Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – енергичният Джеймс Ливайн

Автор: Томи Вичев
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
549
0

Малко са оперните диригенти, които са лесно разпознаваеми. Едва ли има меломан, който да не е чувал за тандема Ливайн – МЕТ. Това е едно от най-култовите сътрудничества в историята на интерпретацията. Джеймс Ливайн е музикантът, утвърдил Метрополитън Опера в Ню Йорк като най-големия и най-добрия оперен театър в света. Случайност или предопределеност? На 8 години слуша за първи път Метрополитън Опера, която е на турне в Индиана с постановките на „Прилепът” и „Дон Карлос”. На 10 посещава за първи път театъра в неговия предишен дом и слуша „Фауст” на Гуно под диригентството на Пиер Монтьо. На 18 години за първи път застава на пулта с „Ловци на бисери”, а на 27 вече дирижира в новата Метрополитън Опера „Тоска” на Пучини с участието на Грейс Бъмбри и Франко Корели. Така започва една любов между диригент и театър – Джеймс Ливайн и Метрополитън – която продължава цели 40 години.

Започвам с част от една негова репетиция преди година и половина на „Фалстаф” в МЕТ:

Операта е моя ранна любов и бих казал, че 60 процента от моята същност е оперен театър. Израснах в ера, когато оркестрите бяха като съкровищница. Все още работя с оркестрите така, както когато бях млад. Като диригент трябва да можеш да свириш с максимална изразителност и да можеш да общуваш с всеки стил. И единственият начин да го направиш е, както казва Верди, да работиш творбата малко по малко всеки ден, докато се появи колективното оркестрово качество. Това е много деликатен процес, в който всеки участва при изработването на всеки елемент и момент. За целта намираш изпълнители с различни качества, които взаимно се допълват и уеднаквяват в процеса на работа.

В подкрепа на тези негови думи ви предлагам прекрасната интерпретация на увертюрата на „Набуко” от Верди – запис от 2001 г., отново в МЕТ:

А запитан дали може да застане със завързани очи и да разпознае пред кой оркестър се намира, Джеймс Ливайн отговаря: Оркестри, които познавам? Абсолютно. Не бих могъл да ги сбъркам, така както и вие не бихте могли да сбъркате певеца. Всеки притежава своя собствена характеристика и стил. Но вие сте работили много за постигането й. Това не става от само себе си. Това е дълга, дълга работа.

На това основно верую подчинява живота си Джеймс Ливайн при дългогодишното си сътрудничество с музикантите на Метрополитън, Чикаго, Бостън, Мюнхен и Берлин. Желан и чест гост е на фестивалите в Залцбург и Байройт – това са основните оркестри и места, на които Джеймс Ливайн посвещава своята диригентска и музикантска енергия. Вижте една много любопитна интерпретация на Вагнер – „Полетът на Валкюрите” с Берлинската филхармония:

Притежаващ невероятна работоспособност, Джеймс Ливайн нерядко се появява на пулта два пъти в една и съща вечер с коренно различна програма. През май 2011 г. той прекрати изявите си за цели две години поради сериозни здравословни проблеми. А месец преди да навърши 70, се завърна триумфално на пулта пред оркестъра на Метрополитън Опера, зареден с оптимизъм и огромно желание за работа. Завършвам представянето на този великолепен диригент с част от документалния филм за него „Американският маестро”: