Кузман Илиев при Явор Дачков: Европа е заслепена от омраза към Русия. Вървим към война, в която ще бъдем разгромени бързо и безпощадно

Европейският съюз подмени благоденствието и християнството с една-единствена фиксация: „анти-Русия“. Сляпата ескалация срещу ядрена сила, съчетана с отказ от евтината ѝ енергия, е икономическо самоубийство. За да се подготви за трудните времена, България трябва да поиска мораториум върху въглеродните квоти, да защити въглищните си централи и да си прибере златото от Великобритания. Радев е изправен пред болезнени решения за икономиката и риск от протести. Асен Василев остави дълговете, а сега е най-кресливият обвинител за кризата, за която носи отговорност. 

В подкаста на Явор Дачков икономистът Кузман Илиев анализира последиците от междинните избори в САЩ, безизходицата пред Европа, българското злато и настъпващия ценови шок.  

Разговорът е записан на 5 ноември 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.

Още акценти: 

Проектът, който обединява днес Европа, е Украйна и „анти-Русия“. Не е благоденствието, не е християнският дух, а врагът отвън. Европейският политически елит заради ниския си рейтинг и невъзможността да се справи с миграцията, икономиката и енергетиката тласка конфликта навън. Малките държави като нас стават сателити на големите, които искат да се сблъскат, и обикновено опират пешкира.

Мислим си, че можем да произвеждаме оръжие и да водим война с този, който има нефта и газа. Правим санкции срещу Русия и санкционираме самите себе си - това премазва Европа икономически. Тя е прерязала моста за комуникация с Русия, отказала е да води дипломация и вместо да бъде решение, е станала част от проблема. Европа няма нито индустриалния, нито икономическия, нито човешкия капацитет да се сблъсква с Русия и Китай.

Това няма да е война на мъжество - ще е война на балистични ракети и ядрени оръжия. Никой не иска да разбере, включително нашите либерални партии, че няма просто да се надъхаме и да се сбием с руснаците. Когато се правят планове за война на НАТО срещу Русия без Америка, това означава сблъсък в Прибалтика, във Финландия, най-вероятно и в Черно море. Срещу това нямаме никакъв отговор и няма нужда въобще да участваме.

Тръмп обещаваше да спре войните, а направи огромна война и огромни проблеми в икономиката. Обеднява средният американец, който наказва Доналд Тръмп, обеднява и цяла Европа. Обърна се дори срещу хората, които изковаха идеологията на MAGA - Америка, която е силна икономически и не се държи като световен жандарм. Практически вкара света в предверието на една голяма рецесия, която при по-малките се усеща още по-тежко.

В Америка няма две партии по въпроса за отслабването на Русия - партията е една. Демократите ще пречат на Доналд Тръмп, но по отношение на разходите и помощта за Украйна по-скоро ще наливат още бензин в огъня. Това чакат европейските политици, това чакаше и Зеленски. Западът губи този конфликт, а увеличаването на помощта за продължаването му е много опасно за света.

Не можеш да унищожиш въглищните си централи, които днес печелят въпреки изключително скъпите квоти. Трябва на европейско равнище да се говори, да се предоговаря за мораториум върху квотите. България в тези съюзи, в които участва, трябва да си знае интереса. Не можеш да си конкурентоспособен, ако нямаш евтини енергоресурси — можеш да си социален само когато си богат и в социалните системи влизат пари.

Изземването на печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ през дивиденти е буквално изтърбушване. Цените могат да се задържат изкуствено, но проблемите се натрупват в топлофикациите и държавните енергийни компании и рано или късно сметката идва. Скъпият ток за индустрията повишава и цените на производството. Не съм сигурен, че малкият и средният бизнес могат да оцеляват много дълго така.

Добили сме 83-84 тона злато за десет години, а концесионните такси бяха обидно ниски. Част от таксите трябва да се получават в злато и да създадем суверенен фонд със злато и суровини за трудните времена. 60% от златния ни резерв е във Великобритания - да си го приберем обратно, геополитическият риск е видим. Трябва да имаме много по-голяма прозрачност и отчетност по този въпрос.

Нашият модел се превърна в дълг на правителството и дълг на частния сектор. Купуваме стоките, които са произведени от другите, унищожаваме си собственото производство и енергетиката. Произвеждаш малко, имаш малко стоки и високи цени - това е стагфлационен натиск. Да почне безработица и в същото време цените да са високи, е нещо много страшно в икономиката.

Радев продължава политиката на дефицити, но никога не ни е обещавал балансиран бюджет. Около него в икономически аспект са хора с по-лява настройка и с усещането, че можеш да вземеш дълг, да го инвестираш и ще станат работи. Аз съм скептичен - трябва да се остави малкият и средният бизнес да работят и да имат условия за това. Посланието трябва да е: ще овладеем разходите, няма да вдигаме данъци, няма да теглим постоянно дългове и да вдигаме осигурителни прагове, което също е данък върху работещите.

Хората излязоха и казаха на Гюров и компания: „Няма да ни вкарате във война“. Йотова заложи на рамкирането „или война, или мир“, което е истинският дебат. По-скоро българите дадоха своята оценка за либералния елит, за арогантността по Зелената сделка и еврозоната. Радев и Йотова с политическите си заявки дават надежда, че могат да устоят, но външният натиск ще бъде много силен.