Николай Поляков: Ние търсим идеалната формула, вместо постепенно да я постигаме

Николай Поляков:  Ние търсим идеалната формула, вместо постепенно да я постигаме
Това, което нарекохме културно пространство през последните двайсетина години, се задръсти от понятия като реформи, методологии, субсидии, симфониети, пАри нема - действайте, билетче - парички... В същото време знаем, че всичко, свързано с управлението и организацията на културата и изкуствата в нормалните държави си тече с пълна сила, защото правилата са отдавна измислени и проверени, те са прости и ясни. Нашето лутане в опитите да въведем някакъв ред, кой знае защо винаги са някакви недомислени полумерки, при това въвеждани с апломб от всяко поредно управленско тяло. И винаги накрая - какво? Огледал се Илия, пак в тия! Или ако се намери някой, който да си сложи главата в торбата, за да направи опит за обмислена и логична промяна, той бива низвергнат, оплют и изхвърлен. И така докога? Разговор с режисьора Николай Поляков.

Коментари

  • kancho kasabov

    06 Март 2014 2:40ч.

    Blagodaria NIkolay. Radvam se che te poznavam

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ

    11 Март 2014 14:17ч.

    \"социализма е недоносче, да правим като западните фирми, да стимулираме ефективността на работещите, митингова демокрация\" - Тодор Живков http://www.youtube.com/watch?v=z5ZJpQCaZnY - Философията на този филм, е философията на БКП през 1980те. И ето защо Тодор Живков, Иван Костов и постановката на Ричард Ран - искат корпоративен ред. В периода на разпада на СССР в полза на капитализма се определят едва 17% от населението, докато сред московския номенклатурен елит частта е 77%. Това определя и целта на фалшификациите – да се оклевети максимално социализма, който номенклатурният елит унищожава. С фалшификациите „демократите” заблуждават народа, принуждавайки го да се откаже от привързаността си към социализма и да търпи силно влошените жизнени условия, резултат от реформите. Така бившата „комунистическа” номенклатура и сегашна олигархия се оказва в дъното на голяма част от антисоциалистическата пропаганда, с която даже днес някои протестират срещу същата тази олигархия. Пропагандата изглежда вездесъща и непобедима.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи