“Преди беше по-добре” е израз, който дразни оптимистите. Според тях е очевидно, че днес се живее по-добре от вчера. Философът и писател Ален Финкелкрот, член на Френската академия, не е на това мнение и им отговаря във “Фигаро”.
Трябва да си неблагодарно чудовище, за да не признаеш предимствата на настоящето:
ние, европейците, престанахме да воюваме;
лекуваме болести, които преди бяха нелечими;
средната продължителност на живота непрекъснато расте;
библейското проклятие е вдигнато;
жените вече не раждат в болка;
ние сме по-малко ограничени,
нравите са по-свободни;
новооткрити компании ни предлагат услуги, за които не бихме и помислили,
придвижваме се лесно,
с едно кликване имаме достъп до цялата памет на света…
Но:
Училището трябва да е било по-добре преди, защото има все по-малко кандидати за учителската професия.
Кафенетата, ресторантите, клубовете за почивка бяха по-добре преди бума на музиката за атмосфера.
Улицата беше по-добре преди нашествието на мобилните телефони.
Слоновете, биволите, лъвовете, леопардите, носорозите бяха по-добре преди да бъдат застрашени от изчезване.
Кравите, пилетата, кокошките живееха по-добре преди промишленото им отглеждане.
Културата беше по-добре преди всичко да стане култура.
Операта беше по-добре, преди творбите да бъдат ревизирани от режисьори, опиянени от власт и станали роби на духа на времето.
Миналото беше по-добре, преди да бъде систематично променяно според днешния вкус.
Реалното беше по-добре преди тоталното затъмнение.
Матурата беше по-добра преди, когато не беше шега.
Синтаксисът беше по-добър преди политиците и експертите да започнат да се питат “като как” да запълнят дефицита или да обърнат кривата на безработицата.
Елитизмът за всички беше по-добър от антиелитизма.
Кичът беше по-добър, преди да се превърне в съвременно изкуство.
Съвместното съжителство беше по-добро, когато този израз не съществуваше.
Класовата борба беше по-добра от френското разцепление.
Републиката беше по-добра преди изгубените територии.
Стените на сградите бяха по-добри преди графитите.
Секуларизмът беше по-добър преди, когато забравяхме за него, защото се подразбираше.
Дебатът беше по-добър преди черните списъци, изготвяни редовно от бдителни органи.
Хуморът беше по-добър преди постоянното хилене на артистите.
Поредицата “Великолепната петорка” беше по-добра с простото минало време.
Антирасизмът беше по-добър преди вещерските процеси.
Личният живот беше по-добър преди Фейсбук и Инстаграм.
Неделята беше по-добра, когато беше неделя.
Равенството беше по-добро преди приобщаващото писане.
Пейзажите бяха по-добри преди размножаването на търговските зони и безкрайното разширяване на крайградското пространство.
Очите виждаха по-добре, когато имаше поети.
Мълчанието беше по-добро преди да го прогонят отвсякъде.
Земята беше по-добре, когато бяхме по-малко.
Носталгията беше по-добре, преди да искат да я изтръгнат на всяка цена от сърцата на хората.
Превод от френски: Галя Дачкова