In memoriam Кольо Карамфилов: Криво ми е, защото виждам безнадежността...

Кольо Карамфилов си отиде. Винаги при такава изненадваща загуба си казваш: "Ама как така? Вчера го видях. Ама той не боледуваше... Защо?". Понятието творец толкова се изтърка, че то вече може да бъде свързвано само с хора като Кольо Карамфилов. Наричаха го ексцентрик, а той беше просто творец. Той искаше на всичко да вдъхне живот - на платното, на дървото, на желязото, на гумата, на сцената, на болното си дете. Човекът, който твърдеше, че най-тежката болест е безразличието. Безразличието - болестта, която него никога не засегна. Боже, погрижи се за него. Той беше Твой човек.