Бизнесът настоява за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение, а не то да се базира на политически обещания. Според бизнеса трябва да се приеме механизъм за определянето й, както е заложено в ратифицираната конвенция 131 на Международната организация на труда.
Асоциацията на индустриалния капитал в България настоява за 15 икономически дейности новият размер на минималната работна заплата от 560 лева да влезе в сила от 1 януари 2020 година, съобщи председателят на АИКБ Васил Велев.
Това са застрашените, според бизнеса, икономически дейности, като сред тях са пчеларство, добив на глина и каолин, производство на хляб и тестени изделия, производство на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи с настаняване.
АИКБ иска предложението да бъде записано в текста на постановлението на МС за определяне на новия размер на минималната заплата. Избрали сме тези дейности по факта, че средният осигурителен доход в тях е на равнището на минималната работна заплата за следващата година, допълни Велев.
По думите му вече всички са поставени пред свършен факт чрез средносрочната бюджетна прогноза, която се прави без съгласуване със социални партньори. Чрез нея се знае минималната заплата не за година напред, а за три, допълни той.
България стърчи значително над средноевропейското равнище по показателя съотношение на минималната към средната заплата, каза Васил Велев. По думите му, ако се добави клас прослужено време към минималната заплата, съотношението става 54 процента към средната, при 42-43 на сто средно за ЕС. Като темп на нарастване на минималната ние също сме начело, каза Велев. Само в София това съотношение е под 50 процента, а в някои градове достига до 80 процента. В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, трудолюбиви - мързеливи, отбеляза Велев.
Бизнесът се обяви и срещу повишаването на добавката за нощен труд, която от 11 години е 25 стотинки. Това взриви социалния мир, а особено остро реагираха от КТ "Подкрепа". За да запази диалогичния тон, социалният министър Бисер Петков обобщи след края на спора в НСТС, че още в началото на следващата година ще направи работна група, в която кани представители на всички страни за общ разговор върху Кодекса на труда.
Репликата му разгневи президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който напусна заседанието, вбесен заради отказа днес да се постигне съгласие около промяна на ставката в съответната наредба. Манолов обвини властта, че е раздала на кого ли не какво ли не през тази година, а на хората, които са си го изработили, е отказало да плати.
"Това, което ни предлага в момента министърът на труда и социалната политика, е нищо да не се случи. Защото вече няколко пъти този разговор го водихме, с експерти, конкретни числа и предложения. Така че, когато на нас ни се казва - "Още от другата година ще направим работна група", ни казват: "Трай, коньо, за зелена трева", изригна и икономическият екперт на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова пред медиите в МС.
Григорова напомни, че всички организации по време на разговорите в социалното министерство са се съгласили, че нощният труд е мизерно заплатен. Въпреки това, срещнахме категоричен отказ, упрекна Григорова работодателите, които не пожелали дори да представят своите виждания с колко да се повиши допълнителното заплащане на работата през нощта.
"Подкрепа" предлага то да е 0,5% от основната работна заплата, а КНСБ са зад колегите си и предлагат цената на нощния труд да варира от 78 стотинки до 1 лев.
И двата синдиката изтъкнаха, че мизерното заплащане на нощния труд ощетява най-вече полицаите, медицинските работници - лекари, медицински сестри, охранители, шивачките.
"И докато ние се оплакваме, че оставаме без медицински сестри, продължаваме да ги гоним с ниско заплащане и ниски добавки към възнагражденията, включително това за нощния труд. Ако се очаква ние да правим палатки, да сложим черни тениски, да застанем на глава или да жонглираме с топки, можем и това да направим. Но да си даваме сметка, че българските граждани изтичат - отиват си и това, което ни предлагат работодателите, е те да бъдат заменени от хора извън Европейския съюз", заяви Ваня Григорова от "Подкрепа". Преди нея и от БЛС категорично се обявиха против мизерното заплащане на нощния труд.