Нов запис на националния ни химн направи Софийската филхармония с Найден Тодоров (видео)

Нов запис на националния ни химн направи Софийската филхармония с Найден Тодоров (видео)

Министърът на културата маестро Найден Тодоров и Националният оркестър направиха нови записи на химните на Република България и Европа Маестро Найден Тодоров и Софийската филхармония направиха нови дигитални записи на двата химна в края на април. Те ще бъдат качени на сайта на Министерски съвет, откъдето всички институции ще могат да ги изтеглят безвъзмездно.

Новите записи са направени в зала „България“ и освен че притежават висока художествена стойност, отговарят и на технически изисквания на новото време. „През XXI век – времето на интернет и изкуствения интелект, България заслужава да има дигитална версия на оригиналния български химн и на химна на Европейския съюз“ – споделя министър Тодоров.

 

 

Основа на музиката и текста на химна на Република България е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Песента е утвърдена за химн през 1964 г. През годините текстът е променян многократно. Оркестрацията на официалната версия на българския химн е на големия български композитор Александър Райчев.

През 1972 г. Съветът на Европа приема „Ода на радостта“ за свой химн. През 1985 г. тя е приета от лидерите на Европейската общност за официалния химн на Европейския съюз. Музиката е част финалното Presto на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, в което е включен и текста от „Ода на радостта“ от Фридрих Шилер.

 

 

Коментари

  • Иван Ъ.

    06 Май 2024 12:45ч.

    Горд ни е химнът, в ракиен минор. Пращим от подюрганен патриотизмът и хвалим героите си, много от които сами сме предали. За нищо не ставаме, затова ще ни гледат сеира.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    06 Май 2024 14:32ч.

    Шуми Марица може би .............................

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гласове уважава Нов Български Университет

    07 Май 2024 23:09ч.

    "От 1993 г. става студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския музикален университет като стипендиант на Ротари клуб – Виена, където завършва като бакалавър през 1996 г. През 1996/1997 г. е поканен от фондация „Ленард Бърнстейн“ (Йерусалим) на специализация в Израел, където работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония. През 2001 г. получава и магистърска степен от Нов български университет. През 2013 г. се дипломира и като мениджър в областта на културата в Нов български университет."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гого Ъ.

    06 Май 2024 16:26ч.

    Абе друго си е това “Ода на старостта” от Бетховен. Гръмко, могъщо, сближаващо, европейско и по далече от Истанбул.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • доц. Карачибук

    06 Май 2024 16:44ч.

    Смешно и тъжно е да гледаш как самовлюбеният Найден дирижира. Смешно е как се мъчи, тъжно е как тормози клетите музиканти. Това проличава и от публикуванато днес видео. Навярно то е заръчано от самият Найденчо за да начеше егото си. Виждаме го да дирижира "Мила Родино". Колкото и да му дълъг палисандровият батон, той си остава все същия селчо. Забелязват се и известни промени: купил си е нови китайски кецове, а шкембето му съвсем е отхвъркнало и грозно надига тениската. Страшно ме натъжи отношението на Найден към очилатия тромпет и първите два тромбона - вижда се на 55-та секунда. Та-та-тада пам-пам-пам, поправя ги Найден и ги съветва да не разливат млякото. А тромпетистът - зрял, оитен музикант, същенски Лудвиг Гютлер. Видя се как справедливо се обиди. Погледна презрително дирегента и от яд дори деликатно си бръкна с мундщук в носа. Видеото ни показа, че във филхармонията кипи безсмислен дигитален труд, лее се цифрова пот. Апропо, пролича, че първата цигулка в нощта преди репетицията е забременяла. Видимо изтощена бе и флейтисктката. Досещам се какво е правила, но ме е срам да го споделя. Вторият тромпет, този с бръсната глава и катраненочерна брада е махмурлия, а Найден опредлено не е имал сутрешни констипации. И последна забележка - защо при изпълнение на националния химн, оркестрантите оставаха седнали. Прав бе единствено диригентът Найден, което му прави чест.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Враца

    06 Май 2024 18:52ч.

    До 06 Май 2024 18:33ч Знаем, знаем …

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Според мен

    06 Май 2024 21:05ч.

    военен оркестър по-добре се справя. А тези записи са твърде куци откъм темпо и акценти и ще дразнят всяко чувствително ухо, а може и обществото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 06 Май 2024 21:05ч. военен оркестър по-добре се справя. А тези записи са твърде куци откъм темпо и акценти и ще дразнят всяко чувствително ухо, а може и обществото.

    06 Май 2024 21:39ч.

    Не стреляйте по диригента, той толкова си може!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Zax

    06 Май 2024 23:36ч.

    Браво за записа! Дори за това кратко време на поста, Найден Тодоров прави нещо съществено. Ако всеки направи по нещо, пък било и малко, ще процъфтим.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър Петров

    07 Май 2024 1:27ч.

    Интересното е кой ги е изпял тези химни. Може би оркестъра? Не! Изпя ги Националния филхармоничен хор "Св. Обретенов". Но за него и дума не става. Както обикновено процедира директора на Софийска филхармония, маестро Найден Тодоров. Сега изпълняващ длъжността " министър на културата".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • осведомен

    07 Май 2024 18:10ч.

    Не е лошо да се запитате защо, а после да чуете дереджето на хора и пак да не си отговорите, защото изглежда сте синдикалист там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър Петров

    08 Май 2024 18:30ч.

    Аз "дереджето" на хора няма да коментирам, но ето какво прочетох за изпълнения от същия този хор Реквием от Моцарт на 13 април 2023г. "Огнено-жупелен Моцартов реквием от Софийската филхармония следва покорения Бетовен От Дейвид Карлин , 14 април 2023 г В канона на Реквиемите, написани от великите оперни композитори, обикновено Верди е този, който се оплаква като „твърде оперен“. Но Реквиемът в ре минор на Моцарт – началният тон на „Дон Жуан“ – може да бъде почти толкова оперен, колкото този на Верди, ако припевът е в подходящото настроение за това. Снощи в зала „България“ в София Националният филхармоничен хор определено беше в настроение за висока драма, поднасяйки ни високооктанов Реквием с огън и жупел , който развълнува от началото до края. От първите оркестрови тактове на Requiem , стабилната стъпка на Introitus , беше ясно, че преживяването е на път да се промени, с подчертан акцент и неотложно движение напред. От момента, в който хорът се присъедини, знаехме, че класическата елегантност е изоставена: това бяха певци, дълбоко свързани с текста и решени да разкрият значението му: „dona eis, Domine“ умоляваше; всяка сричка от „lux perpetua“ беше удар с чук, подчертаващ значението на вечната светлина, която след това разцъфтя с „luceat eis“. Тодоров беше целеустремен диригент, винаги точен, винаги ангажиран, никога театрален. Двойната фуга Kyrie , повторена с различни думи в заключителната Lux aeterna , е капан за мечки за хоровете, защото текстурата е толкова гъста, че е твърде лесно да се превърне в каша. Тайната е всеки глас да маркира основната си тема с твърд акцент, докато другите гласове оставят място за това; Националният филхармоничен хор постигна това с апломб. Междувременно перфектната точност на основните струни помогна да се гарантира, че вместо каша, имаме високо адреналиново влакче в увеселителен парк. След експлозивен Rex tremendae , молбата за „спасете ме“ никога не е била толкова пламенно интонирана. Никога не е имало такъв отворен ужас от присъда за нечестивите, както в думите „homo reus“ в Lacrymosa . Мога да цитирам още дузина примери. Но за мен музикалността, силните емоции и вниманието към текста на това представление го направиха абсолютен победител. Може би някои биха предпочели по-елегантно, благоговейно представяне: аз не съм един от тях." Ето и линк към пълния текст, ако някой се интересува https://bachtrack.com/review-todorov-dego-beethoven-mozart-sofia-philharmonic-april-2023

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Зодия Прасе

    07 Май 2024 8:51ч.

    Иновативен подход е използван при изпълнението на химна на Европейския съюз. Той е взаимстван от Прощалната симфония номер 45 на Йозеф Хайдн. При изпълнението музикантите един по един стават и си тръгват. Накрая остават само диригентът и един цигулар. В примера след 4:20 минута: https://www.youtube.com/watch?v=vfdZFduvh4w

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи