщност е оценен високо с огромното му подобряване в последните месеци. Все пак обаче остават червени линии, по които се водят преговори и от които ние не смятаме да отстъпим.
Вместо политически спекулации, всички усилия следва да бъдат насочени към разрешаването на спорните моменти в двете големи теми, поставени от ЕК в сферата на върховенството на закона и енергетиката. Това са теми, по които търсех решения в Народното събрание още в края на август. Става дума за реформа на Българския енергиен холдинг и адресиране на липсата на отчетност на главния прокурор.
По отношение на изказвания или критики защо Планът не е директно одобрен от Европейската комисия искам да кажа, че водим преговори, за да успеем да достигнем до най-добрите решения от наша гледна точка, а не просто да усвоим тези средства набързо. От предаването на Плана на 15-и октомври са изминали 7 седмици. Румъния например преговаря с Европейската комисия около 5 месеца, за да достигне до задоволяващ и двете страни резултат. Критиците трябва да се замислят дали щяха да са по-доволни, ако служебният кабинет бе поел ангажименти за затваряне на въглищни мощности в размера очакван от ЕК; за по-ранна дата за пълно излизане от въглищата; за реформи, които биха затруднили държавния ТЕЦ да функционира след даден период и би застрашило да остави хиляди работници на улицата.
Към момента, заедно с всички министерства, работим по изчистване и на технически забележки. Активната комуникация с Комисията включва и въпросните “43 точки”, за които се говори в публичното пространство, макар да е неясно откъде и на какво се позовават те. Броят на техническите корекции варира постоянно и затова посъветвах народните представители да не се фиксират върху него - голяма част от тях включват корекции в текста на Плана, в сроковете на изпълнение, в точната спецификация на някои проекти, а не касаят централни или политически трудни въпроси.
На финала, накратко искам да попитам госпожа Зайкова и всички недоволни:
- Щеше ли да е правилно служебното правителство да разпише например - през 2023 г. затваряме въглищните централи в област Перник, 2025 г. в Кюстендил , 2027 г. в Стара Загора? Както и други искания, които според нас биха застрашили енергийната ни сигурност?
Всички ние, от служебното правителство, искаме да дойдат парите по Плана, но това не означава, че сме склонни на всякакви компромиси. За вас това е „кайма“, за нас е твърда позиция в защита на националния интерес.
Надявам се, сега, когато работата по Плана е на финалната права и отново имаме работещо Народно събрание, да се сформира реформаторско мнозинство по проблемните теми и да можем да поемем конкретни ангажименти пред ЕК, така че да започне изпълнението на проектите за над 12 млрд. лв.
Източник: "Фейсбук"
