Щатите все още се надяват да възобновят доставките си на нефт и газ в Китай, който към днешния ден е най-бързо растящия пазар за потребление на въглеводороди. В края на август министъра на външните работи на Иран Мохамад Зариф посети своя китайски колега Ван И, като след срещата показа пътна карта и споразумение за стратегическо партньорство подписано между Иран и Китай още през 2016 г., пише Petroleum Economist.
Иранският източник на изданието също така съобщава, че много от важните детайли в документа, който може да измени глобалния баланс на нефтения и газов пазари в света не се разгласяват пред обществеността.
Основен стълб на обновеното споразумение ще бъдат китайските инвестиции в енергийния комплекс на Иран възлизащи на сумата от 280 млрд. долара за срок от пет години. В следващите пет години ще бъдат инвестирани още 120 млрд. долара, само в транспортната и промишлена инфраструктура на Иран. От своя страна Техеран предоставя на китайските компании ексклузивно право за разработка както на новите, така и на преустановилите работа находища на нефт и газ. Освен това, китайските партньори могат да участват във всички други, предложени от Иран нефтохимически проекти.
Анонимен ирански източник съобщава, че „предложението на Китай включва и изпращането в Иран на 5 000 охранители, с възможност за увеличаването им, които да обезпечават сигурността на транзитирането на нефт, газ и нефтохимическа продукция за Китай“. Източникът добавя, че Китай ще получи гарантирана отстъпка от цената на закупената суровина в размер на 12% и допълнителна компенсация от 6-8% за поетия риск.
Освен това, китайските компании могат да получат разсрочване на плащанията за срок до две години и да заплащат доставките не в долари, а в т. нар. „меки“ валути, които те получават от търговските си операции със страните от Африка и от Общността на независимите държави. Същевременно Китай продължава да преговаря за допълнителна отстъпка от международните цени на въглеводородите, в размер на 8-12%, като по този начин общото намаление на цената може да достигне 32%. Отделно от това, като допълнителен бонус, китайците могат да използват и нископлатена работна ръка от Иран, уточнява иранския източник на Petroleum Economist.
В анализа си на споразумението Petroleum Economist отбелязва, че в 25 годишната си сделка с Китай, Техеран преследва две цели. Първата от тях е свързана със Съвета за сигурност на ООН . „За да не се допусне вариант, при който санкциите да бъдат обсъждани на ниво ООН, Иран сега разполага с двама от обо пет съюзници в Съвета за сигурност, Китай и Русия. Трети съюзник може да стане Франция, където на срещата на G7 през август неочаквано посещение направи иранския министър на външните работи.
Източници от Техеран твърдят, че в плановете на китайците влиза и изграждането на газопровод, който да свърже западната част на Китай с Иран, Турция и страните от Средна Азия. Пекин се е съгласил в този проект да участва и една руска компания.
Втората цел на Иран е увеличаване добива в трите ключови за страната газови находища. В тази връзка, Китай е приел да ускори темповете на усвояване на единадесетата фаза на най-голямото в света находище на природен газ - „Южен Парс“ в Персийския залив. Китайската компания CNPC притежава 30% от дяловете в проекта, след като френската компания TOTAL продаде своите дялове. Проектът е переспективен и от гледна точка на бъдещите възможности за експортиране на LNG.
Паралелно с това Китай се съгласи да увеличи добива на нефт в находището Западен Карун, включително и на това в Северен Азадеган, където оператор е китайската компания SINOPEC. Засега става дума за увеличаване на добива до 500 хиляди барела за денонощие. Иран дели находището в Западен Карун с Ирак и разчита да усвои 25% от него, а не 5% както досега. Тази цел безусловно е свързана и с увеличаване доставките за Китай, на което той гледа с одобрение.
Водещият аналитик от Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков не изключва възможността Китай да е решил да се противопостави на САЩ, след като те престанаха да правят изключение на отделни държави, включително и на Китай за доставките на ирански петрол.
Досега в Пекин разчитаха, че ако спазват наложените от САЩ санкции това ще доведе до прекратяване на търговската война. Но войната продължи и по всичко изглежда, че ще бъде дългосрочна. Затова е напълно възможно властите в Китай да са решили да си сътрудничат с Иран, като пренебрегнат американските санкции. Още повече, че и сега Пекин не ги спазва. По данни на китайските митнически власти, през юли вносът на ирански нефт в Китай е възлизал на повече от 925 000 барела в денонощие. Освен това, под митнически контрол се намират още милиони необмитени барели с нефт, които местните компании могат да използват във всеки един момент.
Превод: Никола Стефанов
Източник: eadaily.com