Работата с Азарян не беше само работа по спектакъла и за актьора това не беше само изграждане на ролята, работата с Азарян връщаше вярата в образа. Това, което той научи своите ученици и всички нас е да развиваме въображението си. Л. Абаджиева
С Коко си отиде един много радостен смях. Хората, които могат да видят грозотата на лъскавото, могат да изразяват смешното в нормалното, смешното в грозното, даже смешното в ужасното. Коко владееше това. Имаше този усет и се получаваше леко, при него това ставаше леко. Милен Миланов
<p><strong>Лилия Абаджиева</strong>, български театрален режисьор<br /><br />Във времето, в което живеем е трудно да бъдеш личност. <strong>Коко Азарян не беше просто режисьор, то беше мегаартист и мегаинтелектуалец.</strong> Той не беше просто преподавател, а всъщност няма български театър без негови ученици. Има актьори, които без да са учили при него, го припознават за свои учител. Работата с Азарян не беше само работа по спектакъла и за актьора това не беше само изграждане на ролята, работата с Азарян връщаше вярата в образа. <strong>Това, което той научи своите ученици и всички нас е да развиваме въображението си. Коко Азарян подържаше вярата, че в изкуството и в театъра е възможно да се яви, дори за секунда сценично време, видимият пръст на Бога. </strong><br /></p>
<p><strong>Милен Миланов</strong>, актьор<strong><br /><br />Като залепиш думи за това, което беше Коко, думите изглеждат нелепи. Самият Коко се изразяваше по друг начин.</strong> Той имаше изразните средства на художник, на артист, не че не владееше думите – Коко владееше думите великолепно, но много добре знаеше, че думите не могат да кажат всичко, дори понякога те не казват нищо.<br /><br />Отиде си един коректив на българския театър. Когато знаеш, че някъде до теб стои мъдрец, който е склонен да разговаря, да обсъжда, да вижда това, което си направил, ти някакси се съобразяваш с това. Оперативният български театър вече няма да се съобразява с Коко.<strong> Разбира се хората, които са работили и познават Коко, винаги в нашето съзнание ще стоят въпросите – какво би казал Коко, как би го направил Коко… </strong>С Коко си отиде един много радостен смях. Хората, които могат да видят грозотата на лъскавото, могат да изразяват смешното в нормалното, смешното в грозното, даже смешното в ужасното. Коко владееше това. Имаше този усет и се получаваше леко, при него това ставаше леко. <strong>Баналността, че каквото и да се каже е малко не бива да се използва за Коко, защото Коко беше небанален човек.<br /></strong></p>