- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 702
- 1
В началото на своята шеметна кариера, през 1899 г., челистът формира трио с Жак Тибо (цигулка) и Алфред Корто (пиано), с което обикаля света. Ето един знаменит техен запис от 1928 г. – Бетовен – клавирно трио „Ерсхерцог”:
Приживе Пабло Казалс споделя: „Най-важното нещо в музиката не се намира в нотите, а между тях. Сърцето на мелодията не може да се изрази на хартия. Човекът е конструирал множество машини, но коя от тях наистина оправдава работата на неговото сърце? Това е музиката – божественият път да кажеш най-красивите и поетични неща на сърцето”.
Казалс остава в историята на звукозаписа най-вече с человите сюити на Бах, които изпълнява и записва периодично. Благодарение на него днес сюитите заемат достойно място в концертния репертоар на челистите. Вижте как свири Първа сюита, запис от 1954 г.:
Разбира се, ако искате да чуете всички Бахови сюити с него, ви препоръчвам аудиозаписите му от края на 30-те години за EMI.
Интернационалната му кариера е шеметна – в първите години на ХХ век прави концертно турне в Холандия и Испания с пианиста Харолд Бауер, има изяви в Северна и Южна Америка (единственият челист, правил турнета там по това време). През 1904 г. е поканен да свири в Белия дом от президента Рузвелт, а същата година прави своя дебют в Карнеги Хол под диригентството на самия Рихард Щраус („Дон Кихот”).
В YouTube намерих един изключително интересен видеодокумент – майсторски клас на Пабло Казалс от Бъркли, 1960 г. Там той учи как се свири Хайдн – чело концерта, 1 част:
Един виолончелист не може да не започне с Пабло Казалс – колкото и да е банално, това е фигурата, която някак си изправя челото на крака. Отрежда му една вече изключително водеща роля в музикалната партитура. Челото се превръща във въздействащ, солиращ инструмент. И преди е било така, но при Пабло Казалс вече става закон, започват да го сравняват по значимост с цигулката и пианото в началото на XX век.
Непременно вижте и великолепния документален филм на Би Би Си за един от най-интересните творци на ХХ век:
За финал завършвам с една от многото мъдрости на великият Пабло Казалс: „Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за Вселената, миг, който няма да се върне... А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави четири и че Париж е столицата на Франция.
А кога ще започнем да ги учим и на това, какво представляват те самите? Трябва да кажем на всеки от тях: Знаеш ли какво си ти? Ти си истинско чудо. Ти си неповторим. През всичките изминали години не е имало дете като теб. С твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш. Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетовен. Имаш сили за всичко. Да, ти си истинско чудо! И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого, който също като теб е истинско чудо? Ти трябва да работиш – ние всички трябва да работим, за да направим света достоен за децата му...”.
