“Класа” е твърде тромава дума. Олигархията не е класа, а банда. Моделът на тези хора не е нито на Адам Смит (нито Бастиа), нито на Маркс: това е Ал Капоне.

 

 

Вертикалният разлом

 

“Непокорната Франция” (La France insoumise), както разказа една интересна статия в Marianne.fr,, е разделена между тези, които все още вярват (именно за вяра става дума) в дихотомията дясно/ляво, и онези, които, подобно на Иниго Ерехон, един от лидерите на “Подемос”, са разбрали, че “основната разделителна линия в нашите общества, не е тази, която разделя социалдемократите от консерваторите, а тази, която разделя онези отгоре от останалата част от обществото, останалата част от обществото, която страда от неолибералния консенсус, от технократските политики и бюджетните съкращения, прилагани ту от левицата, ту от десницата”.

 

Никога не е имало социален асансьор

 

На мен самия ми отне известно време да го разбера, защото живеех с професионалната илюзия, че работя, за да могат децата от народните слоеве да се възползват, както някога, от този прочут “социален асансьор”, с които ни проглушиха ушите. Или, поради липсата на асансьор, който е развален много отдавна, поне от стълбище. Или от таен вход. Или…

 

Или нищо. Никога не е имало асансьор, винаги е било по-трудно за бедните, отколкото за богатите просто да изкачат етажа. И днес вече няма никаква възможност да се издигнат, когато тръгват отдолу. Примерите за “успех”, които ни дават, струват толкова скъпо, колкото американският self made men (самонаправил се човек -бел.ред.), чието изтъкване прикрива факта, че 99 процента от американското общество е толкова парализирано, колкото и нашето. 

 

Когато се родиш долу, си оставаш там.

 

Ето че от няколко години се върнахме в 1788-а, със сгърчена, но тържествуваща олигархия на върха, а долу - смазан и покорен народ. С изключение на това, че сега вече кралят разполага с послушни медии, за държи дребните незначителни хора в щастливо отчуждение: толкова много говорене за щастие в момента, в който то засяга само една микроскопична част от населението, навява на мисълта за медийно дезинформиране.

 

Оста вече не е хоризонтална, а вертикална. Долу е народът. Горе е една каста, която претендира, че е легитимна - не с легитимност по рождение, както при Стария режим, а с тази, която дава изборната система, определяна като “демократична”.

 

Париж и френската пустиня

 

Излишно е да се позоваваме на душите на умрелите при Монтескьо, за да си припомним, че това е само извращение на републиката. Излишно е да подчертаваме, че олигархията е извращение на аристокрацията: правителството на най-добрите бе заменено от сърдечно разбирателство между приятели, чрез мрежи, които са си измислили, за да се разпознават и да изключват народа (Висшето училище по администрация, например, Сметната палата или големите банки).

 

Обърнете внимание, че тази политическа дихотомия има пространствено изражение. Олигархията живее в Париж. Останалото е… периферно. Не съществува, така да се каже. Франция е толкова деиндустриализирана, селяните са притиснати чак до до самоубийство, така отчаяни са градовете, които не са световни градове, че вече почти няма от какво да се страхуват. Достатъчно е да се организира от време на време един голям избирателен фарс, а на следващия ден ще бъде както обикновено.

 

Системата има всички шансове да просъществува, ако ние продължаваме да смятаме, че демокрацията е това, от което се нуждам. Самопровъзгласилите се “елити” записват децата си в изключително квалифицирани ясли, от детската градина до университета - и не ги интересува, че толкова таланти, произлезли от народа, тропат на вратата. От време на време приемат някой, показват го, наемат го - и той се продава.

 

Няма бъдеще

 

“Левичарските” протести (в смисъла, който Ленин дава на този термин) на някои студенти в момента са в посока на това социално заледяване. Отварянето на университета за всички, знаейки същевременно, че учениците, бъдещите студенти, са били изоставени от училищната система, предадена на анархистични педагози, означава да се затвърди тази вертикална ос, която прави по-силни онези горе, които така добре съумяха да конфискуват властта и богатствата, че накрая повярваха, че са легитимни. Това означава да се погребе живия народ в бездната. “Изискванията” тази година са само прах в очите. За да се помогне наистина на децата от народа, би трябвало да се направи истински подбор, но преди всичко би трябвало да се обучава народа. Преди това. 

 

Демокрацията и олигархията вървят ръка за ръка - 

 

както в “лявата” идеология, така и в “дясната” мисъл. Не е без значение, че всички правителства, с трогателно единодушие, инвестираха много пари в увековечаването на училищните гета, тъй като гетото долу беше гаранция за неизменността на гетото горе.  Не е случайно, че всички правителства (но особено онези от левицата) посочиха училищния “елитаризъм” като главния си противник, окуражавайки един егалитаризъм, който, в крайна сметка, служи само на интересите на управляващите класи - които практикуват помежду си 

 

демокрация в затворена система. 

 

“Класа” е твърде тромава дума. Олигархията не е класа, а банда. Моделът на тези хора не е нито на Адам Смит (нито Бастиа), нито на Маркс: това е Ал Капоне, и той вече не е в Чикаго, а в Брюксел - с второ скривалище в Берлин. Що се отнася до възможността да се появят “некорумпирани”, за да се противопостяват на тези хора… Тези, които съществуват, от години са уволнени от победилите на хоризонталната ос. 

 

Многозначителен факт е, че именно от държавите на границите на Европа (Испания или Гърция - или Унгария по някакъв начин) се надигат гласовете на народа. В Испания “Подемос” се превърна за две години в третата партия в страната. Но тя все още трябва да убеди съгражданите си, че Народната партия или Испанската социалистическа работническа партия са ключалки, поставени от мафията, които трябва да бъдат разбити. А не легитимни партии. Във Франция определянето като крайнодесни на хората, които са гласували за Марин Льо Пен, за да протестират срещу изключването си (защото народът много добре разбра, че вече е невъзможно да помръдне под железния ток на кадифената обувка на олигархията), позволява на системата да просъществува - видяхме го през миналия юни. Да се обявяваш за десница или левица е еднакво безплодно. И Макрон, който съвсем не е глупак, играе много умело с противоречията между левицата и десницата.

 

Срещу демокрацията, чийто първоначален дефект позволи това разделение между рай, запазен за “избраните”, и адът долу, трябва да се възстанови републиката. Да се възстанови републиканския момент, в който един човек от народа можеше за шест месеца да стане генерал. Срещу глобализацията трябва да се възстанови нацията. Трябва да се направи бързо, в противен случай ситуацията ще се влоши. Не чрез избори - те са контролирани от системата -, а от улицата. Ако ли не, улицата рано или късно ще си отмъсти, за лошо или за още по-лошо. 

 

Със съкращения 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

30 коментар/a

passer-by на 25.04.2018 в 19:04
Главната цел на "избраните" / а дали ние ме ги избирали ? / наши "транс-атлантически" ментори, и на техните слуги от СЕМ, е : пълно зомбиране, тотална идиотизация, дигитализация, превръщане на народа ни в стадо от «двуноги», реагиращи само на заложените от /техните/ СМИ, системи за «образование и възпитание» рефлекси и импулси / като например с т. н. флашмоб-ове /. Най-ефективно идиотизиране на човешката маса се постига с ежедневните многочасови ток-шоу, ниско качествени хумористични предавания, нон-стоп излъчвани филми с насилие и убийства, както и с разлагащи съзнанието турски сериали. Медиите, вместо да са проводник за духовно и интелектуално развитие, за масова физическа култура и спорт, общуване с природата, култивиране на семейните ценности и насърчаване на раждането и отглеждане на деца, уважение и респект към честния труд – настървено ни промиват мозъка с дебилни ток-шоу, чалга-песни, турски кючеци и долнокачествен хумор. ТВ и интернет станаха главно оръжие за пълното морално и духовно разложение на хората, за варваризация и цифрова идиотизация. И по този начин населението се превръща в покорно и лесно за манипулиране. На практика понастоящем преобладаваща част от българското население /под девиза "Напред към евро-атлантическите ценности!"/ само за период от 25 г. беше доведено до интелектуалното и морално ниво на негрите и латиносите в американските гета. И след "оковите" на социализма дойде "истинската" свобода – хомосексуализъм, проституция, наркотици, хазарт, мафиотски убийства и тотална "битова" престъпност... Е, тази /глобална/ "медийна среда" неминуемо ще доведе до желания краен резултат : духовно, интелектуално и физическо разложение, деградация и физическа смърт на народа ни... За да живеят и добруват "истинските" апостоли на "евро-атлантическите ценности"...Ха, дано, ама надали...Т. нар. "Западна цивилизация" вече е в позицията "болния човек" на планетата Земя и е обречена на гибел - защото общество, в което няма място за семейни ценности, за зачитане и уважение на роднините и на сънародниците, както и на враговете /защото и те са хора/, няма място под Слънцето. "Ценности" като: любов към парите, хищническо свръхпотребление, хедонизмът, хомосексуализмът и масовото убийства на цели народи, не могат да послужат като здрави основи на общество, те водят към самоунищожението му...в рамките на 1-2 поколения...
невролог на 25.04.2018 в 19:12
Цитат от статията:"да се възстанови републиката,в която човек от народа може да стане за шест месеца генерал".Ние и великият СССР вече сме ги преживявяли тези левичарски мераци-"школа краснъй професуръй"-където неграмотни полуидиоти за две години ставаха червени професори,тока,че ЧК и НКВД спокойно да могат да пратят в Сибир истинските руски професори.Не че и сега на го изживявяме това-даже Лъчо"Мозъка" стана доцент.А социален асансьор,стълбище,ракета и т.н.,никога не е имало- в най-добрия случай кадърните представители на низините са се катерили по въже ,докато горестоящите са ги посрещали с "Камъни и дървье".
Атанасов на 25.04.2018 в 19:27
"Срещу глобализацията трябва да се възстанови нацията. Трябва да се направи бързо, в противен случай ситуацията ще се влоши. Не чрез избори - те са контролирани от системата -, а от улицата. Ако ли не, улицата рано или късно ще си отмъсти, за лошо или за още по-лошо."
Станчев на 25.04.2018 в 20:33
Големите държави могат да си позволят да правят грешки , малките като България - не. А България направи точно такава фатална грешка - развали социалната си държава и я даде за разграбване . Толкоз. Който не е разбрал - да чете.
Бе добре се сетил мосю, ама на 25.04.2018 в 21:02
дали не е малко късно? Улицата без външна помощ е обречена, така че остава или Мари Льо Пен, или пасивното неподчинение на Махатма Ганди. ПП за невролог - тоя, дето за шест месеца от капитан станал генерал, се нарича Наполеон Бонапарт.
Станчев, я мислим, оти дека не България на 25.04.2018 в 21:09
направи грешка, ами САЩ, дето станааме съюзници. У 1914-та станааме съюзници со кайзеровия Райх - дека го сега кайзеровия Райх? После станааме съюзници со Третио Райх - дека го сега Третио Райх? После станааме съюзници со СССР - дека го сега СССР? А за социалната държава си много даже прав.
Христо до passer-by на 25.04.2018 в 21:13
Споделям.
Re: passer-by на 25.04.2018 в 19:04 на 25.04.2018 в 22:13
точно!
Mockingbird на 25.04.2018 в 23:10
една много прецизна, вертикална и хоризонтална аутопсия на съвременната "демокрация", която на практика легализира беззаконията на пожизнената каста на вечните политици поставени в услуга на концерните и свръх-богатите. ако политиците са послушни - те ще бъдат преизбрани. това е пределно ясно и без да има "избори". системата е предразположена генетически към саморазпад, защото е създадена от кръвосмешения (буквално и преносно). "улицата" може и да ускори този процес, но какво, ако тя самата е под властта и манипулациите на онези безбожници и антихристи, които се вземат съвсем сериозно "самите богове". нима не стоят пред очите ни разрушенията, скъсаните връзки и човешките нещастия, които са свързани именно с "улицата", "майдана", "жасминовата революция" и т.нт. за мен ядрото на тази статия се намира тук: "Моделът на тези хора не е нито на Адам Смит (нито Бастиа), нито на Маркс: това е Ал Капоне, и той вече не е в Чикаго, а в Брюксел - с второ скривалище в Берлин.".
Амира на 26.04.2018 в 00:01
@passer-by +1!
odd на 26.04.2018 в 00:53
Има искрица надежда - щом и "там" се намират хора , които виждат ( и назовават ) нещата с истинските им имена ....!
SOS на 26.04.2018 в 01:53
БРАВО....КОГАТО СИ РОДЕН " ДОЛУ" ПРИ ПРАСЕТАТА И ЗАКЪРМЕН С ФИЛИЯ С МАС,СИ ОСТАВАШ ДОЛУ ЗАРИНАТ ВЪВ ВОНЯ И ПРОСТОТИЯ ТА ДОРИ ДА СИ ОКРАЛ МИЛИОНИ.И ТАЯ ВОНЯ Е ЗАТИСНАЛА И " ДЕТЕТО",КАПИШИ МУТРО?
Българин от Б на 26.04.2018 в 02:29
когато тръгнеш по-отдолу пътят до горе е по-дълъг, но има такъв път, поне така е в щатите. Най-напред 3 месеца продавач в супермаркет през деня, вечер разтоварване на камион и зареждане на магазин от същата верига в центъра(за да не спира трафика, камион може да бъде разтоварван само след 10 часа вечерта), а след това ноща беше моя, за да се науча да използвам местните стандарти и правилници и норми за проектиране...и мечта само да ме допуснат до проектантски офис, само да ме допуснат...след 3 месеца ме допуснаха, пазя още писмото с офертата, назначиха ме за "jack of all trades-drafting, engineering etc"(момче за всичко-чертане, инженерство и др) След 1 година станах главен инженер в същата фирма и след 22 год съм все още там. При синът положението беше подобно-още в колежа ги сортираха от по-добрите работодатели според уменията и на най-добрите им пазеха места за да ги наемат като завършат,Завърши и от тогава работи в Харвардския университет. Трябва и много късмет. А късметът се придобива като работиш много:-)
Коко Боко на 26.04.2018 в 08:49
А дали простаците искат да се учат ? Нуждаят ли се цигaнитe от социален асансьор ? Мизерниците, които си хвърлят боклуците по улицата и се кефят на чалгата, на тях дали им пука за загрижеността на господина ? Арaбите и негритe от парижките преградия дали имат друг интерес, освен да си получат помощите и да си бият главата у земята в джамията ?
observer на 26.04.2018 в 10:02
Няма социални асансьори на тоя свят. Просто малцината изкачили се ги забелязват медиите, стават герои на художествени творби и обитателите на долните етажи се впечатляват. Стават по-популярни от живеещите горе. Рядко по някой политик, по-често спортист, човек на изкуството, там където помагат вродените дарби. Един Лионел Меси е по-известен от целия аржентински елит, някой ще измисли интернет приложение в точния момент, друг ще се измъкне от гетото и ще стане прочут рапър. И няма гаранция, че наследниците му ще останат там. За разлика от един принц Чарлз. Той няма необходимост нито да се доказва, нито да притежава качества. Такъв е светът, останалото са надеждите ни, че като пораснем, ще се оженим за царската дъщеря.

Напиши коментар