Първата подмяна е внушението, че става дума за борба за “автокефална украинска църква”, за битка между “незалежна”, европейска Украйна срещу деспотичната, евразийска Русия. Европравославие срещу евразийски православен цезаропапизъм. Така представено, няма как да не събуди симпатиите на неизкушената от историческа и църковна фактология аудитория. Медийната картина съзнателно игнорира и почти не говори за Украинската православна църква (Московски патриархат), начело с митрополит Онуфрий, призната от всички поместни църкви. А това са мнозинството украински православни християни. Патриарх Алексий дава през 1990 г. автономия на УПЦ (МП) – самостоятелно да избира епископата си, да контролира финансите си. В Синода на УПЦ (МП) няма представители на РПЦ, докато в Синода на РПЦ членуват украински митрополити. Ако някой има правото по канон да иска автокефалия, то това е УПЦ (МП), не разколниците, които се роят, и далеч не се изчерпват с УПЦ (КП) и УАПЦ. Спомнете си българските разколници от зората на прехода и фалцета: “Лустрация!”. Медийният и политическият образ за “автокефална украинска църква” се фокусира предимно върху неканоничната УПЦ (КП), начело със самоназначилия се патриарх Филарет, разстриган монах, отлъчен от РПЦ. Филарет с политическата подкрепа на майданските власти в Киев, поощрявани официално от американските си партньори, воюва срещу украинското Православие. Това не е просто майдан – политически преврат с външна намеса, това е битка за души, анексиране на духовно пространство. Православна Украйна не воюва с Русия. Киев воюва с Православието в Украйна, заставайки на страната на разколниците, на неправославните. Разколниците са “вместо”/”против” Христа. Киев е направил своя избор.

 

Дарина Григорова, снимка: Ваня Филипова

 

Звучи радикално? Мракобесно! Скандално, може би? Да, може и да реже светското ухо, изнежено от либералния комфорт на всеобщата/всеядната любофф. Но за църковния разкол, надвиснал над Православието, няма как да се използва политкоректна лексика. Каноните пазят чистотата на Православието, нарушаването им откъсва отломъци от Църквата, но тя остава “стълб и крепило на истината” [1Тим. 3:15].

 

Антихрист не значи само против, но и “вместо” Христа. Всеки опит за подмяна на канона под формата на “реформа”, “модернизация”, икуменическа прегръдка, “обновление” и прочее благовидности, е антихристиянство, или избор между Христа и антихриста – осъзнат или не. 

 

Най-често “вместо”, “на мястото на” Христа в човешкото сърце се предлагат идеологии. А те се приемат на доверие/вяра в светлото бъдеще, или фентъзи минало, може и фантастика. Многообразието е гарантирано, а целите галят ухото: “справедливост”, “братство”, “щастие”, или пък “висок стандарт”, “безсмъртие”. Има за всеки, потребителската кошница на идеологията е щедра.

 

Москва и Фенера

 

Когато една империя загине, тя продължава живота си в идеологическото време с измамното очакване на ренесанс като реплика, дубликат, едно към едно с машина на времето – илюзия с опасни последствия. 

 

Съветската империя след 1991 г. живее идеологически между мавзолея на Ленин и 9 май. Османският халифат се реанимира в неоосманизма. “Византия след Византия” има много идеологически проекции, далеч не всички безобидно културологични или православно патетични като “византинизма” на Константин Леонтиев. “Византия”, или “Константинопол”, или “Новият Рим” се идеологизира и агресивно като “Мегали идея”. 

 

Малоазийската катастрофа след Първата световна война отрязва “мегали идеята” от историческата география на елините. Гърците безвъзвратно са изгонени от Мала Азия. Остава вариантът за реванш в духовната география на Православието, който пленява фанариотите, олицетворени от Вселенския патриарх. В титулатурата му неслучайно са “Константинопол” и “Новият Рим”. Кавичките липсват в изписването му, но показват реалността. Константинопол пада през 1453 г. и оттогава е Истанбул [“Града”, но не на Константин], в чийто квартал – Фенер, се изчерпва “вселената” на патриарха, легитимирана политически от валидността на турския му паспорт. След Втората световна война се добавя и финансовата зависимост на Вселенския патриархат от САЩ, където е разположена малоазийската гръцка диаспора. Канада е другото й средище. 

 

“Фанариот” и “православен” е като “ислямист” и “мюсюлманин” – несъвместими са. Както мюсюлманинът, ставайки ислямист (салафит, уахабит, “умерен опозиционер” с бяла каска), престава да бъде мюсюлманин, така и фанариотът престава да бъде православен, защото предпочита “мегали идеята” пред Православието. Идеология срещу вяра, беззаконие срещу канон. 

 

Константинопол е мираж, докато Москва е факт. Оттук и старата вражда за “Рим” (“Новия” или “Третия”) между Вселенската патриаршия и Руската православна църква, проявила се за пореден път в Украйна. При всеки удобен момент, когато Руската православна църква е подложена на гонения от властите, Вселенският патриарх се съюзява с гонителите. 

 

През ХХ век фанариотите преговарят с болшевиките и признават покровителстваните от тях разколници – обновленците, срещу руския патриарх Тихон. Вселенският патриарх Григорий VII е готов да прати в СССР своя комисия със свои епископи “за умиротворяване”, предлагайки на патриарх Тихон да се оттегли (май 1924 г.). 

 

Руският патриарх отговаря по канона с цитати от Вселенските събори: незаконна намеса във вътрешния живот на РПЦ, която е “признавала и признава първенството по чест, но не по власт” на Вселенския патриарх (юни, 1924 г.). 

 

Следва писмо на митрополит Василий (бъдещият вселенски патриарх Василий III) до председателя на Секретариата по въпросите на култовете при президиума на ВЦИК – П. Г. Смидович. От името “на целия Константинополски пролетариат”: “Съветска Русия може да откликне на молбата на пролетариата от Близкия Изток… и да окаже на Константинополската патриаршия велика услуга... още повече, че Вселенският патриарх, признат на Изток за глава на целия православен народ, ясно е показал с действията си разположението си към съветската власт, която той признава” (юли, 1924 г.).

 

Обновленците са готови да се откажат от автокефалията на РПЦ и да се подчинят на Фенера в замяна на легитимацията им. Впрочем обновленците са за въвеждането на второбрачие при свещениците, антиканонична практика, въведена наскоро във Вселенския патриархат от Вартоломей – братя по дух.

 

Изборът не е и между Русия и Украйна, православна Украйна е с Русия

 

Кривото огледало на евролибералните медии съзнателно подменя два фокуса на конфликта в Украйна. 

 

Първата подмяна е внушението, че става дума за борба за “автокефална украинска църква”, за битка между “незалежна”, европейска Украйна срещу деспотичната, евразийска Русия. Европравославие срещу евразийски православен цезаропапизъм. Така представено, няма как да не събуди симпатиите на неизкушената от историческа и църковна фактология аудитория. 

 

Медийната картина съзнателно игнорира и почти не говори за Украинската православна църква (Московски патриархат), начело с митрополит Онуфрий, призната от всички поместни църкви. А това са мнозинството украински православни християни. Патриарх Алексий дава през 1990 г. автономия на УПЦ (МП) – самостоятелно да избира епископата си, да контролира финансите си. В Синода на УПЦ (МП) няма представители на РПЦ, докато в Синода на РПЦ членуват украински митрополити. 

 

Ако някой има правото по канон да иска автокефалия, то това е УПЦ (МП), не разколниците, които се роят, и далеч не се изчерпват с УПЦ (КП) и УАПЦ. Спомнете си българските разколници от зората на прехода и фалцета: “лустрация!”. 

 

Медийният и политическият образ за “автокефална украинска църква” се фокусира предимно върху неканоничната УПЦ (КП), начело със самоназначилия се патриарх Филарет, разстриган монах, отлъчен от РПЦ. Филарет с политическата подкрепа на майданските власти в Киев, поощрявани официално от американските си партньори, воюва срещу украинското Православие. Това не е просто майдан – политически преврат с външна намеса, това е битка за души, анексиране на духовно пространство. 

 

Православна Украйна не воюва с Русия. Киев воюва с Православието в Украйна, заставайки на страната на разколниците, на неправославните. Разколниците са “вместо”/”против” Христа. Киев е направил своя избор.

 

Втората медийна подмяна е представянето на РПЦ като инициатор на разкола в Православието и неглижирането на грубите нарушения на каноните от вселенския патриарх Вартоломей (“вселенските легати” на чужда канонична територия на УПЦ (МП), незаконното снемане на анатемата от Филарет, непризнаването на каноничната територия на РПЦ и др.).

 

Вартоломей подценява манталитета на украински разколници. Филарет не е очарован, че е “разжалван” като митрополит, подчинен на Константинопол, и твърди упорито, че “е бил, е и ще остане патриарх”. 

 

Вартоломей обаче познава манталитета на украинските православни, които ще защитават храмовете и Киево-Печерската Лавра, подложени на риска от превземане от разколниците с политическия чадър на Киев. Това означава религиозна война, гонение на православни. Геополитически хаотизацията на Украйна е удар срещу Русия. 

 

Опитите да се опростят събитията, сравнявайки с Естония през 90-те години, когато вселенският патриарх легитимира антиканонично втора Естонска православна църква, извън РПЦ, и временно пак е прекратено евхаристийното общение между Москва и Фенера, са уязвими. Защото Киев за руското Православие е това, което е Охрид за българското Православие и Косово – за сръбското. 

 

Разколът като духовна реалност вече ще бъде удар срещу Православието, перфидно премислен, надълбоко, в сърцето. При разкол пукнатината ще е във всяка православна църква, във всеки храм, където и да се намира той. Всяка поместна църква ще трябва да вземе страна. Защото преглътне ли се беззаконието на Вартоломей, всяка поместна църква ще бъде заплашена от “вселенско” опекунство и отричане на автокефалията й под политически натиск отвън, както се случва сега с Украинската православна църква (МП). 

 

Всеправославният събор по канон може да удържи на натиска на беззаконието и да избегне разкола.

 

Изборът предстои.

 

Още от категорията

73 коментар/a

за Фенера на 18.10.2018 в 18:13
Настана Време разделно. На #КОЙ ли ще му падне фенера, а?
observer на 18.10.2018 в 18:20
До: observer на 18.10.2018 в 08:40 на 18.10.2018 в 13:51, отговарям: Така е, макар и Сталин да възстановява на практика унищожената руска църква под натиска на обстоятелствата, нападението на Германия. Но със сигурност и разбира обединяващата роля на Вярата закодирана много дълбоко в човешкото съзнание. А Ленин, е друго нещо, за разлика от Сталин, у него няма човешки черти, единствено някаква механизирана рационалност. И с друго съм съгласен, парадоксално е на пръв поглед, при репресиите срещу ленинската гвардия жертвите са си получили заслуженото, а и военопрестъпника Тухачевски също, употребил отровни газове срещу разбунтувалите се от глад руски селяни.
Мегали идея на 18.10.2018 в 23:09
Само като прочете човек "За произхода на днешните гърци" и отвори географските карти от първата половина на XIX век и му става ясно за какви гърци и колко иде реч. Заграбиха първо земи до линията Арта-Волос през 1832 г. После англичаните им подариха Йонийските острови, за да ги вкарат в кошарата срещу Русия. След това отново подарък или по-точно с чужда пита - помен. Тесалия през 1881 г. понеже не се били включили във войната на страната на Русия. Макар Портата да им предлагала /съвсем разумно между другото/ - Крит. Ама без Тесалия няма ... Македония. А и Тесалия е по това време повече българска, отколкото гръцка. Има едно писмо от 1850 г. се пази в Националната библиотека от днешен Алмирос - чисти български имена. После първа гръцко-турска война. Бой по канчетата и пак ги спасяват. С минимални териториални отстъпки, иначе османците бяха минали Термопилите и влизаха в Атина. После - Балканската война, Междусъюзническата и апетита идва с яденето. Заграбиха повече от половината Македония и цял Епир. Нито едната, нито другата област са гръцки! И за капак - включиха се в Първата световна на правилната страна. И айде в Мала Азия да възстановим Византия, ама ЯДЕЦ! Е, пак издеяниха нещо - Западна Тракия, понеже България не трябваше да има излаз на топло море. Втората световна си го получиха, ама за кратко. И сега отново англо-американската сволоч с техната агентура им бута ГЮВЕЧ! И понеже сега удариха на камък с името Македония и айде Вселенски разкол, понеже без Македония пада цялата конструкция и може да се окажем ПАК на Термопилите, където винаги гърците са чакали разгрома си - бил той от персите, османците или германците. АМИН
защо ли? на 19.10.2018 в 11:50
Авторката пише непрекъснато материали възхваляващи Москва
Защо ли пък не? на 19.10.2018 в 12:41
Ами навярно защото има защо Москва да бъде обичана, или Ви е дотолкова промит мозъкът, че не можете да го усвоите това?
Фриц Клингенберг на 19.10.2018 в 14:00
Те усвояват само пари. Уж американски, а реално китайски. Който не плюе, не трябва да получава грант. А без грантчетата ти да видиш ... гладна мечка плюе ли по Матушката! Като отвориш Работническото им дело след прибирането на Инджев от Москва, ще проумееш! Иначе къдет е.еш, там и целуваш, и всичко си отива на мястото.
трол на 19.10.2018 в 15:59
Когато идва Христос, ,той е имал сила и власт, която си отива след разпятието му. Но на Петдесятница силата и Святия дух идват в Апостолите, които след смъртта си не оставят силата и светия Дух на последователите си. Но Апостолите написват Новия завет за Христос, а Апостол Лука написва Деянията на Апостолите, където Святия дух в него пише за Светия Дух в останалите апостоли. Това е все едно Най нов завет на светия Дух. Когато император Константин издава Миланския едикт в 313 година, Светите отци, за да имат зад себе си завет на Святия Дух, чрез който да се легитимират като богове, каквито не са създават Символа на вярата и Света троица, които никога не са описани в Библията, и написват Светото предание в катехизис, на Никейския събор в 325 година. Светото предание е казаното от Христос, но не написано в Новия Завет, и смисълът на което човеците Свети отци са обърнали на 180 градуса. Така православните свещеници се представят, че уж са носители на святия дух и се обличат в златотъканни дрехи, слагат си корони, кадят тамян и т.н.Тези свети отци са свети Атанасий, Тертулиан, Блажени Августин и т.н. Именно те са създали Православието. На Константинополския събор 381 година се допълва символа на вярата и в 382 година Православието става официалната религия на Римската и византийска империя по късно. Чрез Бог Отец иСтария завет се легитимира императора и другите велможи - феодали, чрез Светия дух и Светото предание се легитимира Патриарха и свещениците и монасите и им се дава земя. За плебеи, роби и варвари остава Христос и Новият завет. Така тази религиозна система способства да се премахне робството и се създава феодално общество. Но от тук нататък в православието изобщо не се прави Реформация, а и досега православната църква е феодална църква и тя пречи да се развие капитализъм. Католическата църква, която също е действала по светото предание иска пари за индулгенции, за да опрощава грехове, и затова в Европа се прави реформация и както казва Макс Вебер, протестантския етос е създал капитализма. Католическата църква и тя се реформира на Тридентския събор, но православната църква не се реформира, поради османското нашествие. Не я реформира и Руската православна църква и затова и досега Православните църкви са феодални църкви и абсолютно неадекватни за съвремието.
за съжаление на 19.10.2018 в 16:51
Неадекватна на съвремието е и авторката на този материал
Има ли защо Москва да бъде обичана? на 19.10.2018 в 18:31
Обикновено човек не обича чужди градове, евентуално ги харесва. Обичат се любима, деца, родители, можеш да обичаш и страната си, природата и. Но ако някой иска именно да обича Москва, добре е да я види на живо и да се срещне с московчани. И после да се изкаже пак.
Обичана ли? Обичана - не, но задължително подкрепяна! на 19.10.2018 в 21:23
Иначе - Хирошима и Нагазаки, ама в Европа - примерно Берлин и София. Харесва ли ви? Или за няколко сребърника от Козяк ... Хубаво е да се ползва въжето останало още от Юда, поне ще спестим мат'риал /по Баце/.
Не ви е мястото в тази дискусия, уважаеми на 20.10.2018 в 09:59
Хирошима, НагаЗаки, Козяк, задължителна(!) подкрепа на Москва, вземете пример от “трол”, това е темата.
м/у Гога и Магога на 21.10.2018 в 09:33
Трол (19/15:59) е изтипосал възможно най-нахалната и лишена от финеса на синята кръв светска глупост, с която де факто си е въобразил, че заклеймява православието и благородниците. Айде махайте се оттука с тия тролщини, че предизвиквате само бурен смях с ученото си незнание!
трол на 21.10.2018 в 11:31
Православието.( Подобрено и редактирано.) Когато идва Христос, той е имал сила и власт, която си отива след разпятието му. Но на Петдесятница силата и Святия дух идват в Апостолите, които след смъртта си не оставят силата и светия Дух на последователите си. Апостолите написват Новия завет за Христос, а Апостол Лука написва Деянията на Апостолите, където Святия дух в него пише за Светия Дух в останалите апостоли. Това е все едно Най нов завет на светия Дух. Когато император Константин издава Миланския едикт в 313 година, Светите отци, за да имат зад себе си завет на Святия Дух, чрез който да се легитимират като богове, каквито не са, създават Символа на вярата и Света троица, които никога не са описани в Библията, и написват Светото предание в катехизис, на Никейския събор в 325 година. Но в тях не е бил Святия дух и все едно човеци пишат за Бог, което не е редно, защото за да е Божие Слово, написаното трябва да е от Бог – Святия дух - в човека. Светото предание е казаното от Христос, но не написано в Новия Завет от Апостолите, то се е предавало от уста на уста и смисълът на което, човеците Свети отци са обърнали на 180 градуса. Така православните свещеници се представят, че уж са носители на Святия дух и за да се представят, че уж са със Святия Дух, се обличат в златотъканни дрехи, слагат си корони, кадят тамян, правят литургии, меси, целуват се ръцете им, в храмовете е пълно с икони по стените, и т.н. Тези свети отци са свети Атанасий, Тертулиан, Блажени Августин и т.н. Именно те са създали Православието. На Константинополския събор в 381 година се допълва символа на вярата и в 382 година Православието става официалната религия на Римската и Византийска империя. Чрез Бог Отец и Стария завет се легитимира императора и другите велможи - феодали, чрез Светия дух и Светото предание се легитимират Патриарха, свещениците и монасите, и им се дава земя. Но Светия дух не е бил в Светите отци, патриарха и свещениците За плебеи, роби и варвари остава Исус Христос и Новият завет и те стават крепостни селяни, добри и човечни и това удовлетворява императорите и патриарсите. Както казва Ботев – „стадо от вълци в овчи кожи“. Така тази религиозна система способства да се премахне робството и се създава феодално общество с феодали и крепостни селяни. През 1054 година римската църква се отделя от православната църква и прави козметични промени. Но от тук нататък в православието изобщо не се прави Реформация, а и досега православната църква е феодална църква и тя пречи да се развие капитализъм. Католическата църква, която също е действала по Светото предание иска пари за индулгенции, за да опрощава грехове, и затова в Европа се прави Реформация и се създава протестантските евангелски църкви. При протестантите в църквата не се служи по Светото предание, а се проповядва по светото писание – Библията, което е Бог Слово. Така, както казва Макс Вебер, протестантския етос е създал духът на капитализма. Католическата църква и тя се реформира на Тридентския събор, но Православната византийска църква не се реформира, поради османското нашествие. Не се реформира нито Руската православна църква, нито Гръцката или Българската, или другите православни църкви. Затова и до днес Православните църкви са феодални църкви, и абсолютно неадекватни за съвремието.
за безконтролността на прехода от традицинно към модерно на 21.10.2018 в 12:02
До трол: правилно, не се реформира православната църква, нито българскат, нито руската, но и тъкмо това се оказва решаващо за запазването на сакралния й дух - защото реформацията е първата революция за секуларна, т.е. антирелигиозна, общественост. А това е вече отпадане не само от тайнствената и съборна църковност, но и от Святия дух, който го няма и няма никак да го срещнеш по стъгдите и сред крясъците на проповедници с бели якички.
observer на 21.10.2018 в 12:45
Малко в по-битов план. Българската Църква е сакрална като курбан на религиозен празник, повече общност определяща ни като народ, отколкото мистично изживяване. Имаме си и народно творчество за поповете, не много ласкателно, а и думите на най-почитания ни поет, Ботев, за нея. Традиционно принадлежността ни конкретно към православието е била на заден план, изместена от отношението християнство - ислям. Подмяната на понятията Вяра и християнство с православие и акцентът върху последното идва от Русия, където сблъсъкът е на политическата основа Изток - Запад. Опитите да се наложи тази позиция издава чуждо влияние. Вярата у българина не се налага с огън и меч, това е вяра на оцеляването ни.

Напиши коментар