- Автор: Георги Георгиев
- 05 Ное 2026
- 805
- 0
Победата на Илияна Йотова със 17 процентни пункта преднина трябваше да укрепи управлението на Румен Радев. Вместо това то позволи на политическите си противници и подкрепящите ги медии да представят успеха му като предвестник на неговото сваляне. Ако „Прогресивна България“ продължи да отстъпва, да се оправдава и да премълчава наследството на сглобката, рискува да пропилее доверието, с което спечели парламентарните и президентските избори. Ясно трябва да се посочи, че bTV, Nova и БНР са се превърнали в открити политически противници на управлението и в слуги на сглобката. Те обслужват единствено интересите на десницата в България, както и тези на Украйна, работят за дискредитирането на правителството и се стремят да ни вкарат във войната. Това трябва да бъде ясно заявено, без никакви опасения за последващия вой, който ще се надигне от споменатите медии. Той трябва само да послужи за отправяне на нови обвинения към тях. Не е и лошо Комисията за защита на конкуренцията да разгледа по-детайлно състоянието на рекламния телевизионен пазар, а СЕМ да направи мониторинг как се застъпват мненията на властта и опозицията в ефира на националните медии.
Радев постигна изключителен политически успех на втория кръг на изборите за президент, като отвя с цели 17 процентни пункта своите съперници, а това дори не се превърна в тема за политически разговор. Само да си представим каква еуфория щеше да залее медийното ни пространство, ако Гюров бе получил резултата на Йотова. То и сега отвсякъде ни пълнят главите, че всъщност спечелилият е загубил, а загубилият е истинският печеливш на отминалите избори.
От това Радев и партията му крайно време е да си направят един основен извод — те са под медийна обсада. Основните медии в България изкривиха, опорочиха, та направо скриха избирането на Илияна Йотова за президент. Така, вместо да препотвърди легитимността си, управлението е на път да бъде отслабено точно защото инкасира важен политически успех. Тенденциозното поведение на определени медии е в мащаб, който ги превръща по същество в политически субекти.
Те отчаяно полагат усилия да представят победата на управляващите на изборите като повод за ескалиране на политическото напрежение, което трябва да прерасне в щурм към властта. Техните пророчества в тази насока са толкова перманентни и манипулативни, че създават усещането, че това е единствено възможното развитие на страната. За сравнение, всичките тези медии ни втълпяваха постоянно, че кабинетите на Кирил Петков, Николай Денков и Росен Желязков са обречени да изкарат пълен мандат.
Сега обаче са не просто надушили, че предстоят масови протести — те вече обосновават тяхната легитимност и пишат дневния им ред. В такива условия за властта ще е гибелно, ако тя не реагира максимално остро и не отвърне на удара с удар. Още по-добре е да не чака началото на масираната атака срещу нея, а сама да подеме офанзива. Само ще спечели, ако още отсега започне да разобличава ролята на определени партии и медии в прокарването на неверни и манипулативни тези.
Ясно трябва да се посочи, че bTV, Nova и БНР са се превърнали в открити политически противници на управлението и в слуги на сглобката. Те обслужват единствено интересите на десницата в България, както и тези на Украйна, работят за дискредитирането на правителството и се стремят да ни вкарат във войната. Това трябва да бъде ясно заявено, без никакви опасения за последващия вой, който ще се надигне от споменатите медии. Той трябва само да послужи за отправяне на нови обвинения към тях. Не е и лошо Комисията за защита на конкуренцията да разгледа по-детайлно състоянието на рекламния телевизионен пазар, а СЕМ да направи мониторинг как се застъпват мненията на властта и опозицията в ефира на националните медии.
След като основните медии се държат като опозиционни играчи, правителството трябва да създаде „своя“ медийна машина. То ще загуби войната срещу мейнстрийма, ако не разполага с няколко трибуни, откъдето ще може да прокарва своята гледна точка, но и които ще създават образа на една по-нормална публицистична среда, на фона на която от само себе си ще се дискредитира партийно обвързаната журналистика.
Това, разбира се, няма да стане веднага, но ако не стане бързо, кабинетът „Радев“ е обречен. Отбраната не може да трае вечно, още повече в политиката. Нужно е настъпателно поведение, което само по себе си ще демонстрира сила пред привържениците и враговете. Стремежът да се търси помирение и успокоение на обстановката само ще вдъхва нови амбиции на опозицията и в края на краищата в обществото ще се наложи трайно образът на слабата власт и всесилните ѝ опоненти.
В този смисъл е абсолютно недопустимо да не материализираш, да не капитализираш двете си големи политически победи и да не обръщаш в своя полза гафовете на противниците си. Спечелените по категоричен начин парламентарни и президентски избори трябваше постоянно да се представят като жълт и червен картон към „партиите с отпаднала необходимост“ и сглобката. Вместо това бе позволено последните избори да се интерпретират като повод за сваляне на властта.
Вече много се изписа как предизборната кампания на Илияна Йотова бе изпълнена с камара от грешки. Основната бе, че точно агресивната кампания на жълтопаветната десница можеше да послужи за мобилизиране на гласоподавателите на „Прогресивна България“, но тя беше напълно игнорирана. Когато една власт реагира прекалено хладнокръвно на атаките срещу себе си, тя демонстрира или че е много силна, или че е прекалено слаба. Хората на Радев си мислеха, че е първото, а се получи второто.
Кампанията започна с нагнетяване на военно напрежение около атаките срещу кораби в Черно море и наместо управляващите още тогава да вземат страната на мира, те влязоха в оправдателен режим защо не действат максимално твърдо. Когато Гюров и Кандев бяха подкрепени от един апел, подписан от Костов, Денков, Киро и тем подобни обичани от българите персони, щабът на Йотова трябваше да проглуши ушите на избирателите за това кой стои зад нейните конкуренти, а те дори не го споменаха. Така и не разбрахме защо не е служил в казармата Гюров и какъв „абонамент“ е имал Кандев при Картофа. Затова пък помилването на един наркодилър се превърна едва ли не в главната тема на кампанията, наред с „руската заплаха“, разбира се. Случай отпреди 4 години, в който един наркодилър бе изобразен като „петричкия Ескобар“.
Само това показва в колко неравностойно положение откъм медийна подкрепа и капацитет да генерират политическа истерия са били двете страни в президентската надпревара. Десницата ясно съзнава всички предимства и целия късмет, който работеше в нейна полза, и това само усилва политическата ѝ злоба от понесеното поражение. Затова и тя се опитва да създаде някакво продължение на предизборната кампания, за да съхрани електоралната си инерция и медийния си комфорт.
И тя ще успее, ако управлението продължи да се държи пасивно и да свиква с ролята, че е дежурният виновник. Време е за радикална промяна на поведението.
Точно властта е тази, която има най-голям интерес да продължи да се нагнетява политическо напрежение и поляризация, защото това ще очертава все по-голям разлом между общността на умните и красивите и останалата част от българите. Колкото повече десницата истеризира и се радикализира, толкова повече тя ще се самоизолира. Вече видяхме как тя прие своята загуба и трябва да бъде държана максимално дълго в това състояние.
Но вместо „Прогресивна България“ да се опитва непрекъснато да провокира своите опоненти, тя изглежда все повече изпада в ступор. Дори не защити своите избиратели от гнусните нападки, на които бяха подложени не само в мрежата, но и в националния ефир.
Но как да защитят електората си, когато не умеят да бранят лидера си. Радев е поставен в условията да се оправдава за скока на цените, все едно той е бил най-големият радетел за приемането на еврото и за продължаването на войните в Украйна и Иран. Няма никаква реакция и по проблема за оставената на студа столица. Добре поне, че Сметната палата им подхвърля по някоя готова констатация, за да могат срамежливо да намекват за вината на предишните. Без много-много да я конкретизират. Бойко Борисов през целия си първи мандат се оправдаваше с наследството на Станишев, през втория — с наследството на Орешарски, а сега никой не споменава какво оставиха след себе си сглобката и кабинетът „Желязков“. И се правим, че моделът „Борисов–Пеевски“ никога не е съществувал.
Е, това е пътят, който обяснява защо кабинетът така бързо капитулира по въпроса за втория пенсионен стълб. Ако ще се отстъпва всеки път, когато лобисти и политически истерици започнат да крещят, властта е обречена. Тя не бива да се оправдава и срамува, когато приема рационални и полезни решения. От втория пенсионен стълб имат полза само пенсионните фондове, които раздават тлъсти заплати на своите шефове и дивиденти на акционерите си. За останалите важи правилото, че две пенсии са по-малко от една.
Не си струва в политиката да купуваш време, като жертваш политическия си образ и доверието на хората. Сега е времето кабинетът да даде бой на опозицията, правейки го в името на популярна кауза и разполагайки със значителна обществена подкрепа. Най-голямата ценност на сегашното управление е, че държи подпалвачите на войната извън властта, а всеки опит за неговото сваляне ще означава драматичното ни приближаване към конфликта.
Едва ли точно на Румен Радев трябва да се обяснява колко е важно в един двубой ти да зададеш времето, мястото и рамката на конфликта. Това е наполовина спечелена победа. Пасивността не е нищо повече от път към поражението.
Радев рискува съдбата на Орешарски, ако отстъпи пред войнолюбците от градската десница
Радев не се срива. Срива се политическият модел, който той победи
